Тале Горанов: Разлика между версии
м fixing dead links |
|||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на [[Никола Русински]]<ref>[http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.]</ref>. |
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на [[Никола Русински]]<ref>[http://www.velgosti.com/kniga_velgosti/index.pdf Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.]</ref>. |
||
Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода [[Методи Патчев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.</ref><ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spompk08.html Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из "Спомени", София 1925, с. 43-46 (текст адаптиран на македонската литературна норма)]</ref> |
Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода [[Методи Патчев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.</ref><ref>[http://www.webcitation.org/query?id=1256607660836505&url=www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spompk08.html Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из "Спомени", София 1925, с. 43-46 (текст адаптиран на македонската литературна норма)]</ref> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 07:24, 13 ноември 2013
| Тале Горанов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
?
Прилеп, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал |
? |
Тале Горанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Тале Горанов е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Получава основно образование и по професия е бояджия. Влиза в ВМОРО и става четник при войводата Марко Лерински. През пролетта на 1901 е изпратен за войвода в Костурско на мястото на Атанас Петров. Негов секретар става учителят от Загоричани Дамян Илиев. Георги Попхристов си спомня за него:
| „ | Горанов отначало добре се представи пред четници и селяни, но беше млад и нервен. Често влизал в конфликт с учителите, ръководители по селата. Беше и суетен, обичаше много да беседва с жените и учителките. Проявявал волности, дори си правил печати „Костурска районна чета”, „Тале Горанов – Костурски войвода” и други някои суетни работи. Изобщо повече се занимавал с любов, отколкото да си гледа работата. Затова беше преместен за войвода в Охридско[1]. | “ |
На 16 май 1901 година отива в Битоля, където Даме Груев му забранява да се връща в Костурско като войвода. На 6 юли 1901 година в манастира Света Петка край Велгощи участва във формирането и оглавява първата организационно-организаторска чета в Охридско, в която влизат още кадрите от русенското стрелческо дружество Деян Димитров, Милош Богданов и Миладин Голов[2]. Към четата се присъединяват Яким Алулов, Тасе Христов, Ставре Гогов.
На 27 ноември 1901 година е свален от пост, заместен е от Тасе Христов до пристигането на Никола Русински[3]. Заради престъпления спрямо правилата на ВМОРО е осъден на смърт. Ликвидиран е през март 1902 година от прилепския войвода Методи Патчев.[4][5]
Външни препратки
- д-р Душко Константинов, Струшко во подготовките за претстојните борби за национално ослободување на македонскиот народ
- Илинденското востание и Охрид
Бележки
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.52.
- ↑ Ристески Стојан, Велгошти, Охрид, 1982 г.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.
- ↑ Пандо Кляшев. Войводата Тале Горанов. Из "Спомени", София 1925, с. 43-46 (текст адаптиран на македонската литературна норма)
