Секта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.25.54.103 (б.), към версия на Пища Хуфнагел
факт
Ред 6: Ред 6:


[[Богословие|Богословите]] използват думата ''секта'' за религиозни групи с висока степен на [[различие]] между тях и религиозната система, поддръжник на която е дадения автор, но чиито вярвания са по-скоро традиционни в обществения [[контекст]].
[[Богословие|Богословите]] използват думата ''секта'' за религиозни групи с висока степен на [[различие]] между тях и религиозната система, поддръжник на която е дадения автор, но чиито вярвания са по-скоро традиционни в обществения [[контекст]].
[[Култ|Култът]], за разлика от ''сектата'', е религиозна група, чиито вярвания според представителите на „традиционните“ религии са нови и рязко отличаващи се от тези на обществената среда. От [[социология|социологическа]] гледна точка понятието секта не носи реално съдържание. Според [[теология|теолозите]] сектите се отличават с [[традиционализъм]], [[консерватизъм]] и желание за връщане към религиозна чистота — такава, каквато я разбират членовете й.
{{факт|[[Култ|Култът]], за разлика от ''сектата'', е религиозна група, чиито вярвания според представителите на „традиционните“ религии са нови и рязко отличаващи се от тези на обществената среда.|2013|12|6}} От [[социология|социологическа]] гледна точка понятието секта не носи реално съдържание. Според [[теология|теолозите]] сектите се отличават с [[традиционализъм]], [[консерватизъм]] и желание за връщане към религиозна чистота — такава, каквато я разбират членовете й.


В повечето от европейските езици думата ''секта'' има негативно значение и тя се използва в смисъла на ''опасна'' религиозна секта. В този смисъл често се използва и думата „култ“. В някои държави, например [[Белгия]], правителството публикува списък на сектите, за да предупреждава родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика, сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави религиозни деноминации, например [[Опус Деи]]. В [[Латинска Америка]] като секта се определя всяка не-[[Католицизъм|католическа]] религиозна група, независимо от размера ѝ, често с негативното значение на ''„култ“''. Това впрочем не пречи там масово да съществуват както традиционните религии, съществуващи от времето преди налагането на християнството, така и елементи от тях да се включват в католическата обредност.
В повечето от европейските езици думата ''секта'' има негативно значение и тя се използва в смисъла на ''опасна'' религиозна секта. В този смисъл често се използва и думата „култ“. В някои държави, например [[Белгия]], правителството публикува списък на сектите, за да предупреждава родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика, сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави религиозни деноминации, например [[Опус Деи]]. В [[Латинска Америка]] като секта се определя всяка не-[[Католицизъм|католическа]] религиозна група, независимо от размера ѝ{{факт|, често с негативното значение на ''„култ“''|2013|12|6}}. Това впрочем не пречи там масово да съществуват както традиционните религии, съществуващи от времето преди налагането на християнството, така и елементи от тях да се включват в католическата обредност.


От гледна точка на законодателството, понятието „секта“ е лишено от правна стойност поради твърде разтегливия му и субективен характер и липсата на реални критерии за определянето му.
От гледна точка на законодателството, понятието „секта“ е лишено от правна стойност поради твърде разтегливия му и субективен характер и липсата на реални критерии за определянето му.

Версия от 13:46, 6 декември 2013

Сектата представлява малка религиозна група от хора, която се е отделила от по-голяма и вече установена религия. Сектите имат много общо с религията, от която са се отделили, но същевременно имат разлики в доктрините, които изповядват. В сравнение със сектите, деноминациите са големи, установени религиозни групи.

Думата секта идва от латинската дума secta, която означава организирана религиозна група или организация.

В Новия Завет на Библията думата секта (гр. αἵρεσις) се отнася до три конкретни групи: фарисеите (Деяния 15:5; 26:5), садукеите (Деяния 5:17) и християните или както са наречени „назарейската секта“ (Деяния 24:5). В този смисъл думата секта означава школа или партия. В негативен смисъл думата се използва в Библията като „разделение“[1] и „ерес“, което е предизвикано от „лъжливи пророци и учители“ (2. Петр. 2:1).

Богословите използват думата секта за религиозни групи с висока степен на различие между тях и религиозната система, поддръжник на която е дадения автор, но чиито вярвания са по-скоро традиционни в обществения контекст. Култът, за разлика от сектата, е религиозна група, чиито вярвания според представителите на „традиционните“ религии са нови и рязко отличаващи се от тези на обществената среда.[източник? (Поискан преди 3794 дни)] От социологическа гледна точка понятието секта не носи реално съдържание. Според теолозите сектите се отличават с традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна чистота — такава, каквато я разбират членовете й.

В повечето от европейските езици думата секта има негативно значение и тя се използва в смисъла на опасна религиозна секта. В този смисъл често се използва и думата „култ“. В някои държави, например Белгия, правителството публикува списък на сектите, за да предупреждава родителите за опасността от тях. Според критиците на тази политика, сектите в списъка всъщност са части от признати в други държави религиозни деноминации, например Опус Деи. В Латинска Америка като секта се определя всяка не-католическа религиозна група, независимо от размера ѝ, често с негативното значение на „култ“[източник? (Поискан преди 3794 дни)]. Това впрочем не пречи там масово да съществуват както традиционните религии, съществуващи от времето преди налагането на християнството, така и елементи от тях да се включват в католическата обредност.

От гледна точка на законодателството, понятието „секта“ е лишено от правна стойност поради твърде разтегливия му и субективен характер и липсата на реални критерии за определянето му.

Източници

  1. αἵρεσις, Walter Bauer, Wörtebuch zum Neuen Testament, 6. Auflage, Walter de Gruyter, Berlin, 1988

Вижте още

Външни препратки