Майце си: Разлика между версии
Тулешков |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== МАЙЦЕ СИ == |
|||
| ⚫ | '''„Майце си“''' е първото публикувано [[стихотворение]] на [[Христо Ботев]] (1848–76). То е [[елегия]] и е публикувано за първи път в III брой (от [[15 април]] [[1867]] г.) на редактирания от [[Петко Славейков]] вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“. По него време Ботев е на 19 години и живее в родния [[Калофер]]. По късно се появява отново във вестник „Свобода" (1870)г. и в „Песни и стихотворения". |
||
Ти ли си, мале, тъй жално пела, |
|||
<br /> |
|||
ти ли си мене три годин клела,<br /> |
|||
Според съученика на Ботев [[Киро Тулешков]], още през лятото на 1864 година в [[Одеса]] той работи върху варианти на „Майце си“, консултирайки се с професора по славистика [[Виктор Григорович]]. По това време Ботев сътрудничи на Григорович с руски преводи на български народни песни. Тулешков твърди, че още през юни 1864 година Ботев изпраща стихотворението на Петко Славейков в Цариград, но достоверността на това сведение не е изяснена, тъй като стихотворението е публикувано от Славейков едва няколко години по-късно.<ref name="дафинов">{{cite book | last = Дафинов | first = Здравко | authorlink = Здравко Дафинов | year = 2007 | title = Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев | publisher = Изток-Запад | location = София | pages = 30-33 | isbn = 978-954-321-312-2}}</ref> |
|||
та скитник ходя злочестен ази<br /> |
|||
== Бележки == |
|||
и срещам това, що душа мрази?<br /> |
|||
< |
<references/> |
||
Бащино ли съм пропил имане,<br /> |
|||
тебе ли покрих с дълбоки рани,<br /> |
|||
та мойта младост, мале, зелена<br /> |
|||
съхне и вехне люто язвена?!<br /> |
|||
<br /> |
|||
Весел ме гледат мили другари,<br /> |
|||
че с тях наедно и аз се смея,<br /> |
|||
но те не знаят, че аз веч тлея,<br /> |
|||
че мойта младост слана попари!<br /> |
|||
<br /> |
|||
Отде да знаят? Приятел нямам<br /> |
|||
да му разкрия що в душа тая;<br /> |
|||
кого аз любя и в какво вярвам -<br /> |
|||
мечти и мисли - от що страдая.<br /> |
|||
Освен теб, мале, никого нямам,<br /> |
|||
ти си за мене любов и вяра;<br /> |
|||
но тука вече не се надявам<br /> |
|||
тебе да любя: сърце догаря!<br /> |
|||
<br /> |
|||
Много аз, мале, много мечтаях<br /> |
|||
щастие, слава да видим двама,<br /> |
|||
сила усещах - що не желаях?<br /> |
|||
Но за вси желби приготви яма!<br /> |
|||
<br /> |
|||
Една сал клета, една остана:<br /> |
|||
в прегръдки твои мили да падна,<br /> |
|||
та туй сърце младо, таз душа страдна<br /> |
|||
да се оплачат тебе горкана...<br /> |
|||
<br /> |
|||
Баща и сестра и братя мили<br /> |
|||
аз да прегърна искам без злоба,<br /> |
|||
пък тогаз нека измръзнат жили,<br /> |
|||
пък тогаз нека изгния в гроба!<br /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
| ⚫ | |||
* [http://liternet.bg/publish/gchobanov/botev1.htm ''„Майце си“ в светлината на един образ''] |
* [http://liternet.bg/publish/gchobanov/botev1.htm ''„Майце си“ в светлината на един образ''] |
||
Версия от 17:48, 15 януари 2014
„Майце си“ е първото публикувано стихотворение на Христо Ботев (1848–76). То е елегия и е публикувано за първи път в III брой (от 15 април 1867 г.) на редактирания от Петко Славейков вестник „Гайда“. По него време Ботев е на 19 години и живее в родния Калофер. По късно се появява отново във вестник „Свобода" (1870)г. и в „Песни и стихотворения".
Според съученика на Ботев Киро Тулешков, още през лятото на 1864 година в Одеса той работи върху варианти на „Майце си“, консултирайки се с професора по славистика Виктор Григорович. По това време Ботев сътрудничи на Григорович с руски преводи на български народни песни. Тулешков твърди, че още през юни 1864 година Ботев изпраща стихотворението на Петко Славейков в Цариград, но достоверността на това сведение не е изяснена, тъй като стихотворението е публикувано от Славейков едва няколко години по-късно.[1]
Бележки
- ↑ Дафинов, Здравко. Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. София, Изток-Запад, 2007. ISBN 978-954-321-312-2. с. 30-33.