Киро Тулешков
| Киро Тулешков | |
| Български националреволюционер и книжовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Киро Петрович Тулешков е български националреволюционер, журналист, книжовник и педагог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Млади години и образование
[редактиране | редактиране на кода]Семейството му прожизхода от Дряново, а баща му е участник във Велчовата завера[1]
Киро Тулешков е роден е на 1 март 1846 г. в град Търново. първо учи в родния си град при Н. Златарски[1] после в гръцкото училище на даскал Димитър, Търновското класно училище (1857 – 1858)[1], като междувременно изучава терзийския занаят. След това се записва и Ришельовския лицей в Одеса (1864 – 1866 )[1]. В Русия се запознава с Христо Ботев (1864).
Във Влашко
[редактиране | редактиране на кода]През 1866 е принуден да напусне лицея поради липса на средства и да започне търговия с манифактурни и бакалски стоки из селата около Тулча. [2] От това време датира познанството му със Стефан Караджа. Прехвърля се в Браила и работи в печатницата на Димитър Паничков (1867). Постъпва в Одеското военно училище (1869), но го напуска след две години. В писмо до него Христо Ботев дава знаменитото описание на Васил Левски:
- "Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!" (Писмо от 1868 г.)
Отново постъпва в печатницата на Димитър Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г. в Мачин, но малко по-късно се завръща в Румъния. След освобождаване от затвора заминава за Букурещ, където става помощник на Любен Каравелов. Сътрудник на в. „Дума на българските емигранти“ (1871). Отговорен редактор на вестник „Независимост“ (1873 – 1874).
Директор на гимназиалната печатница в Болград (март 1876). Издава вестник „Български глас“ (1876 – 1877). По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) е опълченец и преводач в Руската армия.[3]
След Освобождението (1878)
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението от османско владичество живее в Търново. Тук открива печатница и взема участие в обществения живот на града като помощник-кмет и училищен настоятел. Издател на в. „Съединение“ (1880) и в. „Свободен печат“ (1881). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.
Умира на 31 януари 1904 г. в София[4].
Любопитно
[редактиране | редактиране на кода]Киро Тулешков споделя, че в Саръюрт (днес - Михай Витязу), Румъния на едно от каменните стъпала пред административната сграда на османския кадия, той съзира надпис "Страцимир, цар български...". [5]
"Аз съгледах на едно стъпало от каменните стълби, че имаше издълбани букви. Спрях се и се взрях, но те бяха на старобългарски. Прочетох това само "Страцимир, цар български...." Когато аз се мъчех да прочета по-нататък, защото имаше три или четири реда написани един стражар писка да ме изпъди...извадих молив и се наканих да препиша всичко, когато чух, че някой ме вика на име..." [5]
В бързането си той не успява да запише надписа до края.[5] В статията си за вестник "Труд" (28.02.2026), "„Срацимир, цар български“ - една загадка в спомените на Киро Тулешков" проф. Пл. Павлов изказва становище, че е възможно надписът да е реален, но да се отнася не за цар Йоан Срацимир, а за деспот Срацимир, а Тулешков да не го е разчел добре в бързането.
[6]Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Киро Тулешков е наречена улица в квартал „Гоце Делчев“ в София (Карта).
Част от архивите му се съхраняват във фонд №4 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ботев, Хр. Съчинения. Т. 1. Ред. и коментар от Ал. Бурмов. С., 1948, с. 513-514.
- Иванов, Ю. Български периодически печат от възраждането му до днес (1844-1890). Т. 1. С., 1893, с. 178-179.
- Кутинчев, С. Печатарството в България. С., 1922, с.127-131.
- Тулешков, Н. Д. Киро хаджи Петков Тулешков. – Общински вестник Велико Търново, № 21, 22, 1938.
- Бурмов, Ал. Спомени на Киро Тулешков за Общото събрание на БРЦК през 1872 година. – Отец Паисий, 1940, № 1, с. 24-33.
- Леков, Д. Вестник „Български глас“ (1876-1877), приемник на журналистическите традиции на Каравелов и Ботев. – Известия на Инст. за литература, 9, 1961, с. 55-88.
- Таринска, Ст. Ботевият другар Киро Тулешков. – В: Проблеми на новата българска литература. Сб. в чест на 80-годишнината на акад. Георги Цанев. С., 1978, с. 89-96.
- Каракостов, Ст. Ботев в спомените на съвременниците си. Т. 1. С., 1977.
- Каракостов, Ст. Левски в спомените на съвременниците си. С., 1987, с. 192-199, 208-219, 352-355.
- Радев, Ив. Чиракуването в живота, видяно като литература. – В: Киро Тулешков. Моето чиракуване в живота. Съст. Е. Налбантова. В. Търново, 1997, с. 5-14.
- Налбантова, Е. Киро Тулешков и раждането на неговите мемоари. – Киро Тулешков. Моето чиракуване ..., с. 245-260.
- Таринска, Ст. Спомените на Киро Тулешков за Христо Ботев и тяхната биографична стойност. - В: Българското възрожденско общество. Проблеми, борби и постижения. Сб. в чест на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, С., 2012, с. 465-481.
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Тулешков, К. Моето чиракуване в живота. Съст. Е. Налбантова, В. Търново: Абагар, 1997.
- Чолов, П. Възрожденският род Тулешкови. С., 2003, 53-58
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Кой кой е сред българите XV-XIX в.,, ениколпедичен сборник под редкация и съставителство на прфо. Илия Тодев, Анубис, 2000, стр. 269
- ↑ Кой кой е сред българите XV-XIX в.,, ениколпедичен сборник под редкация и съставителство на прфо. Илия Тодев, Анубис, 2000, стр. 209
- ↑ electronic-library.org, архив на оригинала от 19 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121019053813/http://electronic-library.org/archivni_spravochnici/Book%200001.html, посетен на 28 февруари 2014
- ↑ Освободителната война 1877 – 1878, София, 1986, с. 170.
- 1 2 3 Киро Тулешков. "Моето чиракуване в живота" (издадена през 1997 под редакцията на Елена Налбантова), глава "Добруджа 1865-1866 година" стр. 163-164
- ↑ „Срацимир, бугарски цар“ – една загатка во спомените на Киро Тулешков
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.