Киро Тулешков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Киро Тулешков
Български националреволюционер и книжовник

Роден
Починал
31 януари 1904 г. (57 г.)

Киро Петрович Тулешков е български националреволюционер, журналист, книжовник и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Киро Тулешков е роден е на 1 март 1846 г. в град Търново. Учи в Търновското класно училище (1857 – 1858) и Ришельовски лицей в Одеса (1864 – 1866). В Русия се запознава с Христо Ботев (1864). Прехвърля се в Браила и работи в печатницата на Димитър Паничков (1867). Постъпва е в Одеското военно училище (1869), но го напуска след две години. Отново постъпва в печатницата на Димитър Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г. в Мачин, но малко по-късно се завръща в Румъния.

След освобождаване от затвора заминава за Букурещ, където става помощник на Любен Каравелов. Сътрудник на в. „Дума на българските емигранти“ (1871). Отговорен редактор на вестник „Независимост“ (1873 – 1874).

Директор на гимназиалната печатница в Болград (март 1876). Издава вестник „Български глас“ (1876 – 1877).

В писмо до него Христо Ботев дава знаменитото описание на Васил Левски:

"Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!" (Писмо от 1868 г.)

По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) е опълченец и преводач в Руската армия.[1]

След Освобождението от османско иго живее в Търново. Тук открива печатница и взема участие в обществения живот на града като помощник-кмет и училищен настоятел.

Издател на в. „Съединение“ (1880) и в. „Свободен печат“ (1881). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.

Умира на 31 януари 1904 г. в София[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ботев, Хр. Съчинения. Т. 1. Ред. и коментар от Ал. Бурмов. С., 1948, с. 513-514.
  • Иванов, Ю. Български периодически печат от възраждането му до днес (1844-1890). Т. 1. С., 1893, с. 178-179.
  • Кутинчев, С. Печатарството в България. С., 1922, с.127-131.
  • Тулешков, Н. Д. Киро хаджи Петков Тулешков. – Общински вестник Велико Търново, № 21, 22, 1938.
  • Бурмов, Ал. Спомени на Киро Тулешков за Общото събрание на БРЦК през 1872 година. – Отец Паисий, 1940, № 1, с. 24-33.
  • Леков, Д. Вестник „Български глас” (1876-1877), приемник на журналистическите традиции на Каравелов и Ботев. – Известия на Инст. за литература, 9, 1961, с. 55-88.
  • Таринска, Ст. Ботевият другар Киро Тулешков. – В: Проблеми на новата българска литература. Сб. в чест на 80-годишнината на акад. Георги Цанев. С., 1978, с. 89-96.
  • Каракостов, Ст. Ботев в спомените на съвременниците си. Т. 1. С., 1977.
  • Каракостов, Ст. Левски в спомените на съвременниците си. С., 1987, с. 192-199, 208-219, 352-355.
  • Радев, Ив. Чиракуването в живота, видяно като литература. – В: Киро Тулешков. Моето чиракуване в живота. Съст. Е. Налбантова. В. Търново, 1997, с. 5-14.
  • Налбантова, Е. Киро Тулешков и раждането на неговите мемоари. – Киро Тулешков. Моето чиракуване ..., с. 245-260.
  • Таринска, Ст. Спомените на Киро Тулешков за Христо Ботев и тяхната биографична стойност. - В: Българското възрожденско общество. Проблеми, борби и постижения. Сб. в чест на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, С., 2012, с. 465-481.


Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Тулешков, К. Моето чиракуване в живота. Съст. Е. Налбантова, В. Търново: Абагар, 1997.
  • Чолов, П. Възрожденският род Тулешкови. С., 2003, 53-58

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://electronic-library.org/archivni_spravochnici/Book%200001.html
  2. Освободителната война 1877 – 1878, София, 1986, с. 170.