Жоржо Момчев: Разлика между версии

Жоржо Момчев
	Жоржо Момчев
български общественик и политик
Роден	1846 Търново, Османска империя
Починал	1903 Търново, България
	Народен представител в:; I ВНС II ОНС

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:15, 8 февруари 2014

Жоржо (Георги) Кръстев Момчев е обществен деец, два пъти кмет на Велико Търново.

Биография

Жоржо Момчев е роден през 1846 г. в Търново. Син е на Кръстьо Момчоолу-богат търговец, епитроп на храма Свети Никола и основен благодетел на класното училище (1846). Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант Стефан Карагьозов. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град продължава своето обучение в Париж.

В Търново открива кафене, известно като „Момчевото“. Тук се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. Съучредител и касиер на Народно читалище „Надежда“ (1869).

През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търговски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов и Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с Васил Левски и става член на Търновския частен революционен комитет. Сближава се със Стефан Стамболов. След залавяне Васил Левски е отведен за разпознаване в Търново. Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов повикани в конака като представител на обществеността, обсъждат по техни думи акция за освобождаване на Апостола.

След избухване на Априлското въстание (1876) е арестуван. Юрдан п. Тодоров в изследване на въстаниета в Търновския край пише:

„А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржo Момчев и Христо Караминков (Бунито), на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш.„^[1]

Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират, освобождават го и напуска родния град.

След Освобождението от османско иго се завръща в Търново и попада в обкръжението на Любен Каравелов. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Един от основателите на Славянското благотворително дружество в Търново (1877).

Народен представител в Първо Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков и Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа. Народен представител и във Второ обикновено народно събрание. Кмет на Велико Търново (1880-1881, 1894-1899).

Източници

Тодоров, Ю., Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Рс., 1897
Кюркчиев Н., Бърнев И., Епизоди от изграждането на новата Българска държава 1879-1896, изд. „Изток-запад“, 2007, с. 57
Бележити търновци, Вт., 1981
Радев И., История на Велико Търново XVIII - XIX век, изд. „Слово“, Вт., 2000, с. 701-702, 506, 719

Бележки

↑ Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., с.5

[1] Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., с.5

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Биография инфо
-| име              = Георги (Жоржо) Момчев
+| име              = Жоржо Момчев
 | портрет          = ZhorzhoMomchev.jpg
 | описание         = български общественик и политик
 | роден-дата       = [[1846]]
-| роден-място      = [[Търново]], днес [[България]]
+| роден-място      = [[Търново]], [[Османска империя]]
 | починал-дата     = [[1903]]
 | починал-място    = [[Търново]], [[България]]
+| още=
+{{Депутат-България|1в=1|2о=1}}
 }}
-'''Жоржо Кръстев Момчев''' е активен обществен деец от Търново, кмет на града.
+'''Жоржо (Георги) Кръстев Момчев''' е обществен деец, два пъти кмет на Велико Търново.
 == Биография ==
-Жоржо Момчев се ражда в Търново през 1846 г. Син е на [[Кръстьо Момчоолу]] - богат търговец, епитроп на храма [[Свети Никола (Велико Търново)|Свети Никола]] и основен благодетел на класното училище към него при построяването му през 1846 г. Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант [[Стефан Карагьозов]]. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град Момчев продължава своето обучение в [[Париж]].
+Жоржо Момчев е роден през 1846 г. в Търново. Син е на Кръстьо Момчоолу-богат търговец, епитроп на храма [[Свети Никола (Велико Търново)|Свети Никола]] и основен благодетел на класното училище (1846). Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант [[Стефан Карагьозов]]. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град продължава своето обучение в [[Париж]].
-В Търново открива кафене, известно като "Момчевото", в което се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. Съучредител и касиер на [[Надежда (читалище във Велико Търново)|Народно читалище "Надежда"]] през 1869 г. През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търтовски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов, Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с [[Васил Левски]] и става член на революционния комитет в града. Сближава се със [[Стефан Стамболов]]. Когато след залавянето му Левски е отведен за разпознаване в Търново, Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, обсъждали - по техни думи - акция за освобождаване на Апостола.
+В Търново открива кафене, известно като „Момчевото“. Тук се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. Съучредител и касиер на [[Надежда (читалище във Велико Търново)|Народно читалище „Надежда“]] (1869).
+През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търговски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов и Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с [[Васил Левски]] и става член на Търновския частен революционен комитет. Сближава се със [[Стефан Стамболов]]. След залавяне Васил Левски е отведен за разпознаване в Търново. Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов повикани в конака като представител на обществеността, обсъждат по техни думи акция за освобождаване на Апостола.
-В дните след избухване на [[Априлско въстание]] 1876 г. много търновци са арестувани, един от които е Жоржо Момчев, независимо, че революционният комитет от Търново не се включва в акциите. Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и  пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржo Момчев и [[Христо Караминков]] - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш."<ref>Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., стр.5
+[[Картинка:Zlatarski Trnovo house.jpg|мини|250п|ляво|Жоржо Момчев, като кмет на Търново, третият седнал от дясно на ляво, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Първият седнал от ляво на дясно е проф. [[Георги Бончев]], прав на стълбите е проф. [[Георги Златарски]], а в дъното зад цветята проф. [[Степан Юринич]]]]
-</ref> Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират да ги освободят. Жоржо Момчев напуска родния град.
+След избухване на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]] е арестуван. Юрдан п. Тодоров в изследване на въстаниета в Търновския край пише:
-След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на [[Любен Каравелов]]. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона.  Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов.  Той е един от основателите на [[Славянско благотворително дружество]] през лятото на 1877 г. Жоржо Момчев участва в Първото Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков, Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа. Участва като депутат и във Второто обикновено народно събрение от 20 януари 1880 г. в Търново. Бил е търновски кмет през 1880-1 и 1894-99 г.
+''„А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржo Момчев и Христо Караминков (Бунито), на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш.„<ref>Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., с.5
-[[Картинка:Zlatarski Trnovo house.jpg|мини|250п|дясно|Жоржо Момчев, като кмет на Търново, третият седнал от дясно на ляво, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Първият седнал от ляво на дясно е проф. [[Георги Бончев]], прав на стълбите е проф. [[Георги Златарски]], а в дъното зад цветята - проф. [[Степан Юринич]].]]
+</ref>
-== Източници ==
-* Тодоров, Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г.
-* Кюркчиев Николай, Бърнев Иван, "Епизоди от изграждането на новата Българска държава - 1879-1896", "Изток-запад", 2007, стр. 57
-* "Бележити търновци", В.Т., 1981 г.
-* Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 701-702
-* Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 506
-* Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII - XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 719
+Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират, освобождават го и напуска родния град.
+След Освобождението от османско иго се завръща в Търново и попада в обкръжението на [[Любен Каравелов]]. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона.  Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Един от основателите на [[Славянско благотворително дружество|Славянското благотворително дружество в Търново]] (1877).
+Народен представител в Първо Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков и Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа. Народен представител и във Второ обикновено народно събрание. Кмет на Велико Търново (1880-1881, 1894-1899).
+== Източници ==
+* Тодоров, Ю., Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Рс., 1897
+* Кюркчиев Н., Бърнев И., Епизоди от изграждането на новата Българска държава 1879-1896, изд. „Изток-запад“, 2007, с. 57
+* Бележити търновци, Вт., 1981
+* Радев И., История на Велико Търново XVIII - XIX век, изд. „Слово“, Вт., 2000, с. 701-702, 506, 719
 == Бележки ==
 <references />