Раковишки манастир: Разлика между версии

Защитена местност
„Раковишки манастир“
	Защитена местност ; „Раковишки манастир“
	Местоположение в България Координати: 43°46′19.49″ с. ш. 22°25′07.6″ и. д. / 43.772083° с. ш. 22.418778° и. д.
Местоположение	България
Най-близък град	Раковица, Община Видин
Площ	28,07 хектара
Създаден	28 август 1975
Уебсайт	ИАОС, Раковишки манастир
	Раковишки манастир в Общомедия

Раковишки манастир
„Света Троица“
	Раковишки манастир; „Света Троица“
	Старата църква
	Раковишки манастир; „Света Троица“ Местоположение в България Координати: 43°46′19.49″ с. ш. 22°25′07.6″ и. д. / 43.772083° с. ш. 22.418778° и. д.
Вид	Православен манастир
Местоположение	Раковица, България
Изграждане	10-11 век
Статут	Паметник на културата
Състояние	Действащ
	Раковишки манастир; „Света Троица“ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:20, 17 март 2014

Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.

Местоположение

Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, Община Макреш, Област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до Видин (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до Белоградчик (около 34 km на югоизток) - по третокласен път.

История

Основан е през 10-11 век^[1]. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.

През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. Видинско въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието (Димитракиева буна) от 1856 г.

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.

Устройство

Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.

Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.

След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.

Храмов празник

Храмовият празник на манастира е Петдесетница.

Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.
Паметна плоча в манастира за избухването на Въстанието в Северозападна България

Бележки

↑ Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151

[1] Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151

[1]

@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 ==Местоположение==
-Разположен е под връх [[Черноглав]] (858 m надморска височина) в Западния [[Предбалкан]] на 4 километра северозападно от село [[Раковица]], [[Община Макреш]], [[Област Видин]], почти на границата със [[Сърбия]]. От манастира се стига до град [[Видин]] (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град [[Белоградчик]] (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.
+Разположен е под връх [[Черноглав]] (858 m надморска височина) в Западния [[Предбалкан]] на 4 километра северозападно от село [[Раковица]], [[Община Макреш]], [[Област Видин]], почти на границата със [[Сърбия]]. От манастира се стига до [[Видин]] (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до [[Белоградчик]] (около 34 km на югоизток) - по третокласен път.
 == История ==
-Основан е през 10-11 век.<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.</ref> След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен.
+Основан е през 10-11 век<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151</ref>. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен.
-През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. ([[Видинско въстание|Видинското въстание]]) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.
+През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. [[Видинско въстание]]) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието ([[Димитракиева буна]]) от 1856 г.
 Манастирът е обявен за [[паметник на културата]]. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.
@@ Ред 69: / Ред 69: @@
 [[Категория:Видинска епархия]]
-[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
 [[Категория:Български манастири]]
+[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
 [[Категория:Български средновековни църкви]]
-[[Категория:Кула (град)]]
 [[Категория:Защитени местности в България]]
+[[Категория:Кула (град)]]