Стенопис: Разлика между версии
м без самопрепратка и дребни |
Редакция без резюме |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
[[Категория:Изобразително изкуство]] |
[[Категория:Изобразително изкуство]] |
||
[[Категория:Иконопис]] |
[[Категория:Иконопис]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Живописни техники]] |
Версия от 07:10, 2 август 2014
Стенопис или както често се казва още Фреско е вид художествено произведение — картина върху стена.
Фреско е един от методите използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес, и представлява рисуването върху неизсъхналата мазилка.
Фреска (от италиански — il fresco — „на свежо“) е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и др.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) — оттам и името на тази живописна техника (за разлика от „секо“ — saecco — рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди грундът (мазилката) да е изсъхнал.
При техниката il fresco поставеният живописен слой се слива с основата, с грунда (мазилката) и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен.
Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието „фреско“ с течение на времето се превръща в синоним на стенопис.
Днес, понятията il fresko и saecco се използват само за допълнително указание от изкуствоведите за какво живописване върху стената става въпрос — мокро или сухо, а самото понятие стенопис има вече по-разширен смисъл, като в него се включват и техниките сграфито, стенна мозайка и различни смесени техники. Оттук произлиза и новото понятие — декоративно-монументална живопис.
Сред най-известните художници, работили с тази техника са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Тиеполо и др. У нас il fresco е най-разпростраеният метод за живописване през Средновековието и Възраждането — Боянският майстор, Пимен Зографски, Йоаникий Попвитанов, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Молерови и други са оставили прекрасни живописни образци, изпълнени чрез техниката фреско.
В днешно време, поради бързо променящите се вкусове, новите материали и разбира се динамиката на живот, стенописи в техника фреско се изпълняват много рядко. Почти основен фактор за тази промяна са новите материали, повечето от които са на акрилна основа, с разширен пигментен набор, почти непроменящи се под въздействието на слънчевите лъчи и градския смог. Същите дават много повече свобода на художника, а оттук и разширяване на възможностите му за художествени интерпретации.
Галерия
-
Църквата „Свети Петър и Павел“, Търново-интериор
-
„Свети Варлаам“ от църквата „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
-
Светец от църквата „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
-
Медалиони от апсидата на „Свети Петър и Павел“
-
Медалиони от апсидата на „Свети Петър и Павел“
-
„Севастократор Калоян и Десислава“, Боянска църква,1259
-
„Цар Константин Асен и царица Ирина“, Боянска църква, 1259
-
Детайл от Ивановските стенописи, 14 век
-
Детайл от календарните сцени в „Свети Четиридесет Мъченици“, Търново, 13 век
-
Свети Яков и свети Юда, „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
-
Детайл от „Страшният съд“, Роженски манастир, 17 век
-
„Св. Архангел Михаил“, Рилски манастир, 19 век
-
Апокалипсис — стенопис от Осоговски манастир