Софийска градска художествена галерия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
+шаблон |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Художествена галерия |
|||
[[File:СГХГ, София.JPG|thumb|СГХГ]] |
|||
| галерия = Софийска градска художествена галерия |
|||
| лого = |
|||
| снимка = СГХГ, София.JPG |
|||
| описание = СГХГ |
|||
| страна = България |
|||
| място = София |
|||
| тематика = |
|||
| основан = [[22 октомври]] [[1928]] г. |
|||
| основател = |
|||
| колекция = |
|||
| сграда = |
|||
| архитект = |
|||
| площ = |
|||
| номер = |
|||
| печат = |
|||
| лятно = |
|||
| почивни-лятно = |
|||
| зимно = |
|||
| почивни-зимно = |
|||
| директор = |
|||
| адрес = |
|||
| телефон = |
|||
| страница = http://www.sghg.bg/newsite/ |
|||
| карта = България |
|||
| карта-описание = |
|||
| latd = 42.706620|latm = |lats = |latNS = N |
|||
| longd= 23.321898|longm= |longs= |longEW= E |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
|||
'''Софийската градска художествена галерия''' е създадена на [[22 октомври]] [[1928]] г. по заповед на ген. [[Владимир Вазов]], тогавашен кмет на [[Столична община]]. Тя е настанена в реконструираната малко по-рано сграда на ''Градското казино'' на улица [[Генерал Йосиф В. Гурко (улица в София)|Гурко]] №1. |
'''Софийската градска художествена галерия''' е създадена на [[22 октомври]] [[1928]] г. по заповед на ген. [[Владимир Вазов]], тогавашен кмет на [[Столична община]]. Тя е настанена в реконструираната малко по-рано сграда на ''Градското казино'' на улица [[Генерал Йосиф В. Гурко (улица в София)|Гурко]] №1. |
||
Първоначалният замисъл на институцията е за [[музей]], с [[библиотека]] и архив, а картинната галерия се обособява впоследствие като резултат от дейността на музея. Първата постоянна картинна изложба в [[България]] е направена там през 1941 г., а седем години по-късно част от фонда ѝ е прехвърлена към фонда на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]]. |
Първоначалният замисъл на институцията е за [[музей]], с [[библиотека]] и архив, а картинната галерия се обособява впоследствие като резултат от дейността на музея. Първата постоянна картинна изложба в [[България]] е направена там през 1941 г., а седем години по-късно част от фонда ѝ е прехвърлена към фонда на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]]. |
||
| ⚫ | |||
Като самостоятелна институция галерията се отделя през [[1952]] г. Понастоящем нейни притежания са 3500 [[живопис]]ни платна, 800 [[скулптура|скулптури]], 2800 [[графика|графики]] и рисунки. |
Като самостоятелна институция галерията се отделя през [[1952]] г. Понастоящем нейни притежания са 3500 [[живопис]]ни платна, 800 [[скулптура|скулптури]], 2800 [[графика|графики]] и рисунки. |
||
| ⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://sghg.cult.bg/ Официален сайт на СГХГ] |
* [http://sghg.cult.bg/ Официален сайт на СГХГ] |
||
Версия от 19:39, 24 август 2014
| Софийска градска художествена галерия | |
| Художествена галерия в България | |
 СГХГ | |
  | |
| Местоположение | София |
|---|---|
| Основан | 22 октомври 1928 г. |
| Допълнителна информация | |
| Сайт | http://www.sghg.bg/newsite/ |
| Софийска градска художествена галерия в Общомедия | |
Софийската градска художествена галерия е създадена на 22 октомври 1928 г. по заповед на ген. Владимир Вазов, тогавашен кмет на Столична община. Тя е настанена в реконструираната малко по-рано сграда на Градското казино на улица Гурко №1.
Първоначалният замисъл на институцията е за музей, с библиотека и архив, а картинната галерия се обособява впоследствие като резултат от дейността на музея. Първата постоянна картинна изложба в България е направена там през 1941 г., а седем години по-късно част от фонда ѝ е прехвърлена към фонда на Националната художествена галерия.
Като самостоятелна институция галерията се отделя през 1952 г. Понастоящем нейни притежания са 3500 живописни платна, 800 скулптури, 2800 графики и рисунки.
Външни препратки
- Официален сайт на СГХГ
- "Аделина Филева, директор на СГХГ: Всичко, което днес се случва, утре е история", интервю на Милена Бойкова-Терзийска, в. "Новинар", 8 септември 2008