Сава Пенев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 20: | Ред 20: | ||
След смъртта на войводата се включва в гупата на [[Никола Войновски]], която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници [[Никола Обретенов]], Сава Пенев, [[Димитър Тодоров|Димитър Тодоров (Димитрото)]] и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата [[Шипково]] и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч. |
След смъртта на войводата се включва в гупата на [[Никола Войновски]], която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници [[Никола Обретенов]], Сава Пенев, [[Димитър Тодоров|Димитър Тодоров (Димитрото)]] и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата [[Шипково]] и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч. |
||
В |
В Ловешкия затвор се срещат със [[Захари Стоянов]] и заедно са конвоирани до Търново<ref name="bgrod">„Записки по българските въстания“ - [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3866&Level=1]</ref>. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г. |
||
След Освобождението участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали. |
След Освобождението участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали. |
Версия от 15:44, 15 декември 2014
Сава Пенев | |
български националреволюционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Сава Пенев в Общомедия |
Сава Пенев Рашев е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.
Биография
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на ВРО и съратник на Васил Левски. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания.
Активно участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на Гюргевския революционен комитет.
Включва се в четата на Христо Ботев и участва активно в сраженията на Милин камък и Околчица. Един от малцината, които присъстват на гибелта на Христо Ботев на 20 май 1876.
След смъртта на войводата се включва в гупата на Никола Войновски, която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров (Димитрото) и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата Шипково и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч.
В Ловешкия затвор се срещат със Захари Стоянов и заедно са конвоирани до Търново[1]. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г.
След Освобождението участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали.
Умира през 1916 г.
В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на Васил Левски. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенчев (1959).