Юхан Банер: Разлика между версии
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни |
хххх |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Военно лице |
|||
{{Обработка|привеждане в енциклопедичен вид — оформление, препратки, категория, източници}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{Биография инфо |
|||
| описание = военен деец |
|||
⚫ | |||
| прякор = |
|||
⚫ | |||
| дата на раждане = {{др|1596|06|23|1}} |
|||
| описание= шведски пълководец |
|||
| |
| място на раждане = [[Юршхолм]], {{Швеция}} |
||
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1641|05|10|1596|06|23|1}} |
|||
| починал-място=[[Халберщат]], [[Германия]] |
|||
| място на смърт = [[Халберщат]], [[Картинка:Banner_of_the_Holy_Roman_Emperor_with_haloes_(1400-1806).svg|25px|Свещена Римска Империя]] [[Свещена Римска Империя]] |
|||
| преданост = {{Швеция}} |
|||
| въоръжени сили = |
|||
| години на служба = 1615 - 1641 |
|||
| звание = [[Фелдмаршал]] |
|||
| войсково поделение = [[Картинка:Arm%C3%A9n_vapen_bra.svg|15px]] Шведска кралска армия |
|||
| командвания = |
|||
| войни = [[Руско-шведска война (1610—1617)]]{{Br}}[[Полско-шведска война (1621—1626)]]{{Br}}[[Полско-шведска война (1626—1629)]]<br>[[Тридесетгодишната война]] |
|||
| битки = |
|||
| награди = |
|||
| родства = |
|||
| по-късна работа = |
|||
| подпис = Johan Banérs namnteckning.jpg |
|||
| портал = Биографии |
|||
| общомедия = |
|||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
=== Произход и младост === |
|||
Юхан Банер е роден в [[град]] [[Юршхолм]], [[Стокхолм (лен)|Стокхолмски лен]] в [[Швеция|Югоизточна Швеция]]. Неговият баща и чичо са лоялни на детронирания [[Сигизмунд III|Сигизмунд I Шведски]] и са екзекутирани по заповед на [[крал]] [[Карл IX]] на [[Велики четвъртък]] [[1600]] г. в [[Линшьопинг]]. Макар и бащата на [[Густав II Адолф|Густав Адолф]] да е екзекутирал бащата на Банер, Юхан и Густав се сприятеляват, а Густав Адолф възстановява владенията на рода Банер скоро след коронацията си. По-късно наследниците на Банер получават [[граф]]ска титла. |
|||
Юхан Банер постъпва в шведската армия през [[1615]] преди войните с [[Русия]] и [[Полша]]. При обсадата на [[Псков]] той се отличава с храброст и на 25-годишна възраст вече е с чин [[полковник]]. |
|||
⚫ | |||
=== Военна кариера === |
|||
⚫ | През [[1630]] Густав Адолф [[Тридесетгодишната война|напада]] [[Свещена Римска Империя|Германия]]. Юхан Банер е до краля в кампанията в [[Померания]] и [[Мекленбург]], а [[Битка при Брайтенфелд|при Брайтенфелд]] командва десния фланг на шведската конница. Банер участва и в превземането на [[Аугсбург]] и [[Мюнхен]], повлиява на изхода в сраженията при [[Донауверт]] и на река [[Лех]]. |
||
Юхан Банер е роден в [[град]] [[Юршхолм]]. Неговият баща и чичо са били екзикутирани по заповед на краля [[Карл IX]] през [[1600]] г. в Линчепинг за подпомагане на крал [[Сигизмунд III|Сигизмунд I Шведски]]. Макар и бащата на [[Густав II Адолф|Густав Адолф]] да е екзикутирал бащата на Банер, Юхан и Густав от млади са били добри приятели, благодарение на това, че Густав Адолф възстановява рода на Банер скоро след коронацията си. |
|||
Постъпвайки в шведската армия през [[1615]], при обсадата на [[Псков]] от шведите той се проявява като изключително смел млад човек. На 25 години вече е с чин [[полковник]], проявявайки се удачно във войните с [[Русия]] и [[Полша]]. |
|||
⚫ | Банер е ранен в ръката при несполучливо нападение над лагера на [[Албрехт фон Валенщайн]] близо до [[Нюрнберг]]. Въпреки това той поема командването над всички четири шведски отряди при отстъплението на краля към [[Саксония|Лютцен, Саксония]]. С помощта на [[Густав Хорн]] Банер принуждава генерал Алдрингер да напусне [[Бавария]]. След две години, вече като шведски фелдмаршал Банер с 16-хилядна армия нахлува и граби в [[Бохемия]], като заедно със саксонската армия се насочва към [[Прага]]. Поражението на саксонците на [[Бернхард от Саксония-Ваймар|Бернхард Ваймарски]] в [[битка при Ньордлинген (1634)|при Ньордлинген]] обръща хода на кампанията. |
||
⚫ | През [[1630]] Густав Адолф напада [[Германия]] |
||
След тези събитя през 1635 е сключен Пражкият мирен договор. Шведската армия е изолирана и в много опасно положение и военните действия продължават. На [[24 септември]] [[1636]] обединените сили на Банер, [[Карл Густав Врангел]] и [[Ленард Торстенсон]] възстановяват влиянието на Швеция в централна [[Германия]] в [[битката при Витщок]]. През [[1637]] снабдяването на Банер е затруднено и той ограничава бойните действия. Спасявайки обсадения гарнизон на [[Торгау]], той отстъпва зад [[Одер]] в Шведска Померания. Банер няколкократно отказва на германския император да смени своята принадлежност по време на войната<ref>Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Banér, Johan". Encyclopædia Britannica 3 (11th ed.). Cambridge University Press.</ref>. |
|||
⚫ | |||
⚫ | През [[1639]] Банер отново нахлува в северна Германия, разбива саксонците в [[битката при Чемница]] и се укрепя в Бохемия. Неговият последен успех е дръзкия зимен пробив от [[1640]]-[[1641]], когато Банер се насочва на запад за да обедини сили с французите под командването на Гебриан и похода до [[Регенсбург]], където заседава райхстага. Само тръгналия по [[Дунав]] лед не позволява на Банер да овладее града и той е принуден да отстъпи в [[Халберщат]]. Тук на [[10 май]] [[1641]] той умира от [[цироза]], назначавайки за свой приемник [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. |
||
След тези събитя е заключен Пражкият мир ([[1635]]), поставящ шведската армия в много опасно положение, обаче победата на обединените сили на Банер, [[Карл Густав Врангел]] и [[Ленард Торстенсон]] в [[битката при Витщок]] ([[24 септември]] [[1636]]) възстановява влиянието на [[Швеция]] в централна [[Германия]]. Обаче даже трите обединени армии не могат да се противопоставят на по-сериозен противник, и през [[1637]] Банер не може да действа против врага. Спасявайки се от обсадения гарнизон в [[Торгау]], той отстъпва зад [[Одер]] в [[Шведска Померания]]. |
|||
== Източници == |
|||
⚫ | През [[1639]] |
||
<references /> |
|||
{{DEFAULTSORT:Банер, Юхан}} |
{{DEFAULTSORT:Банер, Юхан}} |
Версия от 15:35, 8 март 2015
Юхан Банер | |
военен деец | |
Звание | Фелдмаршал |
---|---|
Години на служба | 1615 - 1641 |
Служи на | Швеция |
Военно формирование | Шведска кралска армия |
Битки/войни | Ижорска война Тридесетгодишна война |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Погребан | Швеция |
Подпис | Johan Banérs namnteckning.jpg |
Юхан Банер в Общомедия |
Ю̀хан Банѐр (на шведски Johan Banér, 23 юни 1596 — 10 май 1641) — шведски пълководец по време на Тридесетгодишната война.
Произход и младост
Юхан Банер е роден в град Юршхолм, Стокхолмски лен в Югоизточна Швеция. Неговият баща и чичо са лоялни на детронирания Сигизмунд I Шведски и са екзекутирани по заповед на крал Карл IX на Велики четвъртък 1600 г. в Линшьопинг. Макар и бащата на Густав Адолф да е екзекутирал бащата на Банер, Юхан и Густав се сприятеляват, а Густав Адолф възстановява владенията на рода Банер скоро след коронацията си. По-късно наследниците на Банер получават графска титла.
Юхан Банер постъпва в шведската армия през 1615 преди войните с Русия и Полша. При обсадата на Псков той се отличава с храброст и на 25-годишна възраст вече е с чин полковник.
Военна кариера
През 1630 Густав Адолф напада Германия. Юхан Банер е до краля в кампанията в Померания и Мекленбург, а при Брайтенфелд командва десния фланг на шведската конница. Банер участва и в превземането на Аугсбург и Мюнхен, повлиява на изхода в сраженията при Донауверт и на река Лех.
Банер е ранен в ръката при несполучливо нападение над лагера на Албрехт фон Валенщайн близо до Нюрнберг. Въпреки това той поема командването над всички четири шведски отряди при отстъплението на краля към Лютцен, Саксония. С помощта на Густав Хорн Банер принуждава генерал Алдрингер да напусне Бавария. След две години, вече като шведски фелдмаршал Банер с 16-хилядна армия нахлува и граби в Бохемия, като заедно със саксонската армия се насочва към Прага. Поражението на саксонците на Бернхард Ваймарски в при Ньордлинген обръща хода на кампанията.
След тези събитя през 1635 е сключен Пражкият мирен договор. Шведската армия е изолирана и в много опасно положение и военните действия продължават. На 24 септември 1636 обединените сили на Банер, Карл Густав Врангел и Ленард Торстенсон възстановяват влиянието на Швеция в централна Германия в битката при Витщок. През 1637 снабдяването на Банер е затруднено и той ограничава бойните действия. Спасявайки обсадения гарнизон на Торгау, той отстъпва зад Одер в Шведска Померания. Банер няколкократно отказва на германския император да смени своята принадлежност по време на войната[1].
През 1639 Банер отново нахлува в северна Германия, разбива саксонците в битката при Чемница и се укрепя в Бохемия. Неговият последен успех е дръзкия зимен пробив от 1640-1641, когато Банер се насочва на запад за да обедини сили с французите под командването на Гебриан и похода до Регенсбург, където заседава райхстага. Само тръгналия по Дунав лед не позволява на Банер да овладее града и той е принуден да отстъпи в Халберщат. Тук на 10 май 1641 той умира от цироза, назначавайки за свой приемник Торстенсон.
Източници
- ↑ Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Banér, Johan". Encyclopædia Britannica 3 (11th ed.). Cambridge University Press.