Любен Диманов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Възпитаници на НХА, ползвайки HotCat |
м Премахване на Категория:Личности (Кнежа); Добавяне на Категория:Родени в Кнежа, ползвайки HotCat |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
{{СОРТКАТ:Диманов, Любен}} |
{{СОРТКАТ:Диманов, Любен}} |
||
[[Категория:Български илюстратори]] |
[[Категория:Български илюстратори]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Родени в Кнежа]] |
||
[[Категория:Възпитаници на НХА]] |
[[Категория:Възпитаници на НХА]] |
Версия от 08:15, 12 март 2015
Любен Диманов | |
български художник | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Национална художествена академия |
Любен Петров Диманов е български художник — график, живописец и илюстратор.
През 1959 г. завършва специалност декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов — Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. офорт, литография и монотипия), илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години.[1]
Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сан Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и други.
През 1974–1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.
Диманов илюстрира и оформя множество книги, за които казва, че са му отворили „пътя към Запада“.[2] Сред тях са:
- Аполинер — „Алкохоли“
- Данте Алигиери — „Божествена комедия“ (1979),
- Марк Аврелий — „Мисли за самия мен“,
- Овидий — „Метаморфози“,
- Селма Лагерльоф — „Сага за Йоста Берлинг“
- Стефан Маларме — „Митология“,
- Уилям Шекспир — „Сонети“,
- Шарл Бодлер — „Цветя на злото“,
Носител е на множество престижни награди за графика, живопис, рисунка и илюстрация, сред които:
- 1960 — сребърен медал за графика на Първата младежка изложба,
- 1964 — награда на СБХ за рисунки и серия графики.
- 1965 — награда за графична техника на СБХ,
- 1966, 1967, 1969, 1971 — награди за графика и илюстрация на общи художествени изложби,[3]
- 1974 — втора награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва,
- 1986 — награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.
- 1989 — награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.[2][4]
Картини на Диманов са притежание на Националната художествена галерия, музей „Албертина“ във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие, и други.[5]
Източници
- ↑ Любен Диманов: Изкуството не трябва да крещи, а да общува, интервю на Милена Терзийска, в-к „Новинар“, 25 септември 2008
- ↑ а б Рисуването е глад, Екатерина Павлова, сп. „Дипломатически преглед“
- ↑ Изложба на Любен Диманов в София, actualno.com, 16 септември 2008
- ↑ Любен Диманов се завръща от Париж с нови графики и живопис, Милена Терзийска, в-к „Новинар“, 24 септември 2008
- ↑ Любен Диманов — една щастлива одисея, Елена Кръстева, в-к „Монитор“, 21 октомври 2005
Външни препратки
- Картини на Любен Диманов в галерия Кавалет
- Картини на Любен Диманов: „Жена с пеперуда“, „Женско тяло“, „Корида“, „Семейство“ (1962), „Тренировка в цирка“, „Фигура“ (1986)
- „Изкуството — безкрайна авантюра“, интервю с Любен Диманов, в-к „Култура“, брой 41, 25 ноември 2005