Любен Диманов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Възпитаници на НХА, ползвайки HotCat
м Премахване на Категория:Личности (Кнежа); Добавяне на Категория:Родени в Кнежа, ползвайки HotCat
Ред 44: Ред 44:
{{СОРТКАТ:Диманов, Любен}}
{{СОРТКАТ:Диманов, Любен}}
[[Категория:Български илюстратори]]
[[Категория:Български илюстратори]]
[[Категория:Личности (Кнежа)]]
[[Категория:Родени в Кнежа]]
[[Категория:Възпитаници на НХА]]
[[Категория:Възпитаници на НХА]]

Версия от 08:15, 12 март 2015

Любен Диманов
български художник

Роден
19 април 1933 г. (91 г.)

Учил вНационална художествена академия

Любен Петров Диманов е български художникграфик, живописец и илюстратор.

През 1959 г. завършва специалност декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов — Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. офорт, литография и монотипия), илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години.[1]

Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сан Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и други.

През 1974–1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.

Диманов илюстрира и оформя множество книги, за които казва, че са му отворили „пътя към Запада“.[2] Сред тях са:

Носител е на множество престижни награди за графика, живопис, рисунка и илюстрация, сред които:

  • 1960 — сребърен медал за графика на Първата младежка изложба,
  • 1964 — награда на СБХ за рисунки и серия графики.
  • 1965 — награда за графична техника на СБХ,
  • 1966, 1967, 1969, 1971 — награди за графика и илюстрация на общи художествени изложби,[3]
  • 1974 — втора награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва,
  • 1986 — награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.
  • 1989 — награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.[2][4]

Картини на Диманов са притежание на Националната художествена галерия, музей „Албертина“ във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие, и други.[5]

Източници

  1. Любен Диманов: Изкуството не трябва да крещи, а да общува, интервю на Милена Терзийска, в-к „Новинар“, 25 септември 2008
  2. а б Рисуването е глад, Екатерина Павлова, сп. „Дипломатически преглед“
  3. Изложба на Любен Диманов в София, actualno.com, 16 септември 2008
  4. Любен Диманов се завръща от Париж с нови графики и живопис, Милена Терзийска, в-к „Новинар“, 24 септември 2008
  5. Любен Диманов — една щастлива одисея, Елена Кръстева, в-к „Монитор“, 21 октомври 2005

Външни препратки