Горнобански манастир: Разлика между версии
| Ред 24: | Ред 24: | ||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
Манастирът е средновековен, разсипван нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от турско робство възстановява средновековния [[Църква (сграда)|храм]] по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е [[неф|еднокорабен]], [[апсида (архитектура)|едноапсиден]] с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за [[паметник на културата|паметник на културата от местно значение]]. |
Манастирът е средновековен ХІІІ век, разсипван нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от турско робство възстановява средновековния [[Църква (сграда)|храм]] по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е [[неф|еднокорабен]], [[апсида (архитектура)|едноапсиден]] с две петостенни [[конха|конхи]] и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в [[Люнет (архитектура)|люнетите]] над прозорците и вратите има стенописи, в храма има и [[икона]] на [[Свети Стефан|Свети Крал]]. Обявен е за [[паметник на културата|паметник на културата от местно значение]]. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, сградата с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972г. заедно с дървения покрив на храма, но за разлика от него не е възстановена. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства. |
||
== История == |
== История == |
||
=== Построяване и разорения === |
=== Построяване и разорения === |
||
Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на Асеневци, възникването му се свързва с |
''Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий"'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва с близката крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с известнната строителна активност на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, посторил в [[1241]] църквата Света Петка Стара и севастократор Калоян строителя на масастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около [[1260]] г., били втори след Царя в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|Българско царство]]. След падането на Софийско под турско робство в 1388 г. Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е многократно разрушаван от османците и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е расипан в ХVІІІ в. и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода 1797-1804г мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч в Албания, потомък на самуиловата династия и съпруг на Ана Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман, е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век.. |
||
=== Предпоследно възстановяване === |
=== Предпоследно възстановяване === |
||
Версия от 17:58, 25 март 2015
| Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ | |
 Църковният храм | |
  Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  кв.Горна Баня, България |
| Изграждане | 13 век |
| Статут | Паметник на културата |
| Състояние | Действащ |
| Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ в Общомедия | |
Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ (наричан и Горнобански) е действащ манастир на Българската православна църква.
Местоположение
Намира се в самата Люлин планина. на около 6 km над вилния квартал Горна Баня на Столицата на равно място сред смесена борова и широколистна гора.
Архитектура
Манастирът е средновековен ХІІІ век, разсипван нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от турско робство възстановява средновековния храм по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е еднокорабен, едноапсиден с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, сградата с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972г. заедно с дървения покрив на храма, но за разлика от него не е възстановена. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.
История
Построяване и разорения
Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е част от общността на манастирите в Софийската Света гора. Основан е около средата на ХІІІ век по времето на Асеневци, възникването му се свързва с близката крепост пазеща Бучинския проход към София и с известнната строителна активност на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, посторил в 1241 църквата Света Петка Стара и севастократор Калоян строителя на масастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около 1260 г., били втори след Царя в ранговете на могъщото Българско царство. След падането на Софийско под турско робство в 1388 г. Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е многократно разрушаван от османците и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е расипан в ХVІІІ в. и отново възстановен. По времето когато Осман Пазвантоглу вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква Cв. Неделя и са скрити в периода 1797-1804г мощите на свети крал Стефан след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч в Албания, потомък на самуиловата династия и съпруг на Ана Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман, е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век..
Предпоследно възстановяване
В 1863 г. тогавашните жители от Горна Баня, издействат официално разрешение от турските власти за възстановяване на манастирския храм "Св.Св. Кирил и Методий". Най-голям радетел на това богоугодно инационално дело е дядо Цене (името му е вдълбано в камък от стената на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на корумпираните турски чиновници дядо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в Цариград, подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира "Св. Св. Кирил и Методий". Храма на обителта е възстановен напълно в края на 1875 г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Освободителната Руско-турската война 1877-1878г. дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.
Последно разоряване и възстановяване
След счупването на оковите на турското робство Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944г. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на 50-те години на XX век, направо е затворен и самия манастир и в него са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972г, пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на "Св. Св. Кирил и Методий" , но без съществувалия дотогава купол. Сега той е единствената сграда останала от стария манастирски комплекс.
Духовно служение
Манастирът е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той няма келии и е без монаси. Храмът, отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма със течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май - патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово., на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.
Галерия
- Снимки от Горнобанския манастир
-
Църковният храм -
Входът на храма -
Манастирът е достъпен по автомобилен път
