Китан Петров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
Редакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| починал-място = [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]], [[Османска империя]] |
| починал-място = [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
'''Китан Петров Ангелков''' е български строител и дърворезбар от [[Македония (област)|Македония]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]]. |
'''Китан Петров Ангелков''' е български строител и дърворезбар от [[Македония (област)|Македония]], представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Василиев 205">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 205 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е в 1869 година и принадлежи към големия строителен и зографски род [[Ангелкови]]. И баща му Петър и дядо му Ангелко са строители и резбари. Китан оглавява собствена тайфа от 50 - 60 души и строи църкви, манастирски конаци и други сгради. Занимава се с дърворезба и усвоява и иконописния занаят. Негово дело са църкви в [[Бер]] и [[Воден]] и една от църквите в [[Сяр]]. Църквите в [[Семалто]], [[Мъклен]] и [[Йенидже (дем Абдера)|Енидже]] също са негово дело. Автор е на църквата „[[Свети Димитър (Крива паланка)|Свети Димитър]]“ в [[Крива паланка]]. Подпомага [[Дамян Янкулов|Дамян Янкулов Рензовски]] при строежа на църквата „[[Благовещение Богородично (Прилеп)|Свето Благовещение Богородично]]“ в [[Прилеп (град)|Прилеп]], завършена в 1838 година. Китан Петров е автор на сградата, иконостаса и иконите в [[Слепчански манастир|Слепчанския манастир]]. Умира в 1866 година в родното си село.<ref |
Роден е в 1869 година и принадлежи към големия строителен и зографски род [[Ангелкови]]. И баща му Петър и дядо му Ангелко са строители и резбари. Китан оглавява собствена тайфа от 50 - 60 души и строи църкви, манастирски конаци и други сгради. Занимава се с дърворезба и усвоява и иконописния занаят. Негово дело са църкви в [[Бер]] и [[Воден]] и една от църквите в [[Сяр]]. Църквите в [[Семалто]], [[Мъклен]] и [[Йенидже (дем Абдера)|Енидже]] също са негово дело. Автор е на църквата „[[Свети Димитър (Крива паланка)|Свети Димитър]]“ в [[Крива паланка]]. Подпомага [[Дамян Янкулов|Дамян Янкулов Рензовски]] при строежа на църквата „[[Благовещение Богородично (Прилеп)|Свето Благовещение Богородично]]“ в [[Прилеп (град)|Прилеп]], завършена в 1838 година. Китан Петров е автор на сградата, резбите на иконостаса и иконите в [[Слепчански манастир|Слепчанския манастир]]. Умира в 1866 година в родното си село.<ref name="Василиев 205"/> |
||
== Родословие == |
== Родословие == |
||
Версия от 08:41, 5 април 2015
| Китан Петров | |
| български строител и резбар | |
| Роден | Китан Петров Ангелков
1793 г.
|
|---|---|
| Починал | 1866 г.
|
| Семейство | |
| Род | Ангелкови |
| Деца | Андон Китанов |
Китан Петров Ангелков е български строител и дърворезбар от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
Роден е в 1869 година и принадлежи към големия строителен и зографски род Ангелкови. И баща му Петър и дядо му Ангелко са строители и резбари. Китан оглавява собствена тайфа от 50 - 60 души и строи църкви, манастирски конаци и други сгради. Занимава се с дърворезба и усвоява и иконописния занаят. Негово дело са църкви в Бер и Воден и една от църквите в Сяр. Църквите в Семалто, Мъклен и Енидже също са негово дело. Автор е на църквата „Свети Димитър“ в Крива паланка. Подпомага Дамян Янкулов Рензовски при строежа на църквата „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп, завършена в 1838 година. Китан Петров е автор на сградата, резбите на иконостаса и иконите в Слепчанския манастир. Умира в 1866 година в родното си село.[1]
Родословие
Бележки
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
