Сирийско-ливанска операция: Разлика между версии
Редакция без резюме |
факт |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
През нощта на 8 юни 1941 г. южноразположената британска групировка пресича иракско-сирийската граница и започва настъпление на север. Противно на очакванията на [[Шарл де Гол]], френските части отпочват здрав отпор. На 9 юни британски части овладяват град [[Кунейтра]], обаче френска танкова контраатака на 15 юни си връща владението. |
През нощта на 8 юни 1941 г. южноразположената британска групировка пресича иракско-сирийската граница и започва настъпление на север. Противно на очакванията на [[Шарл де Гол]], френските части отпочват здрав отпор. На 9 юни британски части овладяват град [[Кунейтра]], обаче френска танкова контраатака на 15 юни си връща владението. |
||
В периода от 9-т до 22-и юни се водят тежки и ожесточени сражения за град [[Мардж-Уюн|Мерджуон]], който общо три пъти преминава от едни в други ръце. Едва на 21 юни (в навечерието на [[операция Барбароса]]) индийските части успяват да овладеят [[Дамаск]], който е изоставен от силите на Виши. |
{{факт|В периода от 9-т до 22-и юни се водят тежки и ожесточени сражения за град [[Мардж-Уюн|Мерджуон]], който общо три пъти преминава от едни в други ръце. Едва на 21 юни (в навечерието на [[операция Барбароса]]) индийските части успяват да овладеят [[Дамаск]], който е изоставен от силите на Виши. На 3 юли пада [[Палмира]], а на 6 юли британските части се съединяват по предварително разработения план с тези от [[Палестина]]. На 9 юли е превзет [[Бейрут]], а на 11 юли военните действия в Сирия и Ливан са прекратени. На 14 юли в [[Акко]] е подписано примирие.|2015|7|30}} |
||
⚫ | {{факт|Боеспособните френски части успяват да се изтеглят от Сирия и Ливан овреме заедно с авиацията и военните си кораби. Британското командване предлага на пленените французи алтернативата - или да се завърнат във Франция - или да останат да се сражават за «Свободна Франция», като почти всички се завръщат във Франция.|2015|7|30}} |
||
На 3 юли пада [[Палмира]], а на 6 юли британските части се съединяват по предварително разработения план с тези от [[Палестина]]. |
|||
На 9 юли е превзет [[Бейрут]], а на 11 юли военните действия в Сирия и Ливан са прекратени. На 14 юли в [[Акко]] е подписано примирие. |
|||
⚫ | Боеспособните френски части успяват да се изтеглят от Сирия и Ливан овреме заедно с авиацията и военните си кораби. Британското командване предлага на пленените французи алтернативата - или да се завърнат във Франция - или да останат да се сражават за «Свободна Франция», като почти всички се завръщат във Франция. |
||
== Резултат и стратегически последици от операцията == |
== Резултат и стратегически последици от операцията == |
||
Изходът от битката за Сирия и Ливан е изключително сериозно поражение за силите на [[Оста]]. Трайно е преклудирана възможността за пакта да овладее контраатакувайки - богатия на петрол район на [[Персийския залив]]. Второ - губи се плацдарм за настъпление в тил на Съветите в последвалата [[битка за Кавказ]], както и в южно направление - към [[Суецкия канал]] в хода на последвалата [[Северноафриканска кампания]] срещу британските сили в района на [[Близкия Изток]]. |
{{факт|Изходът от битката за Сирия и Ливан е изключително сериозно поражение за силите на [[Оста]]. Трайно е преклудирана възможността за пакта да овладее контраатакувайки - богатия на петрол район на [[Персийския залив]]. Второ - губи се плацдарм за настъпление в тил на Съветите в последвалата [[битка за Кавказ]], както и в южно направление - към [[Суецкия канал]] в хода на последвалата [[Северноафриканска кампания]] срещу британските сили в района на [[Близкия Изток]].|2015|7|30}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 14:23, 30 юли 2015
|
Битката за Сирия и Ливан (под кодовото име «Експортьор»)[1] е стратегическа военна операция на Британските кралски въоръжени сили и «Сражаваща се Франция» срещу Вишистка Франция в хода на Втората световна война с цел да бъде овладяна територията под френски контрол в Сирия и Ливан.
Предистория
След края на битката за Франция новосформираното френско правителство във Виши изпраща като френски кондващ в Сирия и Ливан един от най-прогермански настроените си генерали - Анри Дентц. Целта е укрепване на властта в подмандатната територия с цел бъдещо развръщане на военни сили на Оста в направление към Индия.
През май 1941 г. през Сирия е оказана военна подкрепа срещу британската инвазия в Ирак. В отговор, на 14 май 1941 г. британската авиация бомбардира френски военни обекти в Сирия.
Ход на британската операция
През нощта на 8 юни 1941 г. южноразположената британска групировка пресича иракско-сирийската граница и започва настъпление на север. Противно на очакванията на Шарл де Гол, френските части отпочват здрав отпор. На 9 юни британски части овладяват град Кунейтра, обаче френска танкова контраатака на 15 юни си връща владението.
В периода от 9-т до 22-и юни се водят тежки и ожесточени сражения за град Мерджуон, който общо три пъти преминава от едни в други ръце. Едва на 21 юни (в навечерието на операция Барбароса) индийските части успяват да овладеят Дамаск, който е изоставен от силите на Виши. На 3 юли пада Палмира, а на 6 юли британските части се съединяват по предварително разработения план с тези от Палестина. На 9 юли е превзет Бейрут, а на 11 юли военните действия в Сирия и Ливан са прекратени. На 14 юли в Акко е подписано примирие.[източник? (Поискан преди 3193 дни)]
Боеспособните френски части успяват да се изтеглят от Сирия и Ливан овреме заедно с авиацията и военните си кораби. Британското командване предлага на пленените французи алтернативата - или да се завърнат във Франция - или да останат да се сражават за «Свободна Франция», като почти всички се завръщат във Франция.[източник? (Поискан преди 3193 дни)]
Резултат и стратегически последици от операцията
Изходът от битката за Сирия и Ливан е изключително сериозно поражение за силите на Оста. Трайно е преклудирана възможността за пакта да овладее контраатакувайки - богатия на петрол район на Персийския залив. Второ - губи се плацдарм за настъпление в тил на Съветите в последвалата битка за Кавказ, както и в южно направление - към Суецкия канал в хода на последвалата Северноафриканска кампания срещу британските сили в района на Близкия Изток.[източник? (Поискан преди 3193 дни)]
Източници
- ↑ Playfair, p. 203