Атанас Димитров (политик): Разлика между версии
махам твърдения без източник |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Димитров е включен в областното ръководство на БКП в Стара Загора и от 1949 година го оглавява.<ref name="ташев"/> От 1951 година е министър на леката и хранителната промишленост в правителството на [[Вълко Червенков]], а през 1954 година става член на Централния комитет на БКП.<ref name="ташев"/> През 1956-1959 година е министър на хранителната промишленост, след това за кратко отново е първи секретар на Областния комитет на БКП в Стара Загора, но е върнат в [[София]] като председател на Комитета по промишлеността (1959-1962, 1966-1968), председател на Комитета по хранителна промишленост (1962-1966) и председател на Държавния комитет за битови услуги (1968-1971).<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 265, ISBN 954-528-790-X</ref><ref name="ташев"/> |
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Димитров е включен в областното ръководство на БКП в Стара Загора и от 1949 година го оглавява.<ref name="ташев"/> От 1951 година е министър на леката и хранителната промишленост в правителството на [[Вълко Червенков]], а през 1954 година става член на Централния комитет на БКП.<ref name="ташев"/> През 1956-1959 година е министър на хранителната промишленост, след това за кратко отново е първи секретар на Областния комитет на БКП в Стара Загора, но е върнат в [[София]] като председател на Комитета по промишлеността (1959-1962, 1966-1968), председател на Комитета по хранителна промишленост (1962-1966) и председател на Държавния комитет за битови услуги (1968-1971).<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 265, ISBN 954-528-790-X</ref><ref name="ташев"/> |
||
През 1971 и 1976 година Атанас Димитров е посланик в [[Чехословакия]], а през 1976-1977 е председател на Комитета по туризъм. От 1977 до 1990 е заместник-председател на Народното събрание.<ref name="ташев"/> |
През 1971 и 1976 година Атанас Димитров е посланик в [[Чехословакия]], а през 1976-1977 е председател на Комитета по туризъм. От 1977 до 1990 е заместник-председател на Народното събрание.<ref name="ташев"/> Награждаван е два пъти с орден „Георги Димитров“. |
||
Атанас Димитров умира на 4 май 1995 година в София. |
Атанас Димитров умира на 4 май 1995 година в София. |
||
Версия от 09:54, 11 септември 2015
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Димитров.
| Атанас Димитров | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: I НС II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Атанас Димитров Петров е български политик от Българската комунистическа партия (БКП).
Биография
Атанас Димитров е роден на 4 март 1914 година в Стара Загора. През 1930 година става член на комсомола, а през 1934 година — на БКП. За дейността си в тези организации е осъждан два пъти и прекарва в затвора 4 години. През 1941 година е въдворен в лагера Гонда вода, а след това в Кръсто поле, където остава до освобождаването си през 1943 година.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Димитров е включен в областното ръководство на БКП в Стара Загора и от 1949 година го оглавява.[1] От 1951 година е министър на леката и хранителната промишленост в правителството на Вълко Червенков, а през 1954 година става член на Централния комитет на БКП.[1] През 1956-1959 година е министър на хранителната промишленост, след това за кратко отново е първи секретар на Областния комитет на БКП в Стара Загора, но е върнат в София като председател на Комитета по промишлеността (1959-1962, 1966-1968), председател на Комитета по хранителна промишленост (1962-1966) и председател на Държавния комитет за битови услуги (1968-1971).[2][1]
През 1971 и 1976 година Атанас Димитров е посланик в Чехословакия, а през 1976-1977 е председател на Комитета по туризъм. От 1977 до 1990 е заместник-председател на Народното събрание.[1] Награждаван е два пъти с орден „Георги Димитров“.
Атанас Димитров умира на 4 май 1995 година в София.
Източници
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 153-154.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 265, ISBN 954-528-790-X
| няма | → | министър на леката и хранителната промишленост (11 декември 1953 – 30 декември 1956) | → | няма |
| няма | → | министър на хранителната промишленост (30 декември 1956 – 12 март 1959) | → | няма |
| няма | → | Председател на комитета по промишлеността (25 декември 1959 – 27 ноември 1962) | → | няма |
| няма | → | министър на хранителната промишленост (30 април 1966 – 27 декември 1968) | → | няма |
| няма | → | Председател на комитета по битови услуги (28 декември 1968 – 16 юли 1971) | → | няма |