Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии

Хюсеин Хилми
Hüseyin Hilmi Paşa
	Хюсеин Хилми Hüseyin Hilmi Paşa
османски държавник, паша
Роден	1855 г. Лесбос, Османска империя
Починал	1922 г. (67 г.) Виена, Австрия
Погребан	Истанбул, Турция
Религия	ислям
	Хюсеин Хилми в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:10, 9 януари 2016

Хюсеин Хилми паша (Шаблон:Lang-ota, Шаблон:Lang-tr) е османски държавник, 2 пъти велик везир на Османската империя в периода на Втората конституционна епоха^[1] и съосновател на турския Червен полумесец^[2]. Той сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите генерален инспектор на Македония между 1902 и 1908 година, вътрешен министър от 1908 до 1909 година и посланик във Виена между 1912-1918 година^[3].

Биография

Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров Лесбос в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело исляма^[4]. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст.

Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки валия на Аданския вилает (1897), после на Йеменския вилает (1898), който оглавява до 1902 година^[5].

Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки Солунския, Битолския вилает и Косовския вилает) от султан Абдул Хамид II, което е потвърдено от Великите сили с Пъдарските реформи. На този пост остава до Младотурската революция от юли 1908 година.

След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан Абдул Хамид II между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват Истанбул за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.

Заема поста министър на правосъдието (юли - октомври 1912 г.) в кабинета на Гази Ахмед Мухтар паша. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във Виена, Австро-Унгария, като остава такъв до края на Първата световна война. В интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва:

„

Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме^[6]

“

Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.

Бележки

↑ Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272
↑ Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77
↑ Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227.
↑ Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45
↑ World Statesmen – Yemen
↑ В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.

Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу	→	адански валия (април 1897 – ноември 1897)	→	Мехмед Шакир паша
Ахмед Февзи паша	→	йеменски валия (май 1898 – октомври 1902)	→	Абдулах Решид паша Черкез
…	→	генерален инспектор на Македония (1902 – юли 1908)	→	…
…	→	вътрешен министър (1908 – 1909)	→	…
Мехмед Саид паша	→	велик везир (14 февруари 1909 – 13 април 1909)	→	Ахмед Тефик паша
Ахмед Тефик паша	→	велик везир (15 май 1909 – 28 декември 1909)	→	Ибрахим Хакъ паша
Мехмед Мемдух бей	→	правосъден министър (22 юли 1912 – октомври 1912)	→	Халим бей Самипашазаде

Портал „Македония“

[1] Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272

[2] Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77

[3] Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227.

[4] Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45

[5] World Statesmen – Yemen

[6] В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 | px = 240
 | портрет-описание =
-| описание         = османски военен и държавник
+| описание         = османски държавник, паша
 | роден-място      = [[Лесбос]], [[Османска империя]]
 | починал-място    = [[Виена]], [[Австрия]]
 }}
-'''Хюсеин Хилми паша''' ({{lang-ota|حسین حلمی پاشا}}, {{lang-tr|Hüseyin Hilmi Paşa}}) е османски военен и държавник, два пъти [[велик везир]] на [[Османска империя|Османската империя]] в периода на Втората конституционна епоха<ref>Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272.</ref> и съосновател на турския [[Червен полумесец]]<ref>Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77.</ref>. Той е и един от най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите генерален инспектор на [[Македония (област)|Македония]] между 1902-1908 година, вътрешен министър от 1908 до 1909 година и посланик във Виена между 1912-1918 година<ref>Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227.</ref>.
+'''Хюсеин Хилми паша''' ({{lang-ota|حسین حلمی پاشا}}, {{lang-tr|Hüseyin Hilmi Paşa}}) е османски държавник, 2 пъти [[велик везир]] на [[Османската империя]] в периода на Втората конституционна епоха<ref>Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272</ref> и съосновател на турския [[Червен полумесец]]<ref>Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77</ref>. Той сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите генерален инспектор на [[Македония (област)|Македония]] между 1902 и 1908 година, вътрешен министър от 1908 до 1909 година и посланик във Виена между 1912-1918 година<ref>Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227.</ref>.
 ==Биография==
-Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров [[Лесбос]] в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело [[ислям]]а<ref>Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45.</ref>. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст. Започва да работи като чиновник в Османската държавна структура и бързо се издига в йерархията, ставайки валия на [[Адана]], а през 1898 година и на [[Йеменски вилает|Йеменския вилает]], който оглавява до 1902 година.<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen — Yemen]</ref>
+Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров [[Лесбос]] в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело [[ислям]]а<ref>Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45</ref>. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст.
+Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки [[валия]] на [[Адански вилает|Аданския вилает]] (1897), после на [[Йеменски вилает|Йеменския вилает]] (1898), който оглавява до 1902 година<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen – Yemen]</ref>.
 [[Файл:Hilmi Pasha Constitution Announcement Speech Solun.jpg|ляво|мини|250п|Реч на Хилми паша в Солун при обявяването на конституцията в 1908 г.]]
-Същата година е назначен за генерален инспектор на [[Солунски вилает|Солунския]], [[Косовски вилает|Косовския]] и [[Битолски вилает|Битолския вилает]] от султан [[Абдул Хамид II]], което е потвърдено от Великите сили с [[Пъдарски реформи|Пъдарските реформи]]. На този пост остава до [[Младотурска революция|Младотурска революция]] от юли 1908 година.
+Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки [[Солунски вилает|Солунския]], [[Битолски вилает|Битолския вилает]] и [[Косовски вилает|Косовския]] вилает) от султан [[Абдул Хамид II]], което е потвърдено от Великите сили с [[Пъдарски реформи|Пъдарските реформи]]. На този пост остава до [[Младотурската революция]] от юли 1908 година.
-След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за Вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан [[Абдул Хамид II]] между 14 февруари - 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват [[Истанбул]] за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир между 5 май - 28 декември 1909 година.
+След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан [[Абдул Хамид II]] между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват [[Истанбул]] за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.
-За кратко заема и поста [[Министерство на правосъдието на Османската империя|министър на правосъдието]] в кабинета на [[Гази Ахмед Мухтар паша]]. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във [[Виена]], [[Австро-Унгария]], като остава такъв до края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. В интервю за [[Димитър Думбалаков]] през 1914 година казва:
-[[Файл:Hussein Hilmi Pasha.jpg|дясно|мини|250п|Хилми паша]]
-{{Цитат|Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това, за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}
+Заема поста министър на правосъдието (юли - октомври 1912 г.) в кабинета на [[Гази Ахмед Мухтар паша]]. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във [[Виена]], [[Австро-Унгария]], като остава такъв до края на [[Първата световна война]]. В интервю за [[Димитър Думбалаков]] през 1914 година казва:
-Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.
+[[Файл:Hussein Hilmi Pasha.jpg|мини|250п|Хилми паша]]
+{{Цитат|Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}
+Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в [[Бешикташ]], Истанбул.
 ==Бележки==
@@ Ред 27: / Ред 31: @@
 {{пост начало}}
-{{пост| [[Адански вилает|адански валия]]<br/>|[[април]] [[1897]]|[[ноември]] [[1897]]|[[Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу]]|[[Мехмед Шакир паша]]}}
+{{пост| [[Адански вилает|адански валия]]<br/> |април [[1897]] | ноември [[1897]] | [[Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу]] | [[Мехмед Шакир паша]] }}
-{{пост| [[Йеменски вилает|йеменски валия]]<br/>|[[май]] [[1898]]|[[октомври]] [[1902]]|[[Ахмед Февзи паша]]|[[Абдулах Решид паша Черкез]]}}
+{{пост| [[Йеменски вилает|йеменски валия]]<br/> |май [[1898]] | октомври [[1902]] | [[Ахмед Февзи паша]] | [[Абдулах Решид паша Черкез]] }}
+{{пост| генерален инспектор на Македония <br/>|[[1902]] | юли [[1908]]| | }}
-{{пост| [[велик везир]]<br/>|[[14 февруари]] [[1909]]|[[13 април]] [[1909]]|[[Мехмед Саид паша]]|[[Ахмед Тефик паша]]}}
+{{пост| [[Министерство на вътрешните работи на Османската империя|вътрешен министър]] <br/>|[[1908]] | [[1909]]| | }}
-{{пост| [[велик везир]]<br/>|[[15 май]] [[1909]]|[[28 декември]] [[1909]]|[[Ахмед Тефик паша]]|[[Ибрахим Хакъ паша]]}}
+{{пост| [[велик везир]]<br/> |[[14 февруари]] [[1909]] |[[13 април]] [[1909]] | [[Мехмед Саид паша]] | [[Ахмед Тефик паша]] }}
-{{пост| [[Министерство на правосъдието на Османската империя|правосъден министър]]<br/>|[[1912]]|[[1912]]|[[Мехмед Мемдух бей]]|[[Халим бей Самипашазаде]]}}
+{{пост| [[велик везир]]<br/> |[[15 май]] [[1909]] |[[28 декември]] [[1909]] | [[Ахмед Тефик паша]] | [[Ибрахим Хакъ паша]] }}
+{{пост| [[Министерство на правосъдието на Османската империя|правосъден министър]] <br/> |[[22 юли]] [[1912]] | октомври [[1912]] | [[Мехмед Мемдух бей]] | [[Халим бей Самипашазаде]] }}
 {{пост край}}
@@ Ред 38: / Ред 44: @@
 [[Категория:Велики везири на Османската империя]]
-[[Категория:Паши]]
-[[Категория:Хора от Лесбос]]
-[[Категория:Османски министри]]
-[[Категория:Османски валии]]
-[[Категория:Османски дипломати]]
 [[Категория:Османски министри на вътрешните работи]]
 [[Категория:Министри на правосъдието]]
+[[Категория:Османски министри]]
+[[Категория:Османски политици]]
+[[Категория:Османски валии]]
+[[Категория:Паши]]
 [[Категория:Посланици на Османската империя]]
 [[Категория:Посланици в Австро-Унгария]]
+[[Категория:Дейци на Червения кръст и Червения полумесец]]
+[[Категория:Хора от Лесбос]]