Харитон Драговитийски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:


==Биография==
==Биография==
Роден е в 1880 година в троянското село [[Патрешко]] в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния [[Троянски манастир]]. Учи в Орешак и в Троянската прогимназия на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]], която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>
Роден е в 1880 година в троянското село [[Патрешко]] в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния [[Троянски манастир]]. Учи в Орешак и в Троянската прогимназия на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]], която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. Вв 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява [[Ловчанска епархия|Ловчанската епархия]]. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]].<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>

На 14 януари 1924 година е ръкоположен за [[драговитийска епархия|драговитийски епископ]].<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>


Умира в София в 1958 година.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>
Умира в София в 1958 година.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/>

Версия от 06:35, 29 януари 2016

† Драговитийски епископ Харитон
висш български православен духовник
1924 г.
1924 г.

Роден
Починал
25 март 1958 г. (77 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Религияправославие
Учил вЦариградска българска духовна семинария
Семейство
Подпис
† Драговитийски епископ Харитон в Общомедия

Харитон Драговитийски е български духовник, епископ на Българската православна църква, дългогодишен ректор на Софийската духовна семинария и управляващ от 1941 до 1944 г. Охридската и Битолската епархия.[1]

Биография

Роден е в 1880 година в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и в Троянската прогимназия на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. Вв 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[1]

На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ.[1]

Умира в София в 1958 година.[1]

Бележки

  1. а б в г Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.