Харитон Драговитийски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е в 1880 година в троянското село [[Патрешко]] в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния [[Троянски манастир]]. Учи в Орешак и в Троянската прогимназия на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]], която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/> |
Роден е в 1880 година в троянското село [[Патрешко]] в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния [[Троянски манастир]]. Учи в Орешак и в Троянската прогимназия на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]], която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. Вв 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява [[Ловчанска епархия|Ловчанската епархия]]. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]].<ref name="Екзарх Йосиф 412"/> |
||
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за [[драговитийска епархия|драговитийски епископ]].<ref name="Екзарх Йосиф 412"/> |
|||
Умира в София в 1958 година.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/> |
Умира в София в 1958 година.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/> |
||
Версия от 06:35, 29 януари 2016
| † Драговитийски епископ Харитон | |
| висш български православен духовник | |
.jpg) 1924 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
| Семейство | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| † Драговитийски епископ Харитон в Общомедия | |
Харитон Драговитийски е български духовник, епископ на Българската православна църква, дългогодишен ректор на Софийската духовна семинария и управляващ от 1941 до 1944 г. Охридската и Битолската епархия.[1]
Биография
Роден е в 1880 година в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и в Троянската прогимназия на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. Вв 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[1]
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ.[1]
Умира в София в 1958 година.[1]
Бележки
- ↑ а б в г Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.
