Иван Леков: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
Проф. '''Иван Леков''' е [[България|български]] [[лингвистика|езиковед]] и [[славянска филология|славист]]. |
Проф. '''Иван Леков''' е [[България|български]] [[лингвистика|езиковед]] и [[славянска филология|славист]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през |
Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1925 – 1926. През [[1927]] се дипломира славянска филология в [[СУ]]. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928 – 1930), в [[Берлин]] и във [[Виена]] (1937 – 1938). |
||
Когато е основана катедрата по [[славянска филология|славянско езикознание]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1954]]), неин ръководител става Иван Леков. |
Когато е основана катедрата по [[славянска филология|славянско езикознание]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1954]]), неин ръководител става Иван Леков. |
||
Частен доцент (1935 |
Частен доцент (1935 – 1941), редовен доцент (1941 – 1945), извънреден професор (1945 – 1948), професор (1948 – 1974) в [[СУ]]. Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948 – 1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947 – 1950). |
||
Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954 |
Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954 – 1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943). |
||
Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955 |
Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955 – 1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956). |
||
== Награди и отличия == |
== Награди и отличия == |
||
* 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на науката“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref> |
|||
* Заслужил деятел на науката (1977) |
|||
== Публикации == |
== Публикации == |
||
=== Монографии === |
=== Монографии === |
||
* ''Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд.'' С., БАН, 1955. 108 с. |
* ''Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд.'' С., БАН, 1955. 108 с. |
||
Ред 58: | Ред 57: | ||
=== Учебници === |
=== Учебници === |
||
* ''Нови полски текстове.'' С., Наука и изкуство, 1949. 16с. (Унив.лит.). |
* ''Нови полски текстове.'' С., Наука и изкуство, 1949. 16с. (Унив.лит.). |
||
* ''Старобългарски език.'' С., Наука и изкуство, 1949. 129с. (Унив.лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев). |
* ''Старобългарски език.'' С., Наука и изкуство, 1949. 129с. (Унив.лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев). |
||
* ''Увод в езикознанието с оглед на славянските езици.'' С., Наука и изкуство, 1949. 158с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков). |
* ''Увод в езикознанието с оглед на славянските езици.'' С., Наука и изкуство, 1949. 158с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков). |
||
* ''Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници |
* ''Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници – северославянска група.'' (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972. 164с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2.изд.1978. |
||
=== Преводи === |
=== Преводи === |
Версия от 10:51, 12 март 2016
Иван Леков | |
български филолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет Ягелонски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | СУ |
Награди | Заслужил деятел на науката (1977) |
Проф. Иван Леков е български езиковед и славист.
Биография
Следва славянско езикознание в Ягелонския университет в Краков през 1925 – 1926. През 1927 се дипломира славянска филология в СУ. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928 – 1930), в Берлин и във Виена (1937 – 1938).
Когато е основана катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1954), неин ръководител става Иван Леков.
Частен доцент (1935 – 1941), редовен доцент (1941 – 1945), извънреден професор (1945 – 1948), професор (1948 – 1974) в СУ. Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948 – 1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947 – 1950).
Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954 – 1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943).
Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955 – 1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956).
Награди и отличия
- 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на науката“[1]
Публикации
Монографии
- Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. С., БАН, 1955. 108 с.
- Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. С., БАН, 1958, 128 с.
- Словообразувателни склонности на славянските езици. С., БАН, 1958. 78 с.
- Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. С., БАН, 1960. 116 с.
- Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. С., БАН, 1968. 212 с.
- Външната структура на думата в славянските езици. С., БАН, 1971. 330 с.
- Особености на синтактичния тип на славянските езици. Сборник от студии. С., БАН, 1972. 102 с.
- Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Статии и очерци. Съставители: Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров, С., Наука и изкуство, 1983. 207 с.
Речници
- Полско-български речник. С., Унив. печатница, 1944. 228 с. (Унив.библ. №281).
- Правописен речник на българския книжовен език. С., М-во на нар. просвета, 1945. 221с. (Съавт.: Л. Андрейчин).
- 2. прераб. изд. С., Нар. просвета, 1948. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев); 3. прераб. изд. 1954. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ст. Стойков); 4. попр. изд. 1958; 5.изд. 1960; 6. изд. С., Наука и изкуство, 1965; 7. изд. 1969; 8.изд. 1974; 9 изд. 1981; 10 изд.1984.
- Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1955. 972 с. (Съавт.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ст. Стойков, Цв. Тодоров).
- 2.изд. 1963; 3. изд.1973.
Учебници
- Нови полски текстове. С., Наука и изкуство, 1949. 16с. (Унив.лит.).
- Старобългарски език. С., Наука и изкуство, 1949. 129с. (Унив.лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
- Увод в езикознанието с оглед на славянските езици. С., Наука и изкуство, 1949. 158с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
- Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници – северославянска група. (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972. 164с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2.изд.1978.
Преводи
- Сръбски поети. Антология. С., М-во на нар. просвета, 1946. 271с. (Прев. и: Е. Георгиев.)
Източници
|
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.