Иван Леков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
}}
}}


Проф. '''Иван Леков''' е [[България|български]] [[лингвистика|езиковед]] и [[славянска филология|славист]].
Проф. '''Иван Леков''' е [[България|български]] [[лингвистика|езиковед]] и [[славянска филология|славист]].


== Биография ==
== Биография ==
Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1925–1926. През [[1927]] се дипломира славянска филология в [[СУ]]. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928–1930), в [[Берлин]] и във [[Виена]] (1937–1938).
Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през 1925 – 1926. През [[1927]] се дипломира славянска филология в [[СУ]]. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928 – 1930), в [[Берлин]] и във [[Виена]] (1937 – 1938).


Когато е основана катедрата по [[славянска филология|славянско езикознание]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1954]]), неин ръководител става Иван Леков.
Когато е основана катедрата по [[славянска филология|славянско езикознание]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1954]]), неин ръководител става Иван Леков.


Частен доцент (1935-1941), редовен доцент (1941-1945), извънреден професор (1945-1948), професор (1948-1974) в [[СУ]]. Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948-1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947-1950).
Частен доцент (1935 – 1941), редовен доцент (1941 – 1945), извънреден професор (1945 – 1948), професор (1948 – 1974) в [[СУ]]. Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948 – 1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947 – 1950).


Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954-1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943).
Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954 – 1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943).


Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955-1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956).
Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955 – 1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956).


== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==
* 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на науката“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref>
* Заслужил деятел на науката (1977)


== Публикации ==
== Публикации ==

=== Монографии ===
=== Монографии ===
* ''Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд.'' С., БАН, 1955. 108 с.
* ''Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд.'' С., БАН, 1955. 108 с.
Ред 58: Ред 57:


=== Учебници ===
=== Учебници ===
* ''Нови полски текстове.'' С., Наука и изкуство, 1949. 16с. (Унив.лит.).
* ''Нови полски текстове.'' С., Наука и изкуство, 1949. 16с. (Унив.лит.).
* ''Старобългарски език.'' С., Наука и изкуство, 1949. 129с. (Унив.лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
* ''Старобългарски език.'' С., Наука и изкуство, 1949. 129с. (Унив.лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
* ''Увод в езикознанието с оглед на славянските езици.'' С., Наука и изкуство, 1949. 158с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
* ''Увод в езикознанието с оглед на славянските езици.'' С., Наука и изкуство, 1949. 158с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
* ''Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници — северославянска група.'' (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972. 164с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2.изд.1978.
* ''Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници – северославянска група.'' (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972. 164с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2.изд.1978.


=== Преводи ===
=== Преводи ===

Версия от 10:51, 12 март 2016

Иван Леков
български филолог
Роден
Починал
4 август 1978 г. (74 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Ягелонски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСУ
НаградиЗаслужил деятел на науката (1977)

Проф. Иван Леков е български езиковед и славист.

Биография

Следва славянско езикознание в Ягелонския университет в Краков през 1925 – 1926. През 1927 се дипломира славянска филология в СУ. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928 – 1930), в Берлин и във Виена (1937 – 1938).

Когато е основана катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1954), неин ръководител става Иван Леков.

Частен доцент (1935 – 1941), редовен доцент (1941 – 1945), извънреден професор (1945 – 1948), професор (1948 – 1974) в СУ. Ръководи Катедрата по славянско езикознание (1948 – 1974) и е директор на Славянския институт при СУ (1947 – 1950).

Член-кореспондент на БАН (1945) и ръководител на Секцията по славянско езикознание при Института за български език на БАН (1954 – 1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943).

Член на Чешкото дружество на науките (1947), на Международния комитет на славистите (1955 – 1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена (1956).

Награди и отличия

  • 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на науката“[1]

Публикации

Монографии

  • Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. С., БАН, 1955. 108 с.
  • Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. С., БАН, 1958, 128 с.
  • Словообразувателни склонности на славянските езици. С., БАН, 1958. 78 с.
  • Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. С., БАН, 1960. 116 с.
  • Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. С., БАН, 1968. 212 с.
  • Външната структура на думата в славянските езици. С., БАН, 1971. 330 с.
  • Особености на синтактичния тип на славянските езици. Сборник от студии. С., БАН, 1972. 102 с.
  • Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Статии и очерци. Съставители: Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров, С., Наука и изкуство, 1983. 207 с.

Речници

  • Полско-български речник. С., Унив. печатница, 1944. 228 с. (Унив.библ. №281).
  • Правописен речник на българския книжовен език. С., М-во на нар. просвета, 1945. 221с. (Съавт.: Л. Андрейчин).
    • 2. прераб. изд. С., Нар. просвета, 1948. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев); 3. прераб. изд. 1954. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ст. Стойков); 4. попр. изд. 1958; 5.изд. 1960; 6. изд. С., Наука и изкуство, 1965; 7. изд. 1969; 8.изд. 1974; 9 изд. 1981; 10 изд.1984.
  • Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1955. 972 с. (Съавт.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ст. Стойков, Цв. Тодоров).
    • 2.изд. 1963; 3. изд.1973.

Учебници

  • Нови полски текстове. С., Наука и изкуство, 1949. 16с. (Унив.лит.).
  • Старобългарски език. С., Наука и изкуство, 1949. 129с. (Унив.лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
  • Увод в езикознанието с оглед на славянските езици. С., Наука и изкуство, 1949. 158с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
  • Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници – северославянска група. (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972. 164с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2.изд.1978.

Преводи

  • Сръбски поети. Антология. С., М-во на нар. просвета, 1946. 271с. (Прев. и: Е. Георгиев.)

Източници

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  1. ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Леков&oldid=7211176“.