Кутмичевица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Кутмичевица''', наричана също '''Деволски комитат''', е [[историческа област]] в [[Югоизточна Европа]]. |
'''Кутмичевица''', наричана също '''Деволски комитат''', е [[историческа област]] в [[Югоизточна Европа]]. |
||
Точните граници на областта не са известни, но вероятно в тях попадат западномакедонските езера ([[Преспанско езеро|Преспанското]] и [[Охридско езеро|Охридското]]) и територията на запад от тях до [[Адриатическо море]] в днешна южна [[Албания]].<ref name=Obolensky>{{cite book | title = Six Byzantine Portraits | last = Obolensky| first = Dimitri | year = 1988| place = Oxford | publisher = Oxford University Press |authorlink = Димитри Оболенски}}</ref> |
|||
Включва територията между река [[Вардар]] и [[Адриатическо море]] в днешните [[Албания]] и [[Република Македония]]. През IX-XI век е в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]].<ref>http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=94175E333869E5F4950E8136FE5A5271?encID=2&article=3766817208</ref> |
|||
Според някои изследователи, на изток границите на областта достигат до река [[Вардар]].<ref name=znambg>http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=94175E333869E5F4950E8136FE5A5271?encID=2&article=3766817208</ref> През IX-XI век е в границите на [[Първа българска държава|Първото българско царство]].<ref name=Obolensky/><ref name=znambg/> |
|||
Около 886 г. българският княз [[Борис I]] изпраща [[Климент Охридски]] в областта като учител и проповедник със специални привилегии и назначава [[Домета]] за неин управител.<ref name=Obolensky/> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 13:32, 20 юли 2016
Кутмичевица, наричана също Деволски комитат, е историческа област в Югоизточна Европа.
Точните граници на областта не са известни, но вероятно в тях попадат западномакедонските езера (Преспанското и Охридското) и територията на запад от тях до Адриатическо море в днешна южна Албания.[1]
Според някои изследователи, на изток границите на областта достигат до река Вардар.[2] През IX-XI век е в границите на Първото българско царство.[1][2]
Около 886 г. българският княз Борис I изпраща Климент Охридски в областта като учител и проповедник със специални привилегии и назначава Домета за неин управител.[1]
Бележки
- ↑ а б в Obolensky, Dimitri. Six Byzantine Portraits. Oxford, Oxford University Press, 1988.
- ↑ а б http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=94175E333869E5F4950E8136FE5A5271?encID=2&article=3766817208
Вижте също
Шаблон:Гео-мъниче Шаблон:История-мъниче Шаблон:Албания-мъниче Шаблон:Република македония-мъниче