Виктор Черномирдин: Разлика между версии
→Биография: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
Работи в Градския комитет на КПСС в [[Орск]] (1967 - 1973), след което оглавява [[Оренбург]]ския газопреработващ завод (1973 - 1978) и после става инструктор в Отдела по тежка промишленост на ЦК на КПСС. Защитава дисертация и придобива научното звание [[кандидат на науките|кандидат на техническите науки]] (1981). |
Работи в Градския комитет на КПСС в [[Орск]] (1967 - 1973), след което оглавява [[Оренбург]]ския газопреработващ завод (1973 - 1978) и после става инструктор в Отдела по тежка промишленост на ЦК на КПСС. Защитава дисертация и придобива научното звание [[кандидат на науките|кандидат на техническите науки]] (1981). |
||
От 1982 г. е заместник-министър на газовата промишленост на СССР, а от 1983 г. е едновременно и началник на Всесъюзното промишлено обединение |
От 1982 г. е заместник-министър на газовата промишленост на СССР, а от 1983 г. е едновременно и началник на Всесъюзното промишлено обединение „Тюменгазпром“. Става министър на газовата промишленост на СССР (1985 - 1989). След това е председател на Управителния съвет на Държавния газов концерн „Газпром“ (1989 - 1992). На 30 май 1992 г. е назначен за заместник-председател на Правителството на Русия по горивно-енергетичния комплекс. |
||
Избиран е за депутат във Върховния съвет на СССР (1984 - 1989) и депутат във Върховния съвет на РСФСР (1985 - 1990). Член е ЦК на КПСС (1986 - 1990). |
Избиран е за депутат във Върховния съвет на СССР (1984 - 1989) и депутат във Върховния съвет на РСФСР (1985 - 1990). Член е ЦК на КПСС (1986 - 1990). |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
На 14 декември 1992 г. е избран от Върховния съвет на Русия и назначен от президента на Русия [[Борис Елцин]] на длъжност „председател на Съвета на министрите - Правителството на Руската федерация“. От 25 декември 1993 г. длъжността се казва „председател на Правителството на Руската федерация“. |
На 14 декември 1992 г. е избран от Върховния съвет на Русия и назначен от президента на Русия [[Борис Елцин]] на длъжност „председател на Съвета на министрите - Правителството на Руската федерация“. От 25 декември 1993 г. длъжността се казва „председател на Правителството на Руската федерация“. |
||
От май 1995 г. е председател на Всеруското обществено-политическо движение |
От май 1995 г. е председател на Всеруското обществено-политическо движение „Наш дом — Русия“. След парламентарните избори през декември с.г. е преизбран от [[Държавната дума]] за „председател на Правителството на Руската федерация“ и остава на поста до 23 март 1998 г., когато за негов приемник е назначен [[Сергей Кириенко]]. От 24 август с.г. Черномирдин временно изпълнява задълженията на председател на Правителството, като 2 пъти не е утвърдена неговата кандидатура за премиер. Остава временен премиер до 11 септември 1998 г., когато за министър-председател е избран [[Евгений Примаков]]. |
||
От 14 април до 7 октомври 1999 г. е представител на президента на Руската федерация по регулирането на ситуацията около [[Съюзна република Югославия]]. За миротворческите му усилия на Балканите и дейността в сферата на външната политика е представен за кандидат за [[Нобелова награда за мир]] (1999). |
От 14 април до 7 октомври 1999 г. е представител на президента на Руската федерация по регулирането на ситуацията около [[Съюзна република Югославия]]. За миротворческите му усилия на Балканите и дейността в сферата на външната политика е представен за кандидат за [[Нобелова награда за мир]] (1999). |
||
През 1995 - 2000 г. е лидер на движението |
През 1995 - 2000 г. е лидер на движението „Наш дом — Русия“. Депутат е в Държавната дума (1999 - 2001). През периода 1999 - 2000 г. е председател на Съвета на директорите на ОАО „[[Газпром]]“. Заема длъжността извънреден и пълномощен посланик на Русия в [[Украйна]] от 21 май 2001 до 11 юни 2009 г. |
||
Черномирдин е съветник на президента [[Дмитрий Медведев]] от 17 февруари 2009 до смъртта си на 3 ноември 2010 г. |
Черномирдин е съветник на президента [[Дмитрий Медведев]] от 17 февруари 2009 до смъртта си на 3 ноември 2010 г. |
Версия от 09:53, 3 януари 2017
Виктор Черномирдин | |
руски и съветски политик | |
Роден |
с. Чорний Отрог, РСФСР, СССР |
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Религия | Руска православна църква |
Партия | Наш дом – Русия (1995 г. – 2001 г.) КПСС (1961 г. – 1991 г.) независим политик (1991 г. – 1995 г.) Единна Русия (2001 г. – 2010 г.) |
Награди | Октомврийска революция За заслуги към Отечеството I степен За заслуги към Отечеството II степен Червено знаме на труда (СССР) |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Виктор Черномирдин в Общомедия |
Вѝктор Степа̀нович Черномѝрдин (Шаблон:Lang-ru) е руски и съветски политик - министър-председател на Русия и министър на СССР, и стопански деец.
Биография
Роден е в с. Чорний Отрог, Гавриловски (днес Саракташки) район, Чкаловска (днес Оренбургска) област, РСФСР. Завършва Орското техническо училище № 1, работи в Орския нефтопреработващ завод „В. П. Чкалов“ като шлосер, машинист, оператор и началник на технологична установка, като прекъсва 3 години само за задължителната военна служба. Завършва Куйбишевския политехнически институт като инженер-технолог (1966) в гр. Куйбишев (дн. Самара) и Всесъюзния задочен политехнически институт (който днес носи неговото име) в Москва (1972) като инженер-икономист.
Работи в Градския комитет на КПСС в Орск (1967 - 1973), след което оглавява Оренбургския газопреработващ завод (1973 - 1978) и после става инструктор в Отдела по тежка промишленост на ЦК на КПСС. Защитава дисертация и придобива научното звание кандидат на техническите науки (1981).
От 1982 г. е заместник-министър на газовата промишленост на СССР, а от 1983 г. е едновременно и началник на Всесъюзното промишлено обединение „Тюменгазпром“. Става министър на газовата промишленост на СССР (1985 - 1989). След това е председател на Управителния съвет на Държавния газов концерн „Газпром“ (1989 - 1992). На 30 май 1992 г. е назначен за заместник-председател на Правителството на Русия по горивно-енергетичния комплекс.
Избиран е за депутат във Върховния съвет на СССР (1984 - 1989) и депутат във Върховния съвет на РСФСР (1985 - 1990). Член е ЦК на КПСС (1986 - 1990).
На 14 декември 1992 г. е избран от Върховния съвет на Русия и назначен от президента на Русия Борис Елцин на длъжност „председател на Съвета на министрите - Правителството на Руската федерация“. От 25 декември 1993 г. длъжността се казва „председател на Правителството на Руската федерация“.
От май 1995 г. е председател на Всеруското обществено-политическо движение „Наш дом — Русия“. След парламентарните избори през декември с.г. е преизбран от Държавната дума за „председател на Правителството на Руската федерация“ и остава на поста до 23 март 1998 г., когато за негов приемник е назначен Сергей Кириенко. От 24 август с.г. Черномирдин временно изпълнява задълженията на председател на Правителството, като 2 пъти не е утвърдена неговата кандидатура за премиер. Остава временен премиер до 11 септември 1998 г., когато за министър-председател е избран Евгений Примаков.
От 14 април до 7 октомври 1999 г. е представител на президента на Руската федерация по регулирането на ситуацията около Съюзна република Югославия. За миротворческите му усилия на Балканите и дейността в сферата на външната политика е представен за кандидат за Нобелова награда за мир (1999).
През 1995 - 2000 г. е лидер на движението „Наш дом — Русия“. Депутат е в Държавната дума (1999 - 2001). През периода 1999 - 2000 г. е председател на Съвета на директорите на ОАО „Газпром“. Заема длъжността извънреден и пълномощен посланик на Русия в Украйна от 21 май 2001 до 11 юни 2009 г.
Черномирдин е съветник на президента Дмитрий Медведев от 17 февруари 2009 до смъртта си на 3 ноември 2010 г.
Отличия
Носител е на редица съветски, руски и чуждестранни почетни звания, ордени, медали и други отличия.
В чест на Черномирдин са наречени обекти от образованието (университет в Москва и средни училища в Чорний Отрог и Орск), завод в Сургут, културен център в Луцк и др. На него са посветени исторически музеи, паметници и мемориални плочи.
Черномирдинки
Виктор Черномирдин е известен с редица крилати изречения, наречени на него черномирдинки. Сред тях са:
- Бира без водка е пари на вятъра! (Пиво без водки — деньги на ветер!)
- Искахме най-доброто, а се получи както обикновено. (Мы хотели как лучше, а получилось как всегда.)
- Учителите и лекарите също искат да ядат практически всеки ден! (Учителя и врачи тоже хотят есть практически каждый день!)