Вах (Словакия): Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) + ш |
Vodnokon4e (беседа | приноси) {{друго значение|реката в Словакия|реката в Русия|Вах}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|реката в Словакия|реката в Русия|Вах}} |
|||
{{Река |
{{Река |
||
| име = Вах |
| име = Вах |
Версия от 10:08, 22 март 2017
- Тази статия е за реката в Словакия. За реката в Русия вижте Вах.
Вах | |
Реката при Пиещяни | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Словакия |
Дължина | 406 km |
Водосб. басейн | 15 075 km² |
Отток | 196 m³/s |
Начало | |
Място | Кральова холя, Ниски Татри, Словакия |
Координати | |
Надм. височина | 664 m |
Устие | |
Място | Дунав |
Координати | |
Надм. височина | 106,5 m |
Вах в Общомедия |
Вах (Шаблон:Lang-sk; Шаблон:Lang-de;[1] Шаблон:Lang-hu;[2][3] Шаблон:Lang-pl[4]) е най-дългата река в Словакия. Селищата по река са Липтовски Храдок, Липтовски Микулаш, Ружомберок, Врутки, Жилина, Битча, Поважка Бистрица, Пухов, Илава, Дубница над Вахом, Немшова, Тренчин, Нове место над Вахом, Пиещяни, Серед, Шаля, Коларово и Комарно.
Етимология
Името на реката е от немски или славянски произход. То може да произлиза старогерманската дума wȃg (поток) или протославянските vagъ, vaga (прът, пръчка, отрязан клон), които може би подсказват за подсилването на бреговете на реката. Има няколко реки с подобни славянски имена, но за големите реки в Словакия като цяло се приема предславянския произход на името.[5] Най-ранните споменавания са flumen Vvaga (1111) и aqua Vvac (1113).
География
Вах е ляв приток на Дунав. Дължината ѝ е 406 km, като това включа притока ѝ, Черни Вах. Двата основни първоначални потока на реката, Бели Вах и Черни Вах, извират съответно от планините Високи и Ниски Татри. Реката протича през Северна и Западна Словакия и се влива в Дунав близо до Комарно. Леви притоци са на Вах са Демяновка, Ревуца, Любохнянка, Туриец, Райчанка и Нитра, а десните ѝ притоци са Бела, Орава, Варинка, Кисуца, Бела вода, Влара, Дубова, Дубвах и Мали Дунай.
Водосборният басейн на реката включва в себе си канали, язовири (Черни Вах, Липтовска Мара, Бешенова, Кърпеляни, Жилина, Хричов, Носице, Силнава, Мадунице, Кралова и Селице) и 16 ХЕС, чието строителство започва през 1930-те години и се увеличава след Втората световна война. Основните автомобилни пътища на Словакия (Братислава – Тренчин – Поважка Бистрица – Жилина и Ружомберок – Попрад) вървят по протежение на реката, както и основния жп път Братислава – Жилина – Кошице.
Източници
- ↑ The Cambridge Ancient History.
- ↑ Kocsis, Károly. Towns in Slovakia with absolute Hungarian majority // Ethnic Geography of the Hungarian Minorities in the Carpathian. 2001. ISBN 1-931313-75-X. с. 73. Посетен на 2008-07-02.
- ↑ Felbermann, Louis. Hungary and Its People. 1892. Посетен на 2008-07-02.
- ↑ Wag w Słowniku geograficznym Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich (in Geographical Dictionary of Polish Kingdom and other Slavic countries).
- ↑ Krško, Jaromír. Praslovanské apelatíva ako motivanty hydroným povodia Váhu // Slavica Slovaca (1). 2009.