Ератостен: Разлика между версии
м форматиране; форматиране: интервал (ползвайки Advisor) |
|||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през [[276 пр.н.е.|276 г. пр.н.е.]] в [[Кирена]], [[Киренайка]] (днес в [[Либия]]). Учи в [[Атина]], но около 245 г. пр.н.е. е повикан в [[Александрия]], за да изпълнява функциите на |
Роден е през [[276 пр.н.е.|276 г. пр.н.е.]] в [[Кирена]], [[Киренайка]] (днес в [[Либия]]). Учи в [[Атина]], но около 245 г. пр.н.е. е повикан в [[Александрия]], за да изпълнява функциите на възпитател на престолонаследника [[Птолемей IV]] и застава начело на най-големия научен център на древността – [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]. |
||
Ератостен е първият, който опитва да определи големината на [[Земята]]. Той знаел, че в деня на [[Лятно слънцестоене|лятното слънцестоене]] [[Слънцето]] на пладне се оглежда в дъната на кладенците (т.е. то се намира точно отгоре в [[Зенит|зенита]] си) в египетския град Сиене – съвременният [[Асуан]]. Той поставя стълб в двора си в Александрия и открива, че там слънчевите лъчи не падат вертикално, а под ъгъл (7°12´). Ератостен знаел, че двата града били разположени приблизително на един и същ [[меридиан]]. Знаейки също разстоянието между градовете (5000 египетски стадия) и разликата в ъглите на падане на слънчевите лъчи, той успява да изчисли големината на земната окръжност по александрийския меридиан. Изчисленията му се оказват почти верни, разликата им с реалната дължина на земната окръжност е само 4%. Това се дължи на неточните данни за разстоянието между двата града. |
Ератостен е първият, който опитва да определи големината на [[Земята]]. Той знаел, че в деня на [[Лятно слънцестоене|лятното слънцестоене]] [[Слънцето]] на пладне се оглежда в дъната на кладенците (т.е. то се намира точно отгоре в [[Зенит|зенита]] си) в египетския град Сиене – съвременният [[Асуан]]. Той поставя стълб в двора си в Александрия и открива, че там слънчевите лъчи не падат вертикално, а под ъгъл (7°12´). Ератостен знаел, че двата града били разположени приблизително на един и същ [[меридиан]]. Знаейки също разстоянието между градовете (5000 египетски стадия) и разликата в ъглите на падане на слънчевите лъчи, той успява да изчисли големината на земната окръжност по александрийския меридиан. Изчисленията му се оказват почти верни, разликата им с реалната дължина на земната окръжност е само 4%. Това се дължи на неточните данни за разстоянието между двата града. |
||
Версия от 09:34, 7 юли 2017
| Ератостен Ἐρατοσθένης ὁ Κυρηναῖος | |
| древногръцки математик, географ, астроном | |
 | |
| Роден |
276 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 194 г. пр.н.е.
|
| Научна дейност | |
| Област | Математика, география, астрономия |
| Работил в | Александрийска библиотека |
| Ератостен в Общомедия | |
Ератостен е древногръцки математик, географ и астроном. Считат го за създател на географията.
Биография
Роден е през 276 г. пр.н.е. в Кирена, Киренайка (днес в Либия). Учи в Атина, но около 245 г. пр.н.е. е повикан в Александрия, за да изпълнява функциите на възпитател на престолонаследника Птолемей IV и застава начело на най-големия научен център на древността – Александрийската библиотека.
Ератостен е първият, който опитва да определи големината на Земята. Той знаел, че в деня на лятното слънцестоене Слънцето на пладне се оглежда в дъната на кладенците (т.е. то се намира точно отгоре в зенита си) в египетския град Сиене – съвременният Асуан. Той поставя стълб в двора си в Александрия и открива, че там слънчевите лъчи не падат вертикално, а под ъгъл (7°12´). Ератостен знаел, че двата града били разположени приблизително на един и същ меридиан. Знаейки също разстоянието между градовете (5000 египетски стадия) и разликата в ъглите на падане на слънчевите лъчи, той успява да изчисли големината на земната окръжност по александрийския меридиан. Изчисленията му се оказват почти верни, разликата им с реалната дължина на земната окръжност е само 4%. Това се дължи на неточните данни за разстоянието между двата града.
Ератостен написва първата „География“. Известен е и с алгоритъма си за намиране на простите числа, наречен „решето на Ератостен“.
Умира през 194 г. пр.н.е. в Александрия на 82-годишна възраст.