Потребител беседа:Спасимир

Архиви

---

2008-2015 • 2016

Започване на нова нишка

Благодарност

Привет! Благодаря ви за оказаното доверие че ме направихте „Автопатрул“ :) --PowerBUL (беседа) 18:59, 2 януари 2017 (UTC)

Ще се радвам да може на „ти“. Надявам се, че ще продължаваш и за напред да допринасяш градивно в Уикипедия.--Спасимир (беседа) 19:25, 2 януари 2017 (UTC)

Турски [...]

Ей, турски [...] ли не знам какъв си, ако още веднъж изтриеш академична информация от беседите към статиите, ТИ ЩЕ си първият когото ще посочим в жалбите до Главна Прокуратура за манипулиране на статиите в Уикипедия. Влиза ли ти това добре в енциклопедичната глава?--Предният неподписан коментар е направен от Красимир Кръстев (приноси • беседа) 14:14, 6 януари 2017 (UTC)‎ (проверка)

Добре! --Спасимир (беседа) 14:22, 6 януари 2017 (UTC)

Потребителска регистрация

Аз съм потребитейл Фаренхайт. Не мога да си обясня защо е изчезнала страницата ми като регистриран потребител. Съществува голям списък с приносите ми, особено в културологията, но „няма такъв потребител Фаренхайт?!!!“ Погледнете страницата на Елит Николов! Кой я е правил?!? Моля въстановете питребителската ми регистрация!!!--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 78.83.65.230 (беседа) 01:35, 7 януари 2017 (UTC) (проверка)

Здравейте, моля, опитайте със „забравена парола“, при което ще получите нова на посочения от вас при регистрацията и-мейл. Друг начин няма, никой няма достъп до тази информация.--Спасимир (беседа) 01:40, 7 януари 2017 (UTC)

Скенери

Здрасти, от Amazon ми изпратиха мейл, че вторият скенер няма да бъде изпратен, тъй като търговецът не им е отговорил, поради което те моля да избереш нов. Освен това трябва да напишем отчета по гранта за скенерите до края на месеца. Кога би имал време да говорим за това? --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:07, 16 януари 2017 (UTC)

Здрасти, Лорд Бъмбъри! Добре, ще потърся за нов и ще пиша. Ако може да ми дадеш линк към отчета ще съм благодарен.--Спасимир (беседа) 15:55, 16 януари 2017 (UTC)

Не съм го започнал, затова исках да говорим най-напред, когато ти е удобно, как да го напишем. --Лорд Бъмбъри (беседа) 15:57, 16 януари 2017 (UTC)

След бърз преглед това ми се стори най-добро като характеристики и пари, с които разполагаме. Не е по-добър от онзи модел, но каквото-такова. Струва 159,90 лв. След две седмици ЦДА започва да работи с читатели и не ми се иска да губим още време. Иначе за отчета - тук ми е много удобно да го обсъждаме, тъй като в момента не ползвам фейсбук. Може да кажеш какво трябва да се напише и ще го напиша.

За мястото на покупката - може да се плаща онлайн с карта. Доставката е безплатна. Адрес за получаване Спасимир Пилев, офис на ЕКОНТ - София Орлов мост (София, жк Яворов, ул. Виктор Юго №7). Телефонът ми, мисля, че го имаш.--Спасимир (беседа) 19:26, 16 януари 2017 (UTC)

Ами, на m:Grants:Project/Rapid/UG BG/Archives Digitisation вдясно има бутонче „Create Your Report“.

Първо трябва да се опише дали целите са постигнати. Във втора точка трябва да се обясни, че сме поставили за цел нещата за година напред, а отчетът трябва да се напише до месец и няма как да дадем данни.

В трета точка може да се каже, че архивите не са работили известно време, че техниката е закъсняла, това са неща, които не са се получили добре.

Четвърта точка ще можем да я решим като купим новия скенер. Също така пета. И накрая трябва да се прати мейл на rapidgrants@wikimedia.org, за да им се каже, че отчетът е готов.

А относно новия скенер – би ли попитал Алекс Уанг по мейла дали одобрява този скенер (в предложението за финансиране бяхме посочили кои точно скенери искаме и ще е добре да ѝ споменем, че единият не се продава вече) като пратиш копие от мейла до мен? При Уики обича Земята ни казаха, че предпочитат такива въпроси да им пристигат по пощата, а не в Мета. И след като се реши тази формалност, можем да купим скенера.

В други магазини би ли имало скенер, който да е по-добър от „каквото-такова“? Изглежда ми, че не си доволен от този. Може би е по-добре да помолим за повече време за избор на скенер или да върнем парите вместо да купуваме кофти скенер.

Благодаря предварително и поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:50, 16 януари 2017 (UTC)

Този не е лош и ще си го купя, с мои пари, както е било и до сега и пак ще ходя да сканирам. Ако трябва ще върнем и този за микрофилмите - все ми е толкова. Дали ще има подкрепа от Фондация Уикимедия или не, не ме интересува. Мисля, че се справям отлично и без никаква подкрепа от тяхна страна! Мога да им върна парите за него. Напиши им мейл, моля! Здраве, щастие и веселие! Поздрави, Спасимир (беседа) 20:02, 16 януари 2017 (UTC)

Здравей, Спасимире! Разбира се, че можем да върнем парите от гранта и наистина се справяш отлично и без подкрепа от Фондация Уикимедия. Все пак, ако може да ти напомня, пожелахме финансирането по твоя молба. Ще попитам на Разговори дали някой друг иска да оползотвори средствата за скенери и ако няма желаещи до края на седмицата ще те помоля да внесеш парите за скенера за микрофилми обратно в банковата сметка на потребителската група и ще пиша на отговарящата за грантовете, че връщаме всички пари по точка 2d от договора, който ти и аз подписахме. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:44, 17 януари 2017 (UTC)

Да, разбира се!--Спасимир (беседа) 18:49, 17 януари 2017 (UTC)

Здравейте

Здравейте! Благодаря за редакцията в тази страница. Бих желал само да върна размерите на снимката (150 px), понеже стои малко размазана така. Поздрави! Lexar (беседа) 18:52, 18 януари 2017 (UTC)

Здравейте, Lexar! Макар и да няма реална разлика, така е стандартната практика за оразмеряване на снимките в шаблона. Понеже го няма този параметър в празния шаблон, за това не сте го видели. Важното е, че е 150 px и сега. Ако имате други въпроси може да пишете. Ще се радвам, ако може на „ти“. Поздрави, Спасимир (беседа) 19:16, 18 януари 2017 (UTC)

Дом на киното

Здравей! Браво за статията Дом на киното. Бях се канил да я създавам от доста време. Ще отбележа в нея, че в Пловдив също има Дом на киното. Ще е добре да се направят статии и за Кино Одеон и останалите оцелели филмотечни кина.--Ģiverņ (беседа) 15:43, 20 януари 2017 (UTC)

Здравей, нужно е да се разшири още статията, това е за начало. Иначе в София са само две държавните кина - „Одеон“ и „Влайкова“, другите кина, в които се провеждат кино фестивали са Евро синема, Културен център G8 и Люмиер (известна информация). И наистина ще е добре да се напишат, ще потърся информация. Ако имаш желание може спокойно да създаваш и допълваш. Поздрави, Спасимир (беседа) 16:11, 20 януари 2017 (UTC)

Флотилен адмирал

Здрасти, флотилен адмирал е просто новото наименование на комодор-а т.е. трябва да се помисли как точно да се запише това сред званията. Според мен можем да оставим във „Военни звания“ комодор, а в уводното изречение да пишем „флотилен адмирал“. --Стан (беседа) 00:24, 21 януари 2017 (UTC)

Здрасти, в последствие видях, че от началото на годината е променено наименованието на званието. Записах го на нов ред във 'воените звания', защото са с укази, в които пише, че "се удостоява с висше офицерско звание флотилен адмирал", но от друга страна е просто промяна на името, а не повишение на чина. Може да е добре да се сложи след комодор в скоби, че от еди коя си дата е флотилен адмирал, за да е по-разбираемо от читателите - да няма чудене, защо в началото пише "флотилен адмирал", пък в званията последно е комодор, като и двете се равняват на бригаден генерал. Това, разбира се е мнение и както се сметне за добре, така да се запише. Нямам претенции. Поздрави, Спасимир (беседа) 06:24, 21 януари 2017 (UTC)

За библиотеките

Здравей, Спасимире. Тъй като ти си на ясно с нещата за библиотеките. Можеш ли да ми разясниш малко нещата дали мога и как ако може да ползвам източници например от Смитсъновия институт или от Библиотеката на Конгреса. Благодаря ти.--Я.Запрянов (беседа) 12:22, 23 януари 2017 (UTC)

Здравей, за много години! Имаш източниците и искаш да ги цитираш или искаш да ги откриеш там. Иначе материали от двете места се качват също и в Общомедия, които са със свободен лиценз разбира се.--Спасимир (беседа) 13:23, 23 януари 2017 (UTC)

За много години. Някои източници ги нямам целите, имам части примерно от книга и искам да я прегледам цялата. Затова искам да ги търся там ако ги няма в Общомедия.--Я.Запрянов (беседа) 18:58, 23 януари 2017 (UTC)

Я.Запрянов, мисля че ти трябва това: m:The Wikipedia Library. Ако не се оправиш със сайта кажи, ще помагам! --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:44, 23 януари 2017 (UTC)

Ако ми дадеш пример с някоя книга, ще ти бъда благодарен, за да потърся.--Спасимир (беседа) 20:24, 23 януари 2017 (UTC)

Лорд Бъмбъри, не ми е много ясно със сайта. Може би малко обяснение ще ми помогне. Има книги и архиви, които ги няма онлайн, а Амазон и Уърлд кат ги продават. Сайта дава връзки именно с тях. Не можах да разбера дали има връзки с някоя библиотека, където можеш да прочетеш примерно някой архив, без да е нужно да даваш пари.

Спасимире, примерно The Warriors of the Plains - Colin Taylor. Имам някои работи дето съм си ги писал от книгата преди години, сега не мога да намеря сайта, откъдето съм ги взел, а и няма я онлайн. Трябва ми, за да видя от кои страници съм взел материал, за да ги сложа като източници. Благодаря и на двамата.--Я.Запрянов (беседа) 06:59, 24 януари 2017 (UTC)

Извинявай, че се забавих. Проверявах в Библиотеката на Конгреса, но единствено ми излизат данни за гнигата и сигнатурата на книгата. В Смитсъновия институт не успях да я открия. Ще продължа да търся, ако вече не си я открил, но с година на издаване 1975 г., ми се струва, че може да я има единствоно нелегално по торент тракерите. Това е само предположение, разбира се. Поздрави, Спасимир (беседа) 10:31, 27 януари 2017 (UTC)

Не я търси, Лорд Бъмбъри я е открил на старо и може би я е поръчал, но може да провериш в Смитсъновия за том 13 на Handbook of North American Indians. Тя е тяхно издание и може би ще я предоставят за ползване. Благодаря ти--Я.Запрянов (беседа) 11:27, 27 януари 2017 (UTC)

Иван Притъргов

Здравей, може ли да добавиш датата на смърт, защото сама не излиза? --Arise13 (беседа) 08:28, 27 януари 2017 (UTC)

Здравей, датите на раждане и смърт се извличат директно от Уикиданни. За това трябва да се запишат там. Може да видиш страницата за Иван Притъргов в Уикиданни. Ако има някакви неясноти може да пишеш. Поздрави, Спасимир (беседа) 10:25, 27 януари 2017 (UTC)

Вече разбрах как става. --Arise13 (беседа) 15:57, 27 януари 2017 (UTC)

Сдружение Уикимедия България

Здравей, Спасимир!
На националната среща през декември 2016 няколко души изразиха желание да подготвят учредяването на сдружение Уикимедия България, като за целта прегледат и обсъдят съществуващия Проект за устав на сдружението и го предложат на вниманието на общността.

Обръщаме се към теб с молба да заявиш интереса си (а ако си член на потребителската група да го препотвърдиш) на тази страница. Разчитаме на твоето участие и в ежеседмичните обсъждания, както и на мнението ти каква да бъде процедурата за вземане на решения, касаещи сдружението, до момента на реалното учредително събрание и избора на ръководство. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:17, 11 февруари 2017 (UTC)

Благодаря!--Спасимир (беседа) 14:11, 11 февруари 2017 (UTC)

Снимки

Беседите в Уикипедия са безумно сложни и се извинявам, ако не е мястото тук на моя въпрос. Моля ви, обяснете ми къде да пиша, когато искам да попитам нещо. Кликвам върху "беседа", но ми излизат най-различни неща и съобщения към мен от различни години в хаотичен ред... Както и да е. Искам да попитам как мога да използвам снимки, правени от друг човек. Става въпрос за страницата "Арденца (трио)". Разполагам със снимки на триото, правени от професионален фотограф, и имам гласното разрешение да ги използвам. Но как да го удостоверя тук? Благодаря предварително.Vladislava1306 Vladislava1306 (беседа) 15:24, 12 февруари 2017 (UTC)

Здравейте, Vladislava1306! Може да пишете и тук, няма проблеми. Напишете името на автора в съответното поле при качването им. Пишете, когато ги качите, за ги погледна. Същевременно е добре да вземете и писмено разрешение от автора и да е наясно, че след като бъдат публикувани снимките му, те ще са обществено достояние, и-мейл също върши работа. Ако имате други въпроси може да питате. Поздрави, Спасимир (беседа) 15:43, 12 февруари 2017 (UTC)

Много благодаря! Качих една снимка, но писах, че е взета от официалната им страница. Получих съобщение, че това не е достатъчно. Ще направя както ми казвате и ще помоля авторката да ми прати писмо. Благодаря още веднъж и приятна вечер! Vladislava1306 (беседа) 16:01, 12 февруари 2017 (UTC)

Здравейте! Получих писмено разрешение от авторката на снимките на имейла си и го препратих на permissions-en@wikimedia.org. На български е, не знам дали е ОК, но ми казахте да ви пиша, за да го погледнете. Да припомня, става дума за снимки на трио Арденца. Поздрави! :) Vladislava1306 (беседа) 08:54, 15 февруари 2017 (UTC)

Здравейте, Vladislava1306! Дали може да дадете линк. Може да качите снимките, ако имате затруднения пишете. Поздрави, Спасимир (беседа) 14:31, 15 февруари 2017 (UTC)

Не разбрах към какво да ви дам линк. А като кача снимките, трябва ли да пиша някакъв код, да покажа, че са приети, или нещо такова? Vladislava1306 (беседа) 15:40, 15 февруари 2017 (UTC)

Мисля, че трябва да получа OTRS ticket, но не знам по имейл, или може и от вас Vladislava1306 (беседа) 15:59, 15 февруари 2017 (UTC)

Списъци

Здравейте! Благодаря Ви за съветите. Искам да Ви попитам как се свързва статия с уикиданни ? Потребител:Nikki070 (беседа)

Да Ви отговоря аз - ако е нова статията и я няма в други уикипедии, тоест си няма обект в Уикиданни, натискате с десния клавиш върху добавяне на препратки долу вляво и попадате в Уикиданни, където Ви предлага да създадете обект - и го създавате, там е сравнително логично. :) --Алиса Селезньова (беседа) 15:30, 28 февруари 2017 (UTC)

Добре, благодаря Ви ! Потребител:Nikki070 (беседа)

Месец на жените

Привет! Благодаря за редакцията в Уикипедия:Редактон Месец на жените!

Ще се радвам да се включиш в кампанията, ако имаш интерес! --Bela.dimova (беседа)

WikiLive 2017 in Serbia

Hi Spasimir, I'm writing you regarding your potential attendance on WikiLive conference which will be held on 8th and 9th in Belgrade, Serbia. You can share experience from your community about Archive challenges results or other interesting activities. Hope to see you in Belgrade. :) --IvanaMadzarevic (беседа) 15:31, 3 март 2017 (UTC)

Графика на инфобокс

Здравейте. Защо променихте снимка на Пейо Яворов в полската Уикипедия, какво е разлика? Джевянин (беседа) 19:25, 8 март 2017 (UTC)

Списъци

Здравейте. Причината, поради която списъкът (и други статии) да започва от 2001 г. (при другите статии годината е различна) е, че хората заемали длъжността са прекалено много. Поради което аз избирам например последните 8 човека и ги добавям. Иначе съм наясно, че не посочвам всички хора, заемали дадената длъжност. Поради тази причина аз добавям шаблон мъниче. Потребител:Nikki070 (беседа) 13:56, 21 март 2017‎ (UTC)

Здравейте, Потребител:Nikki070! Все пак е добре, когато се създават тези списъци да не бъде половинчата работата и да бъдат пълни. Така би имало по-голяма полза от тях. Поздрави, Спасимир (беседа) 11:58, 25 март 2017 (UTC)

Translation request and Greetings from Belarusian Wikipedia

Dear Спасимир, Greetings from Belarusian Wikipedia. I would like to ask you to translate the article about Belarusian writer en:Uladzimir Karatkievich/ de:Uladsimir Karatkewitsch. Thank you in advance.

Пояснителните страници

Здравей! Искам само да Ти обърна внимание, че ако на "на пояснителни страници не се слагат категории", тогава трябва да се направи съшото, което си направил със "Соколов" и в Категория:Български фамилни имена. Там има пълно със статии които са и пояснителните страници и имат категории. Поздрави! Wielemir (беседа) 11:38, 28 април 2017 (UTC)

Здравей, Wielemir! Фамилните имена са по-особен случай. Върнах редакцията. Поздрави, Спасимир (беседа) 11:43, 28 април 2017 (UTC)

Железопътна линия 27 (България)

Здравей, В интерес на истината колегата, който е направил редакция на тази страница има известно право. Вероятно той е железничар (ако не действащ, то поне бивш - като мен). В момента линията наистина носи номер „26“, но това е следствие от закриванията на някои други линии междувременно. С няколко думиː аз не мога да опиша вече закритите клонове на железопътната мрежа ако не ползвам номерата им от преди. В повечето от времето на експлоатацията си тази (а и някои други линии) са носили такива номера (които аз съм посочил), които в днешно време са дадени на други. Може би ще е нужно да се даде по някакъв начин актуалният им номер (който в повечето случаи е малко или повече формален)... Може би да преправим шаблона ли...? Благодаря за доверието. Поздравиǃ--Nikos745 (беседа) 20:29, 8 май 2017 (UTC)

Здравей, Nikos745! Имах някакво усещане, че този редактор не е злонамерен, но все пак реших да върна редакциите. Това актуализиране на номерацията - даване на нови номера на експлоатираните линии е доста кофти. Със закритите какво се случва. 27-а става 26-а на мястото на закритата 26-а Хан Крум – Преслав (примерно). Може да им се смени номерацията на действащите - в заглавието, в шаблона и в текста, като се посочи в отделен абзац в пояснението, че преди е била друг номер, който впоследствие е променен. Но как да преименуваме закритите, чиито номера ще се дублират със сегашните. Дали да е нещо като Закрита железопътна линия 26 (България) или нещо друго. Имаш ли актуалният списък на номерацията на жп линиите?--Спасимир (беседа) 06:26, 9 май 2017 (UTC)

Здравей, Спасимирǃ Доста мислих по въпроса и достигнах до извода, че може би е по-добре да се наименоват линиите например такаː „Железопътна линия София - Банкя“. Това обаче не е много удобно за по-дългите линии (а и не е прегледно, според мен). Иначе това е линк към наредбата за номерацията на линиите (в момента действащата) - [1]. Ще трябва да го помислим. Очаквам предложения и от други потребители. Не съм гледал как е по чуждите Уикита. Там може би нямат подобен проблем.--Nikos745 (беседа) 18:32, 11 май 2017 (UTC)

Ще пиша и на разговори.--Спасимир (беседа) 18:40, 11 май 2017 (UTC)

Ако има вероятност (а вероятно има) и в бъдеще да се правят нови размествания, според мен трябва да се откажем от номерацията. Проблемът е, че ако днес преименуваме „Линия 26“ на „Закрита линия 26“, какво ще правим утре, ако и новата линия 26 бъде закрита и заменена с още по-нова? „Повторно закрита линия 26“? Затова ми се струва, че използването на имената е по-добър подход. Аз дори бих отишъл още по-далеч. Защо е нужно въобще да има статии за нещо, което де факто е просто свързано с разписанието на влаковете? Това би било същото, ако вместо статии за пътната мрежа в България имахме статия за всяка от автобусните линии. И всяка промяна в трасето на такава линия (което предполагам също е възможно), би ни принуждавало да пренасяме и редактираме цели раздели от статиите – защото те, описващи историята и състоянието на определени участъци от трасето, вече няма да са актуални за една статия, но ще са нужни в друга. Не е ли по-добре да има статии за различните физически ж.п. отсечки между населените места, където да е описана историята на тяхното изграждане, състоянието им, бъдещите планове за развитие и, в частност, за влаковете, които пътуват по тези отсечки. Още повече, че БДЖ рано или късно може да бъде приватизирана (и дори да се появяват алтернативни оператори по определени трасета), и това какви влакови линии поддържа тя може да не бъде непременно свързано с физическата железопътна мрежа на България. Освен това, някои трасета може въобще да бъдат изоставени (и съответно да са имали едни или други номера някога, но вече да са запустели напълно), но за тях пак ще е добре да си има статии – поне от документална гледна точка. Предполагам, че мнението ми звучи малко наивно – не съм запознат добре с темата – но се надявам все пак да бъде полезно поне като принципни разсъждения.
— Luchesar • Б/П 19:23, 11 май 2017 (UTC)

Здравейте, Аз пак да се включа за малко като кажа, че БДЖ няма вече нищо общо с железопътните линии в България. БДЖ са просто единият от операторите по инфраструктурата, която си е отделно държавно предприятие (ДП „НКЖИ“). Т.е. дали ще се приватизира или ликвидира няма връзка с настоящия проблем. По принцип номерацията на линиите в България не е често сменяно нещо. Аз знам за не повече от 2-3 преномерирания в 150 годишната история. Да се има и предвид, че доста от линиите, дори и закрити, не са демонтирани. Имаме и обратен случай като линията Филипово - Панагюрище, която от закрита частично през 2002 г. днес е с редовно движение. МОже би ще трябва да се спрем на наименоването на крайни пунктове. Тук, да споделя, също ще имаме проблем като например „Вл. Павлов - Поморие“, която в момента е „Вл. Павлов - Сарафово“. Иначе все си е № 86. Поздравиǃ--Nikos745 (беседа) 20:13, 11 май 2017 (UTC)

Да, съжалявам, това беше мое недоглеждане от (необосновано) бързане. Сякаш последното, което писах по-долу, ми харесва най-много: да имаме статии за съществуващите към настоящия момент линии – също както постъпваме с пътната мрежа – а тези от тях, които вече са само „исторически“, т.е. напълно са отпаднали, може да стоят в отделна статия „Закрити линии“. Самите промени пък може да бъдат описани на подходящи места в съответните „засегнати“ статии, или даже само в общата статия за ж.п. мрежата на България.
— Luchesar • Б/П 20:25, 11 май 2017 (UTC)

Относно пък имената, при това положение няма да има проблем да се използва номерацията, както до момента – и отново както правим с пътната мрежа. Единственият малък проблем разбира се би бил тоя номер 10, който, ако правилно разбирам, се използва за номериране на „всички останали (отклонения от) железопътни линии“. Но дори да е така, може би няма лошо точно това да си пише и в съответна статия.
— Luchesar • Б/П 20:30, 11 май 2017 (UTC)

ОК, сега едва отделих малко време да прочета повече и виждам, че някои от написаните от мен неща са наистина наивно-глупави: най-вече връзката, която правя с БДЖ. От друга страна, бих предположил, че настоящето състояние на законодателството в областта на ж.п. транспорта неизбежно е свързано със съществуващия монопол на БДЖ. Т.е. ако в бъдеще тази сфера бъде либерализирана по един или друг начин, това може и да доведе до нови (и може би съществени) промени в законодателството, в частност и по отношение на категоризацията на линиите. Накратко, без да имам опит в тая материя, продължавам да си мисля, че е добре в Уикипедия да имаме някаква структура на статиите, базирана на по-непроменливи неща. Конкретно с номерацията виждам и друг проблем: не знам дали правилно го разбирам, но в самия край на обявлението за промяна в наредбата е записано, че „всички останали железопътни линии“ носят №10. Т.е. уникална линия с номер 10 въобще даже не съществува. Имената са някакво решение, но пак се замислям: дали утре няма да бъдат променени и самите трасета? Достатъчно би било, всъщност, само една от спирките да се замени с друга, и понеже у нас често нещата се правят с мисъл за максимум година напред, в някакъв момент може също да имаме безкрайно объркваща система от препратки на вече несъществуващи линии, някои от които даже трябва по някакъв начин да сочат към повече от една статия (примерно щото една линия е била разделена на две части).

От друга страна, почти същите проблеми съществуват и с пътната мрежа. Може би пък просто трябва да изтриваме статиите за линии, които вече не съществуват, като пренасяме съответното съдържание в други статии. Кой всъщност ще се интересува, че примерно в интервала 2.3.2014-15.12.2016 (между две хипотетични изменения в наредбата) е съществувала ж.п. линия с номер 28? С други думи, може би просто трябва да имаме статии за съществуващите към настоящия момент категоризирани линии в България – и толкоз. Ако пък има закрити линии, участъци от които вече въобще са отпаднали от ж.п. мрежата, може би може да ги включваме в отделна статия Закрити железопътни линии в България (понеже по-рано бях писал, че такава информация все пак е хубаво да не губим)?
— Luchesar • Б/П 20:22, 11 май 2017 (UTC)

Според мен (дори извън историята с дублирани номера) е по-добре статиите да носят заглавие с крайните точки, защото е по-разбираемо за случаен читател. По тази причина преименувахме преди година статиите за правителства на България. --Спас Колев (беседа) 10:29, 12 май 2017 (UTC)

Такаǃ Правя предложение за имената на всички линии. Само да вметна, че при главните линии да има промяна е много малко вероятно. Последната крупна промяна в тяхната номерация е от преди повече от 70 години (Втората световна война) и тя е свързана най-вече с администрирането на Беломорска Тракия и Македония и експлоатацията на жп линиите там. Това на този етап не мисля, че е много малко вероятно да се случи.

(№ 1) Калотина - София - Свиленград;
(№ 2) София - Горна Оряховица - Варна;
(№ 3) Илиянци - Карнобат - Варна фериботна;
(№ 4) Русе - Стара Загора - Подкова;
(№ 5) София - Перник - Кулата;
(№ 6) Волуяк - Радомир - Гюешево;
(№ 7) Мездра - Видин;
(№ 8) Пловдив - Стара Загора - Бургас;
(№ 9) Русе разпределителна - Каспичан.

Отклоненияː
(№ 11) Калотина - Станянци, (не е закрита, води се маневрен район "Станянци", с редовно товарно движение);
(№ 12) Алдомировци - Бели брег, (не е закрита, води се маневрен район "Бели брег", с редовно товарно движение);
(№ 13) София - Банкя;
(№ 14) Софийска околовръстна линия (в момента съществуват няколко участъка от нея, някои от които с доста движение, но само товарно);
(№ 15) Вакарел - Чукурово (не е закрита, води се маневрен район "Чукурово", само за товарно движение)
(№ 16) Теснолинейка Септември - Добринище;
(№ 17) Теснолинейка Пазарджик - Варвара (закрита, демонтирана)
(№ 18) Стамболийски - Пещера;
(№ 19) Крумово - Асеновград;
(№21) Теснолинейка Червен бряг - Оряхово (закрита, демонтирана);
(№22) Червен бряг - Златна Панега (закрита, съществуваща като „маневрен район“ на гара Червен бряг);
(№ 23) Ясен - Черквица;
(№ 24) Свищов - Левски - Троян; (№24А) Ореш - Белене (закрита, съществуваща като оперативен пост „Белене“ на гара Ореш);
(№ 25) Хан Крум - Преслав (закрита, мисля, че е демонтирана, но се води маневрен район "Преслав");
(№ 26) Шумен - Комунари;
(№27) Каспичан - Нови пазар (закрита, води се маневрен район "Нови пазар"), в Уикипедия статията е „Теснолинейка Каспичан - Тодор Икономово“)
(№ 28) Разделна - Кардам;
(№ 31) Световрачане - Курило;
(№ 32) Мусачево - Обединена - Кремиковци;
(№ 33) Казичене - Мусачево - Столник;
(№ 34) Юнак - Старо Оряхово (закрита, демонтирана)
(№ 41) Г. Оряховица - Елена (закрита, води се маневрен район "Г. Оряховица юг", с редовно товарно движение до Лясковец);
(№ 42) Царева ливада - Габрово;
(№ 51) Дупница - Бобов дол (не знам защо няма номер - линията е нормално действаща, вкл. и пътническо движение)
(№ 52) Генерал Тодоров - Петрич;
(№ 53) Теснолинейка Кочериново - Рилски манастир (закрита, демонтирана);
(№ 71) Монтана - Берковица;
(№ 72) Брусарци - Лом;
(№ 73) Видин - Кошава (закрита, съществуваща като оперативен пост „Кошава“ на РП Капитановци, с движение по нея);
(№ 81) Филипово - Съединение;
(№ 82) Филипово - Карлово;
(№ 83) Нова Загора - Симеоновград;
(№ 84) Ямбол - Елхово (закрита, съществуваща като оперативен пост „Юг“ на гара Ямбол);
(№ 85) Долно Езерово - Дебелт (аз мислех, че е закрита като линия... Със сигурност знам, че по нея има само товарно движение за "Промет стийл" АД);
(№ 86) Владимир Павлов - Сарафово (в Уикипедия е дадена до Поморие);
(№ 91) Самуил - Силистра.

Числото в скобите показва под какъв номер на линията съм правил статиите. Актуални са към средата на 90-те години. Очаквам предложения за имена на статиите.--Предният неподписан коментар е направен от Nikos745 (приноси • беседа) 20:40, 12 май 2017 (UTC) (проверка)

За. Аз нямам претенции как да са заглавията на статиите, но това предложение смятам, че е добро. Само тиретата май трябва да са средни между начална и крайна точка. :) --Спасимир (беседа) 05:44, 13 май 2017 (UTC)

Сякаш се оформя консенсус имената да са крайните точки, т.е. Железопътна линия Калотина – Свиленград, Железопътна линия София – Варна, Железопътна линия Владимир Павлов – Сарафово и т.н. Ако се избере този вариант, хубаво ще е наистина да се уточни какво тире ще се използва, както и дали със или без интервали около него. Иначе, на мен сякаш продължава да ми харесва повече сегашния вариант с номерацията (още повече пък, щом промяната ѝ не е толкова честа), най-малкото заради сходството с начина, по който именуваме статиите за автомобилните пътища. Но нямам проблем и с варианта с крайни точки, ако повечето хора го намират за по-разумен и подходящ.
— Luchesar • Б/П 13:56, 13 май 2017 (UTC)

Как ви се струва ако оставим главните линии със сега съществуващите имена (с номера), а се преименуват отклоненията? Все пак вероятността да се закрие главна линия клони към нула. Тези номера на главните линии са си от доста време и не са променяни.--Nikos745 (беседа) 19:36, 14 май 2017 (UTC)

Хм, това е интересен въпрос. Имаме ли представа колко често се променят самите отклонения?
— Luchesar • Б/П 17:25, 18 май 2017 (UTC)

Самият аз знам за няколко такива промени за цялата история на железниците. Последната е от 2002, а преди това някъде през 70-те, която е частична - няколко отклонения се обособяват като отделни номера. През 50-те има някаква промяна, по-сериозна, но тогава са строени линии и съответно се номерират. Главните линии носят номерата си някъде от тогава...--Nikos745 (беседа) 22:37, 18 май 2017 (UTC)

Връщане на статията за първата гръцка гражданска война

Може ли да ми обясните - защо върнахте заглавието ? 89.215.130.62 21:10, 19 май 2017 (UTC)

Добри статии

Не мога да се съглася с невалидността на гласовете за статиите. Срок в самата страница на гласуване не е посочен, както е при страници за изтриване. Освен това срок от седмица е направо смешен. Да сте следили срока когато е трябвало, а не сега, щот Л. казал. А стига! --Rumensz (беседа) 11:50, 28 юни 2017 (UTC)

Ами там така си пише и не съм го аз писал: Гласуването за добра статия продължава до изтичането на седмия ден след началото на кандидатурата. За да бъде отличена дадената статия като добра, трябва тя да е събрала по време на гласуването поне три гласа „ЗА“ повече, отколкото „Против“.. Пуснете ги за ново гласуване. Аз нямам нищо против. Точно поради липсата на срок би трябвало да не е валидно цялото гласуване. Не зная кой или какво е Л. Интересно как никой не реагира, когато има проблем, а като се спазят правилата се пищи като ощипана невеста!--Спасимир (беседа) 14:14, 28 юни 2017 (UTC)

Ще научиш кой е Л. Освен измислени правила трябва и поне малко разум. --Rumensz (беседа) 19:04, 28 юни 2017 (UTC)

Това заплаха ли е?--Спасимир (беседа) 19:15, 28 юни 2017 (UTC)

Това пък къде го видя? Та той не спира да пише, и по този въпрос. А тези измислени правила от зората на БгУ са си толкова глупави, колкото и приложението им. В случая е проява на неуважение към гласувалите, които може една седмица да са извън У. Срокът трябва да е значително по-дълъг. --Rumensz (беседа) 05:37, 29 юни 2017 (UTC)

Аз не защитавам този срок. И за мен една седмица ми се вижда малко. Ще се радвам да има обсъждане и да се приеме нов срок, включително и редовно да се предлагат статии, които отговарят за добри статии и да се маркират като такива. Благодаря! Спасимир (беседа) 08:25, 29 юни 2017 (UTC)

Левон Акопович Ерзинкян

Здравейте, към статията с горното име сте сложили отбелязване за превод. Текстът вече е на български език; библиографията не се превежда. Имате ли нещо против да се махне тази забележка?--НаукаЗнание (беседа) 12:18, 1 август 2017 (UTC)

Здравейте! Благодаря, може да се махне. Ако желаете в бъдеще може да поставяте шаблона за редактиране {{редактирам}}, чрез който да става ясно на останалите редактори, че в момента се занимавате с писанто на статията и да не се месят за определен период от време. Това спестява неприятни моменти. Това отбелязване е с цел някого да подсеща, че в статията има нужда от превод и не е нужно одобрение от този, който го е поставил, за да го махнете. Ако имате други въпроси в бъдеще може да пишете. Поздрави, Спасимир (беседа) 12:32, 1 август 2017 (UTC)

Благодаря за уточнението. Гледам да се държа възпитано, затова попитах :) Ще сложа все пак временно едно "редактиране", защото имам още малко работа по статията - да допълня за научната дейност. Благодаря още веднъж и за отзивчивостта. Всичко добро. --НаукаЗнание (беседа) 12:46, 1 август 2017 (UTC) Здравейте отново. Молбата ми е за малко помощ. Искам да кача снимка на професора, но нещо се омотах. Сега тя стои на някаква страница в Уикито и не мога да я преместя оттам в статията за човека. Не мога и да кача нов файл, защото Уикито ми казва, че вече има създаден такъв файл. Благодаря предварително. --НаукаЗнание (беседа) 10:36, 3 август 2017 (UTC)

Здравейте, моля дайте ми линк към снимката или мястото, където се намира.--Спасимир (беседа) 10:44, 3 август 2017 (UTC)

НаукаЗнание, открих я. А от къде я имате снимката, за да не нарушаваме нечие авторско право върху нея?--Спасимир (беседа) 10:54, 3 август 2017 (UTC)

Не знам откъде е, изпратиха ми я; из интернет има доста.--НаукаЗнание (беседа) 12:30, 3 август 2017 (UTC)

Благодаря за допълненията. --НаукаЗнание (беседа) 13:19, 3 август 2017 (UTC)

Триене

Некъв иска да трие един файл от аархивите [2] - би ли му обяснил - там а у как са нещата. --Мико (беседа) 17:59, 1 август 2017 (UTC)

Благодаря, явно трябва да сложим отделен лиценз за снимките от архива. Не знам кой какви правила е гласувал и приемал, но е страшно.--Спасимир (беседа) 18:25, 1 август 2017 (UTC)

Едната снимка е от Македония (албум-алманах), всъщност, но според мене оня лиценз си е ОК, както и съм писал на обсъждането: законите за авторските права в Македония явно са синхронизирани с тези на ЕС.
— Luchesar • Б/П 18:35, 1 август 2017 (UTC)

Но Република Македония нема нищо общо. Последната версия е османска картичка. --Мико (беседа) 18:43, 1 август 2017 (UTC)

Този е поредния заблуден елемент, който кръстосва из Общомедия, без да има ни най-малка представа от география и история. Нещо скучае, поне да вземе да преведе описанията на някой друг език. --Спасимир (беседа) 18:39, 1 август 2017 (UTC)

Поне не се е хвърлил направо да трие, де. ;) — Luchesar • Б/П 18:41, 1 август 2017 (UTC)

Факт. Вече не се и дразня - снимката е от 3 година наистина - Тодор Христов е на нея, който е убит на 21 септември 1903 година. --Мико (беседа) 18:43, 1 август 2017 (UTC)

Кавички

Здрасти, по повод редакцията ти в лемноски език, може би не си забелязал, но текстът е на италиански и отварящите кавички трябва да са горни.--Алиса Селезньова (беседа) 08:25, 22 август 2017 (UTC)

Здрасти, грешката идва след редакция чрез Advisor.--Спасимир (беседа) 08:35, 22 август 2017 (UTC)

Да - изобщо аз гледам напоследък и Стан и Моли го правят - може би някъде трябва да се обсъди. (Не съм сигурна и как стои въпросът с тиретата в чуждите текстове.) --Алиса Селезньова (беседа) 08:41, 22 август 2017 (UTC)

Като за начало трябва да се обръща и повече внимание при предварителния преглед, за да се избегнат неволни грешки. За български е много удобно, но трябва да се внимава за чужд език.--Спасимир (беседа) 09:06, 22 август 2017 (UTC)

Да, така е - дали да не се обсъди по-широко? Не може ли да се направи да не работи в бележки под линия например?--Алиса Селезньова (беседа) 09:18, 22 август 2017 (UTC)

За разговори ще е чудесно, ако искаш може да пишеш, за да се намери евентуално някакво по-добро решение, защото тази част ми не е много позната.--Спасимир (беседа) 10:17, 22 август 2017 (UTC)

Чудесно е, че се повдига тоя въпрос, защото проблемът е дори по-широкообхватен. Напоследък например забелязвам ботове да минават и да поправят „неправилно“ изписани думи, когато става дума за цитати, предаващи оригиналния правопис. Според мен подобни автоматизации, когато се прилагат с лека ръка, започват повече да вредят, отколкото да помагат. Дидо също неотдавна се беше побъркал с някакъв колега, който по няколко пъти минаваше да „поправя“. Мисля, че ще е разумно да формулираме тези части от страниците, където скриптове като Съветника и ботове-коректори не трябва да пипат. Едното очевидно са различните цитати: тук вероятно биха се включвали както оградените в <blockquote> и шаблоните {{цитат}}, {{цитат2}}, така и тези просто вмъкнати в текста. Относно чуждите езици, за мен безусловно трябва да се следва оригиналното изписване. Българските правила за пунктуация в тези случаи не могат да имат никакво значение. Другото, както казва Алиса, трябва да бъдат бележките под линия. Трето, за което се сещам в момента, са разни блокове с примери за програмен код, щото и това съм виждал: особено ентусиазирани да се опитват и там да слагат „правилните български кавички“. Може да помислим още. Бих помогнал във формулирането на евентуално предложение на Разговори.
— Luchesar • Б/П 10:35, 22 август 2017 (UTC)

Дали не е възможно Адвайзър да изключва чуждите текстове, когато става въпрос за кавичките? От известно време работим по корекциите на всички статии с неправилни пояснения към тях. Коригираме на ръка, но след това пускаме и Адвайзър. Минаваме десетки статии на ден и не е възможно за всяка да се отдели време и да се види къде точно са кавичките. Има статии с по над 100 корекции от Адвайзър, просто е невъзможно. --Молли (беседа) 11:21, 22 август 2017 (UTC)

Това може да каже V111P. Подозирам, че някои изключения може да е трудно да бъдат реализирани на практика, но най-важно ще е първо добре да ги дефинираме. Но проблемът наистина не е само със Съветника (макар с него най-вече), а също и с разни ботове, които биват пускани с подобни задачи.
— Luchesar • Б/П 11:33, 22 август 2017 (UTC)

От години ползваме български кавички около английски заглавия без никакъв проблем. Вътре в буквален цитат на чужд език спор може да има. --V111P 17:40, 25 август 2017 (UTC)