Уикипедия:Редактон Месец на жените

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Колко жени – исторически фигури знаете? Колко писателки и художнички? Колко учени и общественички? Кои са женските лица на българската история?

Целта на този проект е да попълним липсващите истории за български жени в Уикипедия.

През целия месец март ще пишем и допълваме статии за български жени с приноси в науката, изкуството и обществения живот, за техните научни открития, художествени произведения, обществени приноси, организации и каузи.

Защо?[редактиране на кода]

Статиите за жени и женски постижения са слабо застъпени в Уикипедия, както и в други енциклопедии и учебници. Нашата мисия е да променим това.

Защото освен шепата познати имена от учебната програма, има още много жени с важни и вълнуващи истории. Нека ги проучим заедно!

Включи се![редактиране на кода]

  • Напиши нови статии, свързани с жени или женски постижения, които. (Виж списъка долу).
  • Редактирай съществуващи статии. Редакцията включва допълване, подобряване на стила, поправяне на грешки (фактологични и езикови), добавяне на източници и илюстрации.
  • Категоризирай съществуващи статии за жени, за да се намират по-лесно.
  • Преведи на български статии, които не съществуват или преведи на други езици статии за българки с международно значение.

Онлайн редактон: Месец на жените[редактиране на кода]

  • 1 март 2017 г., 00:00 ч. (UTC +2) – начало
  • 31 март 2017 г., 24:00 ч. (UTC +2) – край

Организатори: Моята българска история

Редактон на живо: Паметни жени[редактиране на кода]

  • 11 март 2017 г., 14:30 ч., Библиотеката на Гьоте институт

Организатори: Български хелзинкски комитет

Правила и помощ[редактиране на кода]

Ако сте нови в Уикипедия, започнете с помощ от Вълшебника.

  • Статиите трябва да се отнасят за български жени, техни постижения, приноси или творби (напр. книга, научно откритие, важна идея).
  • Статиите трябва да отговарят на критериите за значимост.
  • Статиите трябва да имат достоверни и независими източници.
  • Статиите трябва да бъдат написани в неутрален, енциклопедичен стил.

Научни консултанти[редактиране на кода]

„Моята българска история“ благодари за насоки, съвети, литература и съдействие в подготовката на кампанията на:

  • проф. Жоржета Назърска (УниБИТ)
  • д-р Катрин Сариева (Фондация „Отворени изкуства“, Sariev Art Gallery)
  • д-р Кристина Йорданова (СУ)
  • доц. Даниела Колева (СУ)
  • д-р Марин Бодаков (СУ)
  • д-р Мария Калинова (СУ)

Участници[редактиране на кода]

Ако искате да участвате, добавете името си в списъка. Под него впишете приносите си, за да следим общия резултат от кампанията.

Статии – за писане и редакция[редактиране на кода]

Списъкът долу е в процес на допълване. Можете да добавяте имена и бележки.

В червено са статиите, които все още не съществуват. В синьо са статиите, които съществуват.

Жени в обществения живот[редактиране на кода]

Обща литература:

  • Даскалова, Кр. Жени, пол и модернизация в България, 1878 – 1944. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012.
  • Кьосева, Цв. 50-те най-влиятелни жени в българската история. – София: Репортер 7, 2014.
  • Кузмова-Зографова, К. Многоликата българка : Забележителни жени от Възраждането до наши дни. – София : Изток-Запад, 2006.
  • Рошкева, Р., Н. Ненов, съст. Жените в модерността. Известия на Регионален исторически музей – Русе, 2013, т. 17.
  • Даскалова, Кр., Т. Кметова, съст. Пол и преход: 1938 – 1958. – София: ЦИПЖ, 2011.
  • Кирова, М., К. Славова, съст. Род и ред в българската култура. – София, 2005.
  • Мухарска, Р., съст. Майки и дъщери. Поколения и посоки в българския феминизъм. – София: Полис, 1999.
  • Генчев Николай, Красимира Даскалова, съст. Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. – София: Петър Берон, 1988.

Деятелки на женското движение[редактиране на кода]

Допълнителна литература:

  • Български 1930: Български женски съюз, 1901 – 1930. – София: БЖС.
  • Чолакова, Маргарита. Българското женско движение през Възраждането 1857 – 1878. – София : Албо, 1994.
  • Василева, Бойка. Български женски организации през Възраждането. // Годишник на СУ, 1980, т. 70.
  • Даскалова, Кр. Жени, пол и модернизация в България, 1878 – 1944. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012.
  • Марчева, Илияна. Историята на една предизвестена смърт, или краят на организираното женско движение в България (1944 – 1950). // Епохи, VI, 1998, N 2, с. 52 – 63.
  • Ghodsee, Kristen „Pressuring the Politburo: The Committee of the Bulgarian Women's Movement and State Socialist Feminism. // Slavic Review, Volume 73, Number 2, Fall 2014.
  • Ghodsee, Kristen Rethinking State Socialist Mass Women's Organizations: The Committee of the Bulgarian Women's Movement and the United Nations Decade for Women, 1975 – 1985. // Journal of Women's History, Volume 24, Number 4, Winter 2012.

Медицина[редактиране на кода]

Допълнителна литература:

  • Kerekovska, A. et al 2005: Kerekovska, A., N. Feschieva, S. Popova. Women in the Profession of Medical Doctor in Bulgaria: a Review for a Hundred Years, 1878 – 1978. // Asklepii, vol. 18, pp. 90 – 97.
  • Nazarska, G. Bulgarian Women Medical Doctors in the Social Modernization of the Bulgarian Nation State (1878 – 1944). // Historical Social Research/ Historische Sozialforschung (Köln), 2008, vol. 33, ser. 2, рр. 232 – 248.
  • Назърска, Ж. Възможности за кариерен растеж на българските лекарки през първата половина на ХХ век. // Асклепий, 2016, № 1 – 2, с. 259 – 270.
  • Назърска, Ж. Женски роли, професионални дилеми и обществено служене: акушер-гинеколожки, педиатърки и учителки-лекари в България (края на ХІХ-средата на ХХ в.). // Балканистичен форум, 2016, № 1 – 2, с. 134 – 158. <PDF online>
  • Назърска, Ж. Лекарките в българската социална модернизация (1878 – 1944). // Трудове на СВУБИТ, 2007, т. 6, с. 395 – 411.

Политика[редактиране на кода]

Допълнителна литература:

  • Кьосева. Цветана. Първите дами на Царска България. – София : Унив. издат. „Св. Климент Охридски“, 2010.

Право[редактиране на кода]

Допълнителна литература:

  • Nazarska, G. L’Association des Femmes Bulgares à l’Instruction Superieure (L’AFBIS) 1924 – 1950. // Bulgarian Historical Review, 2005, № 1 – 2, с. 120 – 147.
  • Nazarska, G. Bulgarian Association of University Women, 1924 – 1950. // Aspasia. International Yearbook for Women’s and Gender History of Central, Eastern and South Eastern Europe, 2007, vol. 1, рр. 153 – 175.
  • Daskalova, Kr. Bulgarian Women in Legal Education and the Legal Profession during the First Half of the 20th Century. // Kimlble, S.L., M. Rowecamp, eds. New Perspectives on European Women’s Legal History. – New York: Routledge, 2017, pp. 198 – 217.

Социална дейност / Благотворителност[редактиране на кода]

Допълнителна литература:

  • Николова, Веска, Росица Стоянова. Дарителство и дарителски фондации в България 1878 – 1951. – София, 2000.
  • Николова, В., Р. Стоянова, съст. Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България, 1878 – 1951, т. 1 – 3. – София: БДФ, Петко Венедиков, 2011. Енциклопедия Дарителите Online
  • Николова, Веска, Росица Стоянова. Споделената отговорност. Гражданските организации, държавата и институциите за обществени грижи в България (1878 – 1939). – София : Военно изд., 2009.

Учителки[редактиране на кода]

Обща литература

  • Паскалева, Виржиния. Българката през Възраждането. – София : ОФ, 1984.
  • Пундева-Войникова, Александра. Българката през епохата на Възраждането. – София : Бълг. женски съюз, 1940.
  • Даскалова, Кр., Ж. Назърска/Daskalova, Kr., G. Nazarska. Женско движение и феминизми в България (средата на XIX – средата на XX век)/Women’s Movement and Feminisms in Modern Bulgaria (1850s-1940s). София: Полис, 2006.
  • Назърска, Ж. Университетското образование и българските жени, 1879 – 1944. – София: IMIR, 2003.

Жени в науката[редактиране на кода]

Обща литература:

  • Филипова, Любов. За първите жени в Софийския университет. // Наука, 1995, № 2.
  • Nazarska, G. Transferring Knowledge: Bulgarian Women Scientists in Bulgarian-German Scientific Networks (1920–1950s). // Zeitschrift für Balkanologie, 2014, vol. 50, №1 (Special Issue: „Mainstream and Dissident Scientific Networks between the Balkans and Germany“), pp. 13 – 41.
  • Даскалова, Кр. 2005. Българските исторички (1901 – 1944) в националната история. // Кирова, М. и К. Славова, Род и ред в българската култура. – София : Център за изследвания и политики за жените, с. 25 – 42.

Археология и история[редактиране на кода]

Природни науки[редактиране на кода]

Хуманитарни и социални науки[редактиране на кода]

Жени в изкуството[редактиране на кода]

Архитектура[редактиране на кода]

Допълнителна литература:

  • Генова, Ир., Л. Стоилова, съст. Присъствия / отсъствия : Художнички и архитектки в модерното изкуство на България. – София : ЕТ ИДА, 2006. <PDF online>
  • Стоилова, Л., Българските архитектки между двете световни войни. Образование и социален статус на пионерките. // Граници на гражданството: Европейските жени между традицията и модерността, София, 2001, с. 280 – 301. <PDF online>
  • Проблеми на изкуството – тематичен брой „Художнички на Балканите“, съст. Ирина Генова, 2002, № 4.

Изобразително изкуство[редактиране на кода]

Допълнителна литература:

  • Генова, Ир., Л. Стоилова, съст. Присъствия / отсъствия : Художнички и архитектки в модерното изкуство на България. – София : ИДА, 2006.<PDF online>
  • Балчева, Милена. За територията на жените в изкуството в периода между двете световни войни. // Проблеми на изкуството, Год. 47, бр. 4 (2014), с. 10 – 20.
  • Проблеми на изкуството – тематичен брой, 2002, №4.
  • Генова, Ир. Модернизми и модерност – (не)възможност за историзиране : Изкуство в България и худож. обмен с балканските страни / Ирина Генова – Modernisms and modernity – (im)possibility for historicizing : Art in Bulgaria and artistic exchanges with Balkan countries. – София : Ида – Красимир Гандев, 2004.

Литература – писателки, публицистки, издателки[редактиране на кода]

Допълнителна литература:

  • Вачева, А. В периферията на канона : българските писателки през първата половина на 20 век. – София : Просвета, 2013.
  • Иванчева, И. Гласове на жени в българската поезия : аспекти на междутекстовост (от средата на XIX в. до 40-те години на XX век). – София : Просвета, 2015.
  • Йорданова, Кр. Въображаемата жена : граници на представите за жената в литературата и в културния живот между двете световни войни. – София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2012.
  • Кирова, М., съст. Неслученият канон. български писателки от 1944 година до наши дни. – София : Алтера, 2013.
  • Кирова, М., съст. Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. – София : Алтера, 2009.
  • Малинова, Л. Български поетеси между двете световни войни: Монография. – София: Ваньо Недков, 1999.

Резултати[редактиране на кода]

Източници[редактиране на кода]

  1. Daskalova, Kr. Ana Karima. // De Haan, Fr., Kr. Daskalova, A. Loutfi, eds. A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms. Central, Eastern, and Southeastern Europe: 19th – 20th Centuries. Budapest, New York: CEU Press. 2006.
  2. Богданова, Ел. Вела Благоева : Биогр. очерк. – София : БКП, 1969.
  3. Daskalova, Kr. De Haan, Fr., Kr. Daskalova, A. Loutfi, eds. A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms. Central, Eastern, and Southeastern Europe: 19th – 20th Centuries. Budapest, New York: CEU Press. 2006.
  4. Даскалова, Кр. Женското движение в България през призмата на един живот (Димитрана Иванова). // Исторически преглед, 1998, № 5 – 6, с. 204.
  5. •Krassimira Daskalova. Women’s Movement in Bulgaria in a Life Story. // Women’s History Review 13, no. 1 (2004): 91 – 103.
  6. •Daskalova, Kr. Dimitrana Ivanova. // De Haan, Fr., Kr. Daskalova, A. Loutfi, eds. A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms. Central, Eastern, and Southeastern Europe: 19th – 20th Centuries. Budapest, New York: CEU Press. 2006.
  7. Назърска, Ж. Интелектуалка от „подранило поколение“ – Екатерина Златоустова, 1881 – 1952. // Минало, 2005, № 1, с. 84 – 94.
  8. Nazarska, G. Ekaterina Zlatoustova. // De Haan, Fr., Kr. Daskalova, A. Loutfi, eds. A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms. Central, Eastern, and Southeastern Europe: 19th – 20th Centuries. Budapest, New York: CEU Press. 2006, рр. 624 – 627.
  9. Юбилеен сборник. Екатерина Каравелова, 1878 – 1928. – София : Държавна печатница, 1929.
  10. Roshkeva, R. Ekaterina Karavelova. // De Haan, Fr., Kr. Daskalova, A. Loutfi, eds. A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms. Central, Eastern, and Southeastern Europe: 19th – 20th Centuries. Budapest, New York: CEU Press. 2006
  11. Капралова, Н. И ще господарува мъжът ти над теб : още за жените в културата. – София : Акад. изд., 2013.
  12. Терзиева, Маргарита. Жени Патева – педагогическа и обществена дейност. 50 г. от смъртта ѝ. // Педагогика, 2005, 9, 88 – 94.
  13. Даскалова, К. „Гражданката“ Жени Божилова-Патева 1878 – 1955: феминстка на словото и перото, на добротворството и миротворството. // Beati Posidentes. – София: НБКМ, 2012, с. 445 – 459.
  14. Младенова, М. Лидия Шишманова – не само спътница, но и интелектуалка със собствен блясък. // Библиотека, Год. 20, бр. 2/3 (2013), с. 179 – 189.
  15. Daskalova, Kr. Julia Malinova. // De Haan, Fr., Kr. Daskalova, A. Loutfi, eds. A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms. Central, Eastern, and Southeastern Europe: 19th – 20th Centuries. Budapest, New York: CEU Press. 2006
  16. Калчев, К. Д-р Анастасия Головина. Една забравена българка. – В. Търново, 1996.
  17. Несторов, Ал. М. Димитрова, М. Семерджиева. Сърце за всички. Биографичен очерк за д-р Тота Венкова по случай 150 г. от рождението ѝ, 1855 – 2000. – Габрово, 2005.
  18. Златева, Анка. Царица Елеонора – коронованият ангел на България. // История, Год. 19, бр. 5 (2011), с. 47 – 61.
  19. Йоанна, царица. Спомени. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1991.
  20. Шалафов, Ивайло, Л. Тасева. Йоанна Българска, царицата на милосърдието : Биография. – София : Montecchi editore, 2007.
  21. Фиркатиян, М.А. Дипломати, мечтатели, патриоти. България и Европа през погледа на семейство Станчови. – София: Парадигма, 2009.
  22. Firkatian, M.A. Diplomats and Dreamers. The Stancioff Family in Bulgarian History. – Lanham, Boulder, New York: University Press of America, 2008.
  23. Daskalova, Kr. Vera Zlatareva. // De Haan, Fr., Kr. Daskalova, A. Loutfi, eds. A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms. Central, Eastern, and Southeastern Europe: 19th – 20th Centuries. – Budapest, New York: CEU Press. 2006.
  24. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, стр. 176
  25. Цеков, Христо. Йорданка Филаретова. Госпожата. – София: Изток-Запад, 2009.
  26. Попова, Кр. Националното дете. Благотворителната и просветна дейност на Съюза за закрила на децата в България, 1925 – 1944. – София, 1999.
  27. Николова, В., Р. Стоянова, съст. Дарителството. Дарителски фондове и фондации в България, 1878 – 1951, т. 1 – 3. – София: БДФ, Петко Венедиков, 2011. Енциклопедия Дарителите – Online
  28. Николова Веска. Жената на политика. Рада Данева (1868 – 1952). // Исторически преглед, 2005, № 5 – 6, с. 171 – 183.
  29. Попова, Кр. Преводачка, юристка, полицайка, феминистка? Райна Петкова и развитието на женската професионална социална работа през 30-те год. на ХХ в.// Попова, Кр., М. Ангелова, съст. Обществено подпомагане и социална работа в България : История, институции, идеологии, имена. – Благоевград : Унив. изд. Неофит Рилски, 2004.
  30. Ваклинов Ст. Вера Иванова-Мавродинова. // Преслав, т. 2. – София, 1976. с. 7 – 11.
  31. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България : В 2 т. – София : БАН, 1980
  32. Назърска, Ж. Историята като професия на българските жени, 1879–50-те год. на XX в. // История, 2005, № 2 – 3, с. 42 – 64.
  33. Гергова, Д. (съст.) Иванка Акрабова-Жандова. In Memoriam. – София: НАИМ, 2009.
  34. • Ваклинова, М., И. Щерева. За Иванка Акрабова-Жандова – с обич и уважение. // Гергова, Д. (съст.) Иванка Акрабова-Жандова. In Memoriam. София: НАИМ, 2009, с. XI–XII.
  35. • Назърска, Ж. Музеят като сцена, музеят като арена. Биографични щрихи към преустройството на българските музеи (средата на 40-те – средата на 50-те години). // Трудове на СВУБИТ, 2006, т. 5, с. 453 – 463.
  36. Назърска, Ж. Археоложката Иванка Акрабова-Жандова. // Homo Sciens, №8, 2014, с. 20
  37. Назърска, Ж. Музеят като сцена, музеят като арена. Биографични щрихи към преустройството на българските музеи (средата на 40-те – средата на 50-те години). // Трудове на СВУБИТ, 2006, т. 5, с. 453 – 463.
  38. Назърска, Ж. Историята като професия на българските жени, 1879-50-те год. на XX в. // История, 2005, № 2 – 3, с. 42 – 64.
  39. Назърска, Ж. Археоложката Мария Бръчкова. // Homo Sciens, № 6, 2012, с.15 – 16.
  40. Христов, Хр. Ел. Ив. Карамихайлова. // Бележити български физици. София, 1981, с. 103 – 104.
  41. Tsoneva-Mathewson, Sn., M. F. Rayner-Canham, G. W. Rayner-Canham. Elizaveta Karamihailova: Bulgarian Pioneer of Radioactivity. // Rayner-Canham, M. F. and G. W. Rayner-Canham, eds. A Devotion to Their Science. Pioneer Women of Radioactivity. – Montreal: McGill University Press, 1997, pp. 205 – 208.
  42. Lazarova, P. Elisabetha Kara-Michailova (1897 – 1968). Grande Dame der bulgarischen Physik. // Miscallanea Bulgarica (Vienna), 2004, No.16, pp. 28 – 38.
  43. Rentetzi, M. Trafficking Materials and Gendered Experimental Practices: Radium Research in Early Twentieth Century Vienna. (e-book) – Columbia University Press, 2007.
  44. Nazarska, G. Elissaveta Karamichailova. // De Haan, Fr., Kr. Daskalova, A. Loutfi, eds. A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms. Central, Eastern, and Southeastern Europe: 19th – 20th Centuries. – Budapest, New York: CEU Press. 2006, рр. 222 – 225.
  45. Назърска, Ж. Достъпът на жените до българската университетска наука, 1918 – 1944. // Исторически преглед, 2005, № 5 – 6, с. 116 – 147.
  46. Лазарова, П., Н. Балабанов. Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик. – София: Тип топ прес, 2013.
  47. Назърска, Ж. Достъпът на жените до българската университетска наука, 1918 – 1944. // Исторически преглед, 2005, № 5 – 6, с. 116 – 147.
  48. Назърска, Ж. Мара Лещова-Трънка – в „търсене на родното“ между Париж и София. // Кирилицата в духовността на европейската информационна цивилизация. – София: За буквите-О писменехь, 2008, с. 738 – 751.
  49. Назърска, Ж. Достъпът на жените до българската университетска наука, 1918 – 1944. // Исторически преглед, 2005, № 5 – 6, с. 116 – 147.
  50. Назърска, Ж. Нежелани, неудобни, неприспособими: пионерките в българската наука, 20-50-те год. на XX в. // Кирова, М., К. Славова, съст. Род и ред в българската култура. – София, 2005, с. 10 – 26.
  51. [Георгиев, Л. и Василева М., Проф. Василка Манова-Томова – бележит български учен педагог и психолог, сп. Педагогика, година LXXXV, кн. 4, 2013, с. 541 – 554]
  52. Базайтова, Р. Евдокия Петева-Филова. // Изкуство = Art in Bulgaria, 1996, № 35, с. 27 – 28.
  53. Георгиева, Т. За научното наследство на Евдокия Петева. // Известия на РИМ-Велико Търново, 2006, т. 21, с. 257 – 267.
  54. Българската философска култура през XIX–XX век : Биогр.-библиогр. справка. – София : ЛИК, 2000.
  55. Данкова, Росина. Зоя Ставрева (1890 – 1950) – философ и педагог. // Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, 17 – 18 (2002/2003), с. 383 – 391.
  56. Данков, Евлоги. 120 години от рождението на д-р Зоя Ставрева и 60 години от нейната кончина във Велико Търново : търновката Зоя Ставрева (1890 – 1950) – първият доктор по етика в историята на България. // Архив за поселищни проучвания, Год. 14, бр. 1 – 2 (2010), с. 149 – 159.
  57. Назърска, Ж. Мара Кинкел – един своеобразен „социолог-литератор“ // Издател, 2010, № 4, с. 24 – 29.
  58. Назърска, Ж. Социоложката Мара Кинкел. // Homo Sciens, № 8, 2014.
  59. Назърска, Ж. Райна Ганева – педагог и философ. // Homo Sciens, № 7, 2013, с. 20.
  60. Българско музикознание. Юбилеен брой Р. Кацарова, 2001, № 4.
  61. Българско музикознание. Юбилеен брой Р. Кацарова, 2016, № 1.
  62. Назърска, Ж. Нежелани, неудобни, неприспособими: пионерките в българската наука, 20-50-те год. на XX в. // Кирова, М., К. Славова, съст. Род и ред в българската култура. – София, 2005, с. 10 – 26.
  63. а б в г д е ж з и Албум „Първите архитектки на Пловдив“– Камара на българските архитекти – Регионална колегия Пловдив (2011). <http://gradat.bg/getatt.php?filename=o_1052245.pdf>
  64. а б в г д Стоилова, Л., Българските архитектки между двете световни войни. Образование и социален статус на пионерките. // Граници на гражданството: Европейските жени между традицията и модерността, София, 2001, с. 280 – 301.<PDF online>
  65. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Генова, Ир., Л. Стоилова, съст. Присъствия / отсъствия : Художнички и архитектки в модерното изкуство на България. – София : ЕТ ИДА, 2006. <PDF online>
  66. а б в г Проблеми на изкуството – тематичен брой „Художнички на Балканите“, съст. Ирина Генова, 2002, № 4, с. 29 – 34
  67. Аврамов, И. Първата българска архитектка Мария-Луиза Досева-Георгиева. // Архитектура, 6, 1989, с. 28 – 29.
  68. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 2. – София, Институт по изкуствознание, БАН, 1987.
  69. Димитрова, Т. Художници евреи в България. – София, 2002, с. 24 – 27.
  70. а б в г д е ж з и к Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 1. – София, Институт по изкуствознание, БАН, 1980.
  71. Михалчева, Ирена, Портретът в българската живопис Част II. – София : Институт по изкуствознание, БАН, 1971, 277 – 282.
  72. Баларев, Христо, съст. 2010. Васка Попова-Баларева – творец и личност / Vaska Popova-Balarewa – Painter and Personality. София: Контекст.
  73. Филева, Аделина, съст. 2012. Васка Попова-Баларева (1902 – 1979). 110 години от рождението. Каталог / Vaska Popova-Balarewa (1902 – 1979). 110th Anniversary of the Birth. София: Инк-111.
  74. Михалчева, Ирена, Портретът в българската живопис Част II. – София : Институт по изкуствознание, БАН, 1971, 134 – 147.
  75. Маразов, И. Вера Лукова. София, 1972.
  76. Юбилейна изложба. Каталог. Текст Р. Маринска, съст. П. Марчинкова. София, 1979.
  77. Андрикова, М., съст. Екатерина Савова-Ненова. – София : Галерия Александър : Български художник, 2002.
  78. Вазова-Николова, Бинка. Елисавета Консулова Вазова : Монография / Бинка Николова, Цанко Лавренов. – София : Български художник, 1956.
  79. Николаева, А., съст. Непознатата Елисавета Консулова-Вазова : Спомени, критика и публицистика. – София : Национална художествена галерия, 2002.
  80. Василиев, Асен, И. Михалчева. Елена Карамихайлова. – София : Български художник, 1956.
  81. а б в г Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 3. – София, Институт по изкуствознание, БАН, 2006.
  82. Михалчева, Ирина. Зоя Паприкова. – София, 1970.
  83. Аврамов, Д. Лика Янко. – София, 2000.
  84. Михалчева, Ирена, Портретът в българската живопис Част II. – София : Институт по изкуствознание, БАН, 1971, 147 – 148.
  85. Христова-Радоева, В., съст. Славка Денева (1929 – 1984) / Slavka Deneva. – София : Фонд. Поддържане на изкуството в България, 2010.
  86. Марински, Л. Султана Суружон : Моногр. очерк. – София : Български художник, 1986.
  87. Димитрова, Т. Художници евреи в България. – София, 2002, с. 36 – 39.
  88. Назърска, Ж. Анастасия Ганчева-Зографова в българско-полската интеркултурна комунакация. // Известия на Института за исторически изследвания, 2015, т. 32, с. 284 – 296.
  89. Назърска, Ж. Анастасия Ганчева-Зографова: биографични деконструкции. // Трудове на СВУБИТ, 2010, т. 8, с. 289 – 311.
  90. Стателова, Е., В. Танкова. Прокудените. – Пловдив, 2002.
  91. Костова, Н., съст. Останах завинаги българка. – София, 1992.
  92. Младенова, М. Елена Мутева: 1829 – 1854 : едно закъсняло завръщане. – София : Артграф, 2012.
  93. Димитрова, Бл., Й. Василев. Младостта на Багряна и нейните спътници. – София: БАН, 1993
  94. Малинова, Л. Хр., съст. Елисавета Багряна. Писма. София: Огледало, 2012.
  95. Димитрова, Блага, Йордан Василев, Дни черни и бели, София, 1993.
  96. Радева, Виолета. Отбранявах автономността на своята критическа и творческа съвест. Жана Николова-Гълъбова навърши 90 години. // Демокрация, 64, 11.03.1998.
  97. Назърска, Ж. Жените и академичната власт: по примера на българските висши училища (20-50-те год. на ХХ в.). // Исторически преглед, 2010, № 5 – 6, с.110 – 136.
  98. Речник на българската литература. т. 3, София 1982, с. 688.
  99. Назърска, Ж. Непознатата Живка Драгнева. // Издател, 2006, № 1 – 2, с. 58 – 63.
  100. Назърска, Ж. Културната рецепция на женския периодичен печат в България (30-60-те години на ХХ в.): Опит за реконструкция по данни от частен архив. // Издател, 2007, №3 – 4, с. 11 – 20.
  101. Назърска, Ж. Олга Чавова (1893 – 1973). // Муратова, Н., Кр. Попова, Ж. Назърска, съст. Архиви на жени и малцинства, т. 4. (Да излезеш от сянката. Непубликувани произведения на Златка Чолакова и Олга Чавова). – Благоевград: УИ „Н. Рилски“, 2016, с. 11 – 27.
  102. Назърска, Ж. Олга Чавова, тъй наречена Скитница (1893 – 1973). // Издател, 2009, № 3 – 4, с. 18 – 25.
  103. Назърска, Ж. Готварските книги като стимул за културна модернизация: от Славейков до Чолчева (1870 – 1944). // Библиотеки, четене, комуникации. – В.Търново: ВТУ, 2008, с. 61 – 73.
  104. Ватова, Пенка. Модерното домакинство на Пенка Чолчева. // Библиотека, Год. 22, бр. 1 (2015), с. 21 – 25. <PDF online>
  105. Библиотека, Год. 22, бр. 1 (2015) – тематичен брой, посветен на „Вестник на жената“ <PDF online>
  106. За издателство „Мозайка от знаменити съвременни романи“ – София : Издателска агенция FDC, 2000.
  107. Даскалова, Кр. Живот с книги и читатели: София Юрукова и нейната „Мозайка от знаменити съвременни романи“. // Тотоманова, А. и Цв. Панчева, съст. Пътят към книгите и информацията. Юбилеен сборник, посветен на 65-годишнината на Татяна Янакиева. София: Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, 2009, с. 94 – 105.
  108. http://www.blgari.eu/ArchivPDF/1504/www/1504-12-13.pdf
  109. Даскалова, Кр. Автор, общество, цензура. Щрихи към персоналната генеалогия на Фани Попова-Мутафова. // Историята на книгата – начин на живот. Сборник в чест на проф. д. ф. н. Ани Гергова. Съст. и ред. Кр. Даскалова. София, ЛИК, 2002, с. 318 – 346.
  110. Krassimira Daskalova, A Life in History (Fani Popova-Mutafova). // Gender and History 14, no. 2 (2002): 321 – 339.