Бистра Винарова

Бистра Винарова
	Бистра Винарова
българска художничка
	Портрет на Бистра Винарова. Източник: Държавна агенция „Архиви“.
Родена	6 ноември 1890 г. София, Княжество България
Починала	15 април 1977 г. (86 г.) София, Народна република България
Погребана	Централни софийски гробища, София, Република България
Кариера в изкуството
Стил	експресионизъм
Учители	Ханс Хофман
Направление	живопис
Семейство
Съпруг	Симеон Радев
Деца	Траян Радев
Други роднини	Георги Вълкович; Върбан Винаров
	Бистра Винарова в Общомедия

Бистра Върбанова Винарова, по съпруг Радева, е българска художничка, чието творчество е силно повлияно от авангардните течения в немското изкуство от началото на ХХ в.

Биография

Винарова е родена на 6 ноември 1890 година в София, дъщеря на Елза Винарова и генерал Върбан Винаров. Първоначално учи живопис при известната художничка Елисавета Консулова-Вазова. След това, в 1906 година, семейство Винарови се местят да живеят във Виена. След смъртта на баща си в 1908 година Бистра Винарова заминава за Германия и следва живопис при проф. Ф. Дорш в Дрезден от 1911 до 1916 година и при проф. Ханс Хофман от 1916 до 1918 година. Бистра Винарова се превръща в име сред европейския авангард, като влиза в кръга на художниците експресионисти от Червения кръг като Ото Дикс, Оскар Кокошка и българските художници Бенчо Обрешков, Жорж Папазов и други.^[1]

Гробът на Симеон Радев, редом до този на съпругата му Бистра Винарова и нейните брат, сестра и снаха Виктория Ангелова - Винарова, Софийски централни гробища.

Бистра Винарова специализира графика във Виена в Художествената академия. В 1923 година се жени за Симеон Радев. Същата година с голям успех Винарова открива самостоятелна изложба във Виена. За нея рецензия публикува Никос Казандзакис, изтъквайки големия ѝ талант. Заради дипломатическата кариера на Симеон Радев, в периода от 1925 до 1940 година Бистра и Симеон живеят в Турция, Франция, Англия, Швейцария, Белгия, САЩ.^[1]

В 1917 година Бистра Винарова участва в колективни изложби в Мюнхен, а след това в 1922 година в Лвов (Лемберг) и в 1923 година във Виена. От 1923 година Винарова е член на Съюза на българските художници, но по политически причини няколко пъти прекратяват, а след това възстановяват членството ѝ. Тя се изявява не само в живописта, но и в областта на графиката и други. Високото художествено изпълнение е характерно за творбите на Винарова.^[1]

Винарова е награждавана с ордените „Св. св. Кирил и Методий“ I и II степен в 1963 и в 1970 година, а в 1975 година е удостоена с орден „Червено знаме на труда“.^[1]

Бистра Винарова умира на 15 април 1977 година в София.^[1]

Писателят и журналист Траян Радев (1929 – 2010) е неин син.

През лятото на 2013 г. (23 юли – 30 септември) в Националния музей на българското изобразително изкуство Държавна агенция „Архиви“ под патронажа на Министерството на културата организира първата голяма изложба на художничката в България „Богатството на българските архиви. Изкуството на Бистра Винарова (1890 – 1977)“.^[2]^[3]

Външни препратки

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Централен държавен исторически архив, ф. 77К, оп. 1-3.
↑ „ДА „Архиви“ представя изложба за изкуството на Бистра Винарова“, „Вести“, 22 юли 2013 г.
↑ Калин Тодоров, „Забравената първа дама на експресионизма“, „Дневник“, 4 август 2013 г.

[ЦДА-1] а ^б ^в ^г ^д Централен държавен исторически архив, ф. 77К, оп. 1-3.

[2] „ДА „Архиви“ представя изложба за изкуството на Бистра Винарова“, „Вести“, 22 юли 2013 г.

[3] Калин Тодоров, „Забравената първа дама на експресионизма“, „Дневник“, 4 август 2013 г.

[1]

[2]

[3]