Виктория Ангелова-Винарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктория Ангелова-Винарова
български архитект

Родена
Починала
Националност българка
Семейство
Баща Васил Ангелов
Съпруг Борис Винаров
Виктория Ангелова-Винарова в Общомедия

Виктория Ангелова-Винарова е първата жена архитект в България.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Виктория Ангелова е родена в Търново на 20 ноември 1902 г. Нейните корени водят към известния род Златарски. Неин прадядо е известният търновски учител и общественик Никола Златарски (1823 – 1875), чиито деца са:

Виктория Ангелова е внучка на Виктория Златарска-Петрова. Неин баща е Васил Ангелов – известен търновски търговец, учил в Англия, дългогодишен член на настоятелството на читалище „Надежда“.

През 1933 г. Виктория се омъжва за арх. Борис Винаров, син на ген. Върбан Винаров – флигеладютант на цар Фердинанд I – и брат на художничката Бистра Винарова – съпруга на известния публицист и дипломат Симеон Радев.

Виктория Ангелова-Винарова умира на 27 декември 1947 г. вероятно заради непълноценно възстановяване от тежка бронхопневмония. Със съпруга си, който умира от рак 3 мес. по-късно, не оставят деца.

Гробовете на Борис и Бистра Винарови и на техните съпруга и съпруг Виктория Ангелова и Симеон Радев. Централни софийски гробища

Професионален път[редактиране | редактиране на кода]

Виктория Ангелова се занимава с рисуване от детска възраст. След като завършва гимназия, учи 2 семестъра във Висшето техническо училище във Виена, но по материални съображения се дипломира в Дрезден през 1925 г.

Постъпва на работа в София като стажант-архитект при Пенчо Койчев в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Спечелва проведения вътрешен конкурс през 1926 г. и сама проектира сградата на министерството (завършена през 1932 г.), която заема пространството между днешните площад „Петко Славейков“ и улиците „Г. С. Раковски“, „Уилям Гладстон“ и „Хан Крум“. Днес това е сградата на Столичната библиотека и театър „Възраждане“. Входът пред вратата на сградата е украсен с 3 каменни глави и монументална скулптурна композиция от 2 седнали фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – символ на строителството. Интериорните решения носят стиловите белези на сецесиона.

През 1926 г. Виктория Ангелова печели конкурса за Дома на правниците в София, но инвеститорът смята, че е рисковано надзорът да бъде поверен на жена без професионален опит и задачата е възложена на арх. Й. Йорданов и арх. С. Овчаров. През 1929 г. арх. Виктория Ангелова и арх. Чавдар Мутафов печелят конкурс и строят Окръжната палата в Кърджали. Тя участва самостоятелно в конкурсите за Пощенската палата в Бургас (1930 г., 2-ра награда), за Главната дирекция на БДЖ (4-та награда), за Военния клуб в Плевен (1931, 3-та награда), за Пощенската палата в Пловдив (1935, 2-ра награда).

Арх. Винарова работи предимно с изграждане и реконструиране на здравни и учебни сгради. През 1933 г. тя е авторка на разширението и преустройството на Девическа гимназия "Митрополит Климент" във Велико Търново, както и на Девическата гимназия в Пловдив; през 1939 г. след спечелен конкурс проектира санаториума за гръдоболни край с. Радунци, Казанлъшко. През периода 1942 – 1944 г. ръководи архитектурно бюро в София заедно със съпруга си арх. Борис Винаров.

Архитект Виктория Ангелова-Винарова е удостоена с орден „За граждански заслуги“.

Днешната Столична библиотека на площад „Славейков“ 4 – първият самостоятелен проект на Виктория Ангелова

Реализирани проекти[редактиране | редактиране на кода]

За краткия си живот Арх. Ангелова оставя много сгради в София и други градове на страната, привличащи със своята строга импозантност и функционалност. Повечето от тях са ѝ възложени за проектиране и изпълнение след участие в обявени по онова време национални конкурси. Независимо че проектира на много места из страната, Виктория Ангелова е подчертано софийски архитект. Запазените в столицата нейни постройки се нареждат сред високите постижения на националната архитектура от втората половина на 1920-те и 1930-те год. В сградата на пл. „Петко Славейков“ 4-та зала (№ 403) носи нейното име „Виктория“, а до входа ѝ паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата българска архитектка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Митова-Ганева Катя, „Великотърновки – от традицията към модерността“, В.Т., 2009, с. 57 – 63
  • Аврамов И., „Безкрайно отдадена на професията“, сп. „Архитектура“, 1990, №3
  • Жеков К., „Жените архитектки – първите у нас“, сп. „Отечество“, 1987, №5
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, 1980
  • Енциклопедия България, т. 1/1978, с. 78

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]