Лика Янко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лика Янко
българска художничка

Родена
Починала
22 юни 2001 г. (73 г.)
Кариера в изкуството
Стил съвременно изкуство
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров
Направление живопис
Повлиян а Пол Сезан, Винсент ван Гог, Пол Гоген
Награди „София“ (1989)

Лика Янко е българска художничка, дъщеря на преселници от Албания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи във Френския колеж в София, и там за първи път се запознава с творчеството на художници като Сезан, Ван Гог, Гоген, които по-късно оказват влияние върху творчеството ѝ.[1] През 1946 г. постъпва в Художествената академия със специалност живопис в класовете на проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров, но така и не се дипломира.

Първата ѝ самостоятелна изложба е през 1967 г. в София, но е разкритикувана от критиката и преждевременно прекратена. Лика Янко продължава да рисува, но не излага платната си до 1981 г., когато получава покана за изложба лично от Людмила Живкова. В средата на 1970-те нейните картини започват да се купуват от чужди посолства и получават високата оценка на европейските галеристи.[2]

За целия си живот Янко прави едва 7 изложби, като умира (от пневмония) няколко дни след откриването на последната от тях – във варненската галерия „Кавалет“.[3] Приживе подарява 82 платна на Софийската градска художествена галерия.[4] Всъщност дарените картини са 80 на брой, но за две от тях („Натюрморт“ и „Пейзаж“) впоследствие през 2004 г., се разбира че са двустранни.[5]

В картините ѝ преобладава белият цвят, защото според художничката това е цветът на бога.[6] В тях тя често инкрустира мъниста, копчета, конопени въжета, гайки, стъкълца, камъчета.

През 1989 г. получава наградата „София“.[7]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2008 г., по време на честването на 10-годишния си юбилей, галерия „Кавалет“ във Варна обявява учредяването на награда на името на Лика Янко. Отличието се връчва на две години на 11 май. Първият носител е Дора Кънчева.[8]

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Аврамов. Лика Янко, София: Център за изкуства „Сорос“, 2000, 76 стр.
  • Кремена Зотова. В света на Лика Янко, София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2004

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георги Кильов, „Многоликата Лика Янко“, сп. „Будител“.
  2. Люсиена Крумова, „Лика Янко не се разделя с любимите си картини“, в-к „Стандарт“, 14 юни 2001 г.
  3. Валерий Пощаров, каталог „10 години галерия „Кавалет“.
  4. Дарения 2001 – 2004, Сайт на СГХГ.
  5. Галина Рулева, „Неизвестна картина на Лика Янко показват в столичната галерия“, в-к „Новинар“, 29 юли 2004 г. (архивирано от http://www.novinar.net/?act=news&act1=mnenia&mater=MTM1NjszOQ==)
  6. „В СГХГ показват изложбата „Дарения“, malkiobyavi.com, 16 юли 2004 г.
  7. Лика Янко (1932 – 2001), artprice.bg.
  8. Валерий Пощаров, „Дора Кънчева с първата награда „Лика Янко“, knigite.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]