Лика Янко
| Лика Янко | |
| българска художничка | |
 Албанска пощенска марка с образа на Лика Янко | |
| Родена | Евангелия Грабова
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | съвременно изкуство |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров |
| Направление | живопис |
| Повлияна | Пол Сезан, Винсент ван Гог, Пол Гоген |
| Награди | „София“ (1989) |
| Семейство | |
| Съпруг | – |
| Деца | – |
| Лика Янко в Общомедия | |
Лика Янко е българска художничка, дъщеря на преселници от Албания.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лика Янко е родена в София на 19 март 1928 г. като Евангелия Грабова, баща ѝ Лазар Янков Грабова (родом от Грабова) е албански общественик и председател на Съюза на албанските културни дружества в България (Дъшира), а майка ѝ е родом от село Лънга, община Поградец.[1] Учи във Френския колеж в София, и там за първи път се запознава с творчеството на художници като Сезан, Ван Гог, Гоген, които по-късно оказват влияние върху творчеството ѝ.[2] През 1946 г. постъпва в Художествената академия със специалност живопис в класовете на проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров, но така и не се дипломира. Отказва да получи дипломата си, защото картината ѝ „Трактористи“ е оценена с тройка, защото не отразявала социалистическия реализъм и в нея имало много свежи цветове[3].
Първата ѝ самостоятелна изложба е през 1967 г. в София, но е разкритикувана от критиката и преждевременно прекратена. Лика Янко продължава да рисува, но не излага платната си до 1981 г., когато получава покана за изложба лично от Людмила Живкова. В средата на 1970-те нейните картини започват да се купуват от чужди посолства и получават високата оценка на европейските галеристи.[4]
За целия си живот Янко прави едва 7 изложби, като умира (от пневмония) няколко дни след откриването на последната от тях – във варненската галерия „Кавалет“.[5] Приживе подарява 82 платна на Софийската градска художествена галерия.[6] Всъщност дарените картини са 80 на брой, но за две от тях („Натюрморт“ и „Пейзаж“) впоследствие през 2004 г., се разбира че са двустранни.[7]
В картините ѝ преобладава белият цвят, защото според художничката това е цветът на бога.[8] В тях тя често инкрустира мъниста, копчета, конопени въжета, гайки, стъкълца, камъчета.
През 1989 г. получава наградата „София“.[9]
Умира от пневмония в Първа градска болница в София на 22 юни 2001 г.[3]
-
Паметна плоча на Лика Янко на входа на дома ѝ -
Домът ѝ на адрес бул. „Дондуков“ № 25, София
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]През декември 2008 г., по време на честването на 10-годишния си юбилей, галерия „Кавалет“ във Варна обявява учредяването на награда на името на Лика Янко. Отличието се връчва на две години на 11 май. Първият носител е Дора Кънчева.[10]
За нея
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Аврамов. Лика Янко, София: Център за изкуства „Сорос“, 2000, 76 стр.
- Кремена Зотова. В света на Лика Янко, София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2004
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kurt Farka, Si e njoha artisten e madhe me origjinë shqiptare, Lika Janko, 24 февруари 2018.
- ↑ Георги Кильов, „Многоликата Лика Янко“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine., сп. „Будител“.
- ↑ а б Валя Стоянова, Отиде си аристократката на българската живопис, dnevnik.bg, 24 юни 2001 г.
- ↑ Люсиена Крумова, „Лика Янко не се разделя с любимите си картини“ Архив на оригинала от 2004-08-28 в Wayback Machine., в-к „Стандарт“, 14 юни 2001 г.
- ↑ Валерий Пощаров, каталог „10 години галерия „Кавалет“.
- ↑ Дарения 2001 – 2004 Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine., сайт на СГХГ.
- ↑ Галина Рулева, „Неизвестна картина на Лика Янко показват в столичната галерия“, в-к „Новинар“, 29 юли 2004 г. (архивирано от оригинала Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.)
- ↑ „В СГХГ показват изложбата „Дарения“, malkiobyavi.com, 16 юли 2004 г.
- ↑ Лика Янко (1932 – 2001), artprice.bg.
- ↑ Валерий Пощаров, „Дора Кънчева с първата награда „Лика Янко“ Архив на оригинала от 2016-08-11 в Wayback Machine., knigite.bg.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интервю на Мария Попова с Лика Янко (24 август 1998 г.), Електронно списание LiterNet, 17 март 2005, № 3 (64)
- Димитър Аврамов, „Приказният свят на Лика Янко“, Портал за култура, изкуство и общество, 30 януари 2019
- Елка Няголова, Лика Янко, за легендата – отблизо, 11 март 2004
- Снимка от архивите на актрисата Фани Кошницка. От ляво надясно (задният ред): Вера Ткаченко, Фани Кошницка, Лика Янко, Юлия Хентова, Евангелина Пензова; (долният ред): Лили Спасова, Валентина Бечева Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
|
