Султана Суружон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Султана Суружон
Родена
Починала
Период 19321962
Академия Национална художествена академия
Учители Цено Тодоров
Харалампи Тачев
Направление живопис, декорация

Султана Сабитай Суружо̀н е българска художничка от еврейски произход.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 май 1904 г. в Нови пазар, по-голяма сестра е на цигуларя Леон Суружон. През 1927 г. завършва живопис при Цено Тодоров и декорация при Харалампи Тачев в Държавната художествена академия. През 1931 г. става член на Дружеството на жените художнички, дружество „Родно изкуство“ и в това на Южнобългарските художници. През 1932 г. се изявява в сдружението "Художници евреи в България“. От 1933 г. е член на художествения комитет на еврейското културно дружество за литература и изкуство „Пробуда“. През 1938 г. заминава за Париж, където е приета в Дружеството на френските независими художници и участва в изложба в Гран пале с три композиции на голи тела. От 1953 г. се установява в Тел Авив, Израел. Загива в автомобилна катастрофа на 18 януари 1962 г. в Бат Ям.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Султана Суружон рисува предимно портрети, голи тела, натюрморти и пейзажи. Творбите ѝ изразяват богата емоционалност, иразена с меки пастелни тонове. Централно място в творчеството ѝ заема образа на жената. Първото ѝ участие в изложба е през 1931 г. в София. През 1965 г. е организирана посмъртна изложба в Тел Авив.[1]

По-известни нейни творби са:[1]

  • „Майка с дете“ (1932)
  • „Автопортрет“ („Тоалет“, 1932)
  • „Голи женски тела“ (1946)

Творбите ѝ са част от колекциите на Националната художествена галерия в София, Софийска градска художествена галерия и в множество частни колекции в Бразилия, България, Израел, Испания, Канада, САЩ и Швейцария.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4305.
  2. Изложба напомня за Султана Суружон – основателка на феминиското движение в България. // kafene.bg, 1 октомври 2013 г. Посетен на 1 юли 2016 г. (на български)