Троя: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
| култура =
| култура =
| епоха = [[Бронзова епоха]]
| епоха = [[Бронзова епоха]]

<!-- Тази група параметри се попълва само за обекти, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО -->
| юнеско-име = Archaeological Site of Troy
| юнеско-име = Archaeological Site of Troy
| юнеско-регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|Европа и Северна Америка]]
| юнеско-регион = [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|Европа и Северна Америка]]
| юнеско-тип = Културно
| юнеско-тип = Културно
| юнеско-критерий = ii, iii, vi
| юнеско-критерий = ii, iii, vi
Ред 24: Ред 22:


'''Троя''' ({{lang-grc|Τροία}}, а също и ''Ίλιον'') е античен град, сцена на [[Троянска война|Троянската война]], описана в „[[Илиада]]“ – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на [[Омир]]. Намира се върху хълма [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]] на полуостров, наричан в древността [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], край пролива [[Дарданели]].
'''Троя''' ({{lang-grc|Τροία}}, а също и ''Ίλιον'') е античен град, сцена на [[Троянска война|Троянската война]], описана в „[[Илиада]]“ – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на [[Омир]]. Намира се върху хълма [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]] на полуостров, наричан в древността [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], край пролива [[Дарданели]].
[[File:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|thumb|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]]
[[File:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|thumb|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]]


През [[1870]] германският археолог [[Хайнрих Шлиман]] започва разкопки в района. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг и според него Омировата Троя трябва да е най-ранна, т.е. разположена най-отдолу (Троя II). Затова прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късно обаче се оказва, че с Омировата се идентифицират Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Troy-ancient-city-Turkey | заглавие=Troy ancient city, Turkey |достъп_дата = 19 октомври 2017|труд=[[Енциклопедия Британика]] |език= en}}</ref>.
През [[1870]] германският археолог [[Хайнрих Шлиман]] започва разкопки в района. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг и според него Омировата Троя трябва да е най-ранна, т.е. разположена най-отдолу (Троя II). Затова прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късно обаче се оказва, че с Омировата се идентифицират Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Troy-ancient-city-Turkey | заглавие=Troy ancient city, Turkey |достъп_дата = 19 октомври 2017|труд=[[Енциклопедия Британика]] |език= en}}</ref>.


Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка за световното наследство на ЮНЕСКО]].
Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка за световното наследство на ЮНЕСКО]].
⚫
[[Image:Plan Troy-Hisarlik-en.svg|thumb|350 px|ляво|Археологически план на хълма Хисарлък]]


== Открити културни пластове ==
== Открити културни пластове ==
Ред 46: Ред 43:
* Троя VIII: около 700 пр.н.е
* Троя VIII: около 700 пр.н.е
* Троя IX: [[елинизъм|Елинистичната]] епоха, 1-ви век пр.н.е.
* Троя IX: [[елинизъм|Елинистичната]] епоха, 1-ви век пр.н.е.
⚫
[[Image:Plan Troy-Hisarlik-en.svg|thumb|350 px|ц|Археологически план на хълма Хисарлък]]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 18:39, 13 ноември 2017

Тази статия е за античния град. За филма вижте Троя (филм).
Троя
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 пр.н.е.).
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 пр.н.е.).
Местоположение
39.9575° с. ш. 26.2389° и. д.
Троя
Местоположение в Турция
Страна Турция
Археология
ВидГрад
ЕпохаБронзова епоха
Сайтmuze.gov.tr/muze-detay?sectionId=TRV01&distId=TRV
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеArchaeological Site of Troy
РегионЕвропа и Северна Америка
ТипКултурно
Критерийii, iii, vi
Вписване1998
ID849
Троя в Общомедия

Троя (Шаблон:Lang-grc, а също и Ίλιον) е античен град, сцена на Троянската война, описана в „Илиада“ – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на Омир. Намира се върху хълма Хисарлък на полуостров, наричан в древността Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели.

Бутафорният Троянски кон от филма „Троя“, подарен от Брад Пит на турския град Чанаккале, в чиито околности са снимани някои сцени.

През 1870 германският археолог Хайнрих Шлиман започва разкопки в района. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг и според него Омировата Троя трябва да е най-ранна, т.е. разположена най-отдолу (Троя II). Затова прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късно обаче се оказва, че с Омировата се идентифицират Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха[1].

Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Открити културни пластове

Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:

  • Троя I 3000 – 2600
  • Троя II 2600 – 2250
  • Троя III 2250 – 2100
  • Троя IV 2100 – 1950
  • Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
  • Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
  • Троя VIh: късната бронзова епоха, 14-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
  • Троя VIIb1: 12-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIb2: 11-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIb3: допреди около 950 пр.н.е.
  • Троя VIII: около 700 пр.н.е
  • Троя IX: Елинистичната епоха, 1-ви век пр.н.е.
Археологически план на хълма Хисарлък

Източници

  1. ↑ Troy ancient city, Turkey // Енциклопедия Британика. Посетен на 19 октомври 2017. (на английски)

Вижте също

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Троя&oldid=8252156“.