Теофраст: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Теофраст''' ({{lang-el|Θεόφραστος}}, [[370 г. пр.н.е.|370]] – ок. [[285 г. пр.н.е.]]), роден и живял в [[Ересос]] на о-в [[Лесбос]] е ученик на [[Аристотел]] в [[Перипатетици|Перипатетическата школа]]. |
'''Теофраст''' ({{lang-el|Θεόφραστος}}, [[370 г. пр.н.е.|370]] – ок. [[285 г. пр.н.е.]]), роден и живял в [[Ересос]] на о-в [[Лесбос]], е ученик на [[Аристотел]] в [[Перипатетици|Перипатетическата школа]]. |
||
На млади години отива в [[Атина]] и първоначално учи в училището на [[Платон]]. След смъртта на Платон се присъединява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го посочва за негов наследник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време училището процъфтява. Наричат го „бащата на ботаниката“ заради неговите трудове за растенията. След смъртта му |
На млади години отива в [[Атина]] и първоначално учи в училището на [[Платон]]. След смъртта на Платон се присъединява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го посочва за негов наследник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време училището процъфтява. Наричат го „бащата на ботаниката“ заради неговите трудове за растенията. След смъртта му атиняните го почитат с публично погребение. Негов наследник като началник на училището е [[Стратон]]. |
||
Неговите интереси са много – от [[биология]] и [[физика]] до [[етика]] и [[метафизика]]. Двата негови ботанически труда, достигнали до нас – |
Неговите интереси са много – от [[биология]] и [[физика]] до [[етика]] и [[метафизика]]. Двата негови ботанически труда, достигнали до нас – „Historia Plantarum“ и „За растенията“ – имали голямо влияние за науката по време на Ренесанса. Други оцелели негови творби са „Характери“, „За чувствата“, „[[Литика (Теофраст)|За камъните]]“ и фрагменти от „Физика“ и „Метафизика“. Теофраст учи [[граматика]] и езици и продължава работата на Аристотел по [[логиката]]. Разглежда пространството като подредба на телата, времето като случайно [[движение]] и движението като необходимо следствие от всяка дейност. В етиката той разглежда щастието като зависещо от външно влияние и също като добродетел, и казва, че „животът се управлява от щастието, не от мъдростта“. |
||
Цялата налична биографска информация за него е предоставена от „Животът на философите“ на [[Диоген Лаерций]], написана около 400 години след времето на Теофраст, но „няма вътрешна неправдоподобност в повечето от това, което Диоген описва“.<ref>Sir Arthur Hort, Introduction to ''Enquiry into Plants''.</ref> Неговото рождено име е '''Тиртам''', но по-късно става известен с прякора „Теофраст“ („божествен израз“), даден му по преданието от Аристотел |
Цялата налична биографска информация за него е предоставена от „Животът на философите“ на [[Диоген Лаерций]], написана около 400 години след времето на Теофраст, но „няма вътрешна неправдоподобност в повечето от това, което Диоген описва“.<ref>Sir Arthur Hort, Introduction to ''Enquiry into Plants''.</ref> Неговото рождено име е '''Тиртам''', но по-късно става известен с прякора „Теофраст“ („божествен израз“), даден му по преданието от Аристотел заради елегантната му реч. |
||
Според някои източници бащата на Теофраст се казвал Месап, който бил женен за Аргиопа и имал син Церцион, но това не е сигурно. |
Според някои източници бащата на Теофраст се казвал Месап, който бил женен за Аргиопа и имал син Церцион, но това не е сигурно. |
||
Версия от 21:07, 31 януари 2018
| Теофраст Θεόφραστος Ἐρέσιος | |
| древногръцки философ | |
 | |
| Роден |
около 371 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 287 г. пр.н.е.
неизвестно |
| Учил в | Ликейска школа |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Школа | Перипатетическа школа |
| Интереси | Етика, логика, метафизика, натурфилософия, биология |
| Теофраст в Общомедия | |
Теофраст (Шаблон:Lang-el, 370 – ок. 285 г. пр.н.е.), роден и живял в Ересос на о-в Лесбос, е ученик на Аристотел в Перипатетическата школа.
На млади години отива в Атина и първоначално учи в училището на Платон. След смъртта на Платон се присъединява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го посочва за негов наследник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време училището процъфтява. Наричат го „бащата на ботаниката“ заради неговите трудове за растенията. След смъртта му атиняните го почитат с публично погребение. Негов наследник като началник на училището е Стратон.
Неговите интереси са много – от биология и физика до етика и метафизика. Двата негови ботанически труда, достигнали до нас – „Historia Plantarum“ и „За растенията“ – имали голямо влияние за науката по време на Ренесанса. Други оцелели негови творби са „Характери“, „За чувствата“, „За камъните“ и фрагменти от „Физика“ и „Метафизика“. Теофраст учи граматика и езици и продължава работата на Аристотел по логиката. Разглежда пространството като подредба на телата, времето като случайно движение и движението като необходимо следствие от всяка дейност. В етиката той разглежда щастието като зависещо от външно влияние и също като добродетел, и казва, че „животът се управлява от щастието, не от мъдростта“.
Цялата налична биографска информация за него е предоставена от „Животът на философите“ на Диоген Лаерций, написана около 400 години след времето на Теофраст, но „няма вътрешна неправдоподобност в повечето от това, което Диоген описва“.[1] Неговото рождено име е Тиртам, но по-късно става известен с прякора „Теофраст“ („божествен израз“), даден му по преданието от Аристотел заради елегантната му реч.
Според някои източници бащата на Теофраст се казвал Месап, който бил женен за Аргиопа и имал син Церцион, но това не е сигурно.
Бележки
- ↑ Sir Arthur Hort, Introduction to Enquiry into Plants.
Шаблон:Философ-мъниче Шаблон:Древна Гърция-мъниче
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Theophrastus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |