Крум Григоров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име=Крум Григоров
| име = Крум Григоров
| категория = писател
| портрет=
| описание = български писател
| px =
| портрет =
| описание=български писател
| портрет-описание =
| роден-място=[[Габрешевци]], [[България]]
| починал-място= [[България]]
| роден-място = [[Габрешевци]], [[България]]
| починал-място = [[България]]
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = писател
| период =
| жанрове =
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| награди = [[Димитровска награда]] (1951)
| повлиян =
| повлиял =
| бележки =
}}
}}
}}


Ред 11: Ред 29:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 27 юни 1909 г. в с.[[Габрешевци]], Кюстендилско. Учи в непълната гимназия в с.[[Трекляно]], завършва Педагогическото училище в гр.[[Лом]]. Взема дейно участие в учителската профопозиция в [[Кюстендил]] (1929 – 1934). Следва финансови науки в Свободния университет в гр.[[София]] (1941 – 1944). За пръв път печата във вестник „Брод“ разказа „Границата" (1936). Сътрудничи на демократични вестници и списания: „Ведрина“, „Страници“, „Литературен час“, „Свят“, „Народна просвета“, „[[Литературен глас]]“ и др.
Роден е на 27 юни 1909 г. в с.[[Габрешевци]], Кюстендилско. Учи в непълната гимназия в с.[[Трекляно]], завършва Педагогическото училище в гр.[[Лом]]. Взема дейно участие в учителската профопозиция в [[Кюстендил]] (1929 – 1934). Следва финансови науки в Свободния университет в [[София]] (1941 – 1944). За пръв път печата във вестник „Брод“ разказа „Границата" (1936). Сътрудничи на демократични вестници и списания: „Ведрина“, „Страници“, „Литературен час“, „Свят“, „Народна просвета“, „[[Литературен глас]]“ и др.


Член на [[БКП]] от 1944 г. След 9 септември 1944 г. развива активна творческа дейност. Работи в редакциите на вестник „Работническо дело“ (1950 – 1954), „Вечерни новини“ (1957 – 1958) и списание „Пламъче“. Отразява в творбите си селската действителност.
Член на [[БКП]] от 1944 г. След 9 септември 1944 г. развива активна творческа дейност. Работи в редакциите на вестник „[[Работническо дело]]“ (1950 – 1954), „Вечерни новини“ (1957 – 1958) и списание „Пламъче“. Отразява в творбите си селската действителност.


Негови творби са преведени на руски, румънски, унгарски, полски, корейски, италиански, френски, сърбохърватски и хинди.
Негови творби са преведени на руски, румънски, унгарски, полски, корейски, италиански, френски, сърбохърватски и хинди.


Член на [[Съюз на българските писатели|СБП]], заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1974), герой на социалистическия труд (1984). Носител на наградата на СБП за белетристика (1960), пръв носител на наградата „Георги Караславов" (1982). Носител на орден „Георги Димитров" (1979, 1984) и Димитровска награда (1951).
Член на [[Съюз на българските писатели|СБП]], заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1974), герой на социалистическия труд (1984). Носител на наградата на СБП за белетристика (1960), пръв носител на наградата „Георги Караславов" (1982). Носител на орден „Георги Димитров“ (1979, 1984) и [[Димитровска награда]] (1951).


Удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“ през 1969 г.
Удостоен със званието „[[Почетни граждани на Кюстендил|почетен гражданин на Кюстендил]]“ през 1969 г.


== Библиография ==
== Библиография ==
* „Слънчев град“ (1935),
{{дребно2|1=
* „Границата“ (1939),
* „Слънчев град" (1935),
* „Бразди из чернозема“ (1940),
* „Границата" (1939),
* „Бойно кръщение“ (1945),
* „Бразди из чернозема" (1940),
* „По нов път“ (1947),
* „Бойно кръщение" (1945),
* „Новодомци“ (1949),
* „По нов път" (1947),
* „Председател на селсъвета“ (1950, 1952),
* „Новодомци" (1949),
* „Нашият дом“ (1950),
* „Председател на селсъвета" (1950, 1952),
* „Малкият овчар“ (1951),
* „Нашият дом" (1950),
* „Моето детство“ (трилогия, 1953, 1954, 1959),
* „Малкият овчар" (1951),
* „Сред народа“ (1955, 1959, 1964),
* „Моето детство" (трилогия, 1953, 1954, 1959),
* „Раздолчани“ (1958),
* „Сред народа" (1955, 1959, 1964),
* „Гимназист“ (1966),
* „Раздолчани" (1958),
* „Жътва“ (1952),
* „Гимназист" (1966),
* „Игличево“ (1953, 1956),
* „Жътва" (1952),
* „Мечтите на моя дядо“ (1955),
* „Игличево" (1953, 1956),
* „Мечтите на моя дядо" (1955),
* Избрани разкази (1955),
* Избрани разкази (1955),
* „Танчо от Гороцвет" (1959),
* „Танчо от Гороцвет“ (1959),
* „Селска хроника" (1959),
* „Селска хроника“ (1959),
* „Отново на училище" (1959),
* „Отново на училище“ (1959),
* „Звездана" (1961),
* „Звездана“ (1961),
* „Съкровището на баба" (1961),
* „Съкровището на баба“ (1961),
* „Пролет в Черешово" (1962),
* „Пролет в Черешово“ (1962),
* „Селска история" (1962),
* „Селска история“ (1962),
* „На гости" (1966),
* „На гости“ (1966),
* „Цигулката" (1966),
* „Цигулката“ (1966),
* „Зайчар" (1967),
* „Зайчар“ (1967),
* „Лисичето кожухче" (1969),
* „Лисичето кожухче“ (1969),
* Избрани произведения, т. I и II, (1969),
* Избрани произведения, т. I и II, (1969),
* „Живата кукла" (1970),
* „Живата кукла“ (1970),
* „Неспокойно сърце" (1970),
* „Неспокойно сърце“ (1970),
* „Да уловим видението" (1972),
* „Да уловим видението“ (1972),
* „Ласка" (1976),
* „Ласка“ (1976),
* „Из дневника на Мутара" (1976),
* „Из дневника на Мутара“ (1976),
* „Разкази за Кунето" (1978),
* „Разкази за Кунето“ (1978),
* Избрани произведения, 2 тома, (1979),
* Избрани произведения, 2 тома, (1979),
* „Овчарска рапсодия" (1982),
* „Овчарска рапсодия“ (1982),
* „Ездач на вълци" (1983),
* „Ездач на вълци“ (1983),
* „Воденичката" (1983)
* „Воденичката“ (1983)
}}


== Литература ==
== Източници ==
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.155 – 156;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, изд. БАН, 1988, с.155 – 156.


{{DEFAULTSORT:Григоров, Крум}}
{{СОРТКАТ:Григоров, Крум}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]]
[[Категория:Хора от област Кюстендил]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Заслужили деятели на културата]]
[[Категория:Заслужили деятели на културата]]
Ред 76: Ред 90:
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]]
[[Категория:Хора от област Кюстендил]]

Версия от 06:30, 14 март 2018

Крум Григоров
български писател
Роден
Починал
11 юни 1987 г. (77 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Литература
НаградиДимитровска награда (1951)

Крум Григоров Захариев е български писател.

Биография

Роден е на 27 юни 1909 г. в с.Габрешевци, Кюстендилско. Учи в непълната гимназия в с.Трекляно, завършва Педагогическото училище в гр.Лом. Взема дейно участие в учителската профопозиция в Кюстендил (1929 – 1934). Следва финансови науки в Свободния университет в София (1941 – 1944). За пръв път печата във вестник „Брод“ разказа „Границата" (1936). Сътрудничи на демократични вестници и списания: „Ведрина“, „Страници“, „Литературен час“, „Свят“, „Народна просвета“, „Литературен глас“ и др.

Член на БКП от 1944 г. След 9 септември 1944 г. развива активна творческа дейност. Работи в редакциите на вестник „Работническо дело“ (1950 – 1954), „Вечерни новини“ (1957 – 1958) и списание „Пламъче“. Отразява в творбите си селската действителност.

Негови творби са преведени на руски, румънски, унгарски, полски, корейски, италиански, френски, сърбохърватски и хинди.

Член на СБП, заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1974), герой на социалистическия труд (1984). Носител на наградата на СБП за белетристика (1960), пръв носител на наградата „Георги Караславов" (1982). Носител на орден „Георги Димитров“ (1979, 1984) и Димитровска награда (1951).

Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1969 г.

Библиография

  • „Слънчев град“ (1935),
  • „Границата“ (1939),
  • „Бразди из чернозема“ (1940),
  • „Бойно кръщение“ (1945),
  • „По нов път“ (1947),
  • „Новодомци“ (1949),
  • „Председател на селсъвета“ (1950, 1952),
  • „Нашият дом“ (1950),
  • „Малкият овчар“ (1951),
  • „Моето детство“ (трилогия, 1953, 1954, 1959),
  • „Сред народа“ (1955, 1959, 1964),
  • „Раздолчани“ (1958),
  • „Гимназист“ (1966),
  • „Жътва“ (1952),
  • „Игличево“ (1953, 1956),
  • „Мечтите на моя дядо“ (1955),
  • Избрани разкази (1955),
  • „Танчо от Гороцвет“ (1959),
  • „Селска хроника“ (1959),
  • „Отново на училище“ (1959),
  • „Звездана“ (1961),
  • „Съкровището на баба“ (1961),
  • „Пролет в Черешово“ (1962),
  • „Селска история“ (1962),
  • „На гости“ (1966),
  • „Цигулката“ (1966),
  • „Зайчар“ (1967),
  • „Лисичето кожухче“ (1969),
  • Избрани произведения, т. I и II, (1969),
  • „Живата кукла“ (1970),
  • „Неспокойно сърце“ (1970),
  • „Да уловим видението“ (1972),
  • „Ласка“ (1976),
  • „Из дневника на Мутара“ (1976),
  • „Разкази за Кунето“ (1978),
  • Избрани произведения, 2 тома, (1979),
  • „Овчарска рапсодия“ (1982),
  • „Ездач на вълци“ (1983),
  • „Воденичката“ (1983)

Източници