Ема (певица): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
→‎Професионална кариера: Pisu е ПиЗу! единично S между две гласни е "З". Добре е преводите да ги прави човек, който знае италиански език
Ред 42: Ред 42:


=== Професионална кариера ===
=== Професионална кариера ===
Професионалната кариера на певицата започва през 2003 година, когато участва във втория сезон на шоуто „[[Popstars]]“ (преименувано по-късно на „Superstar Tour“). Ема заема първо място и сформира с Лаура Пису и Коломба Пане групата „[[Лъки Стар]]“. Отново през 2003 година излиза сингълът „Stile“, пожънал добър успех и издаден от „Юнивърсъл“. През 2006 година групата записва саундтрак към серийния анимационен филм „[[Уич]]“ и издава [[денс поп]] албума „LS3“.<ref>{{икона|en}} [http://www.musictory.it/musica/Lucky+Star/Album/LS3/ LS3]. Musictory.it. Посетен на 24 януари 2014.</ref>
Професионалната кариера на певицата започва през 2003 година, когато участва във втория сезон на шоуто „[[Popstars]]“ (преименувано по-късно на „Superstar Tour“). Ема заема първо място и сформира с Лаура Пизу и Коломба Пане групата „[[Лъки Стар]]“. Отново през 2003 година излиза сингълът „Stile“, пожънал добър успех и издаден от „Юнивърсъл“. През 2006 година групата записва саундтрак към серийния анимационен филм „[[Уич]]“ и издава [[денс поп]] албума „LS3“.<ref>{{икона|en}} [http://www.musictory.it/musica/Lucky+Star/Album/LS3/ LS3]. Musictory.it. Посетен на 24 януари 2014.</ref>


„Лъки Стар“ се разпада. През 2007 година Ема поставя началото на [[алтернативен рок]] групата „[[M.J.U.R.]]“ (''Mad Jesters Until Rave'').<ref>{{икона|it}} [http://www.metal.it/album.aspx/9164/mjur-mjur/ Mjur - Mjur]. Metal.it. Посетен на 24 януари 2014.</ref> Групата печели договор с „Дракма Рекърдс“ и записва албум, издаден на следващата година. Рок албумът носи името на групата и съдържа десет песни, композирани от членовете и&#768;. „M.J.U.R“ споделя съдбата на „Лъки Стар“.
„Лъки Стар“ се разпада. През 2007 година Ема поставя началото на [[алтернативен рок]] групата „[[M.J.U.R.]]“ (''Mad Jesters Until Rave'').<ref>{{икона|it}} [http://www.metal.it/album.aspx/9164/mjur-mjur/ Mjur - Mjur]. Metal.it. Посетен на 24 януари 2014.</ref> Групата печели договор с „Дракма Рекърдс“ и записва албум, издаден на следващата година. Рок албумът носи името на групата и съдържа десет песни, композирани от членовете и&#768;. „M.J.U.R“ споделя съдбата на „Лъки Стар“.

Версия от 12:09, 2 май 2018

Ема
Ема по време на концерт през 2010 г.
Ема по време на концерт през 2010 г.
Информация
Родена
Емануела Мароне
25 май 1984 г. (1984-05-25) (39 г.)
Стилпоп, рок
Инструментивокали, акустична китара, класическа китара
Активностот 2003 г.
Музикален издателЮнивърсъл Мюзик
(2003–2006)
Дракма Рекърдс
(2007–2009)
Юнивърсъл Мюзик
(2010 – настояще)
Свързани изпълнители„Карадреон“ (1993–2009)
„Лъки Стар“ (2003–2006)
„M.J.U.R.“ (2007–2009)
„Анонимо Соул“
(2007–2009)
„H2O“ (2009)
ВлиянияДжана Нанини
Уебсайтwww.emmamarone.net
Ема в Общомедия

Емануела Мароне, известна само като Ема, е италианска певица.

Пее в стиловете поп и рок. Отличава се с мощен и дрезгав глас[1][2].

През март 2010 година печели италианското шоу за таланти „Амичи ди Мария де Филипи“ и подписва договор с „Юнивърсъл Мюзик“. Преди участието си в шоуто се присъединява към няколко музикални групи. През 2012 година завоюва първо място на ежегодния фестивал „Сан Ремо“ с песента „Non è l'inferno“ (Не е ад).[3] Издава един EP албум, три албума и над десет сингъла, като получава два мултиплатинени, редица платинени и два златни диска.[4]

От 2012 година свири на китара пред публика[5]. Избрана е за артистичен директор на един от отборите в „Амичи ди Мария де Филипи“.

Участва в няколко благотворителни каузи: става участник в движение, защитаващо правата на жените[6], а след като през 2009 година разбира в навечерието на свое мини-турне, че има тумор и претърпява спешна операция, за да ѝ бъде отстранен, Ема открива кампания срещу рака[7].

Обявява се срещу ядрената енергетика[8] и призовава хората да ѝ окажат подкрепа, застава срещу наркотиците[9]. Работи за обувната компания „Ишикава“, където се труди собственоръчно над 300 чифта обувки в помощ на болни деца[10].

Представя Италия на песенния конкурс „Евровизия 2014“, проведден в датската столица Копенхаген[11].

Биография и кариера

Ранни години

Родена във Флоренция, тя прекарва ранното си детство в Сесто Фиорентино. Когато е на четири, се мести със семейството си в Арадео, провинция Лече, откъдето са родителите ѝ.[12] Наследява страстта към музиката от баща си Розарио, китарист на група от Арадео, наречена „Карадреон“ и сформирана, когато Мароне е на около десет години; това дава шанс на малката Мароне да пее по фестивали и в клубове. След завършването си започва работа като продавачка в магазин за дрехи.[13]

Професионална кариера

Професионалната кариера на певицата започва през 2003 година, когато участва във втория сезон на шоуто „Popstars“ (преименувано по-късно на „Superstar Tour“). Ема заема първо място и сформира с Лаура Пизу и Коломба Пане групата „Лъки Стар“. Отново през 2003 година излиза сингълът „Stile“, пожънал добър успех и издаден от „Юнивърсъл“. През 2006 година групата записва саундтрак към серийния анимационен филм „Уич“ и издава денс поп албума „LS3“.[14]

„Лъки Стар“ се разпада. През 2007 година Ема поставя началото на алтернативен рок групата „M.J.U.R.“ (Mad Jesters Until Rave).[15] Групата печели договор с „Дракма Рекърдс“ и записва албум, издаден на следващата година. Рок албумът носи името на групата и съдържа десет песни, композирани от членовете ѝ. „M.J.U.R“ споделя съдбата на „Лъки Стар“.

Амичи ди Мария де Филипи, EP албум

През 2009 година Ема Мароне решава да се яви на кастинга на популярното италианско телевизионно шоу „Амичи ди Мария де Филипи“ и печели. EP албумът ѝ „Oltre“ е много успешен в Италия и се задържа две седмици на първото място в Италианската класация за албуми.[16] Става вторият най-продаван албум на 2010 година в Италия,[17] но в същото време заема 85-та позиция в Швейцария.[18] В месеца на издаване на албума излиза и дебютният сингъл на певицата – „Calore“. Той също се изкачва на първо място и също се задържа две седмици. Впоследствие става платинен.[19] През май 2010 година печели награда „Мултиплатинен албум“ за своя EP албум на „Wind Music Awards“, връчена от идола ѝ – Джана Нанини.[20]

През юни 2010 година започва първото си турне: „Ahi Ce Sta Passu Tour“. Турнето приключва към края на лятото. Участва заедно с всички останали участници от „Амичи ди Мария де Филипи“ в турнето „Amici Tour“. През юли е издаден вторият сингъл от „Oltre“: „Un Sogno A Costo Zero“. След турнето излиза видеоклип към „Sembra Strano“ (трети сингъл). Удостоена е с наградата „Най-добър женски вокал“ на Венецианските музикални награди.[21]

A me piace così и Сан Ремо 2011

Ема с китарата си на концерт във Флоренция, 2012

2010 е годината, в която се състои издаването на първия пълнометражен албум на Ема Мароне, „A me piace così“. Излиза сингъла „Con le nuvole“. По-късно в продажба е пуснато специално издание на албума, съдържащо всички песни от оригиналния траклист, песните от „Oltre“ и дуети с Крег Дейвид и Джовани Пелино (с творческия псевдоним Нефа).

Певицата на концерт от турнето „Sarò libera“. Болоня, 2012

През 2011 година излиза на сцената на „Сан Ремо“ заедно с група „Мода“. Тогава музикантите заемат второ място с песента „Arriverà“, като по този начин отстъпват първото място на Роберто Векиони.[22] Въпреки това съвместната работа на Ема с групата продължава и техни сингли държат първенството по продажби. В края на годината „Arriverà“ дори влиза в топ десет. Ема гастролира отново из цяла Италия след фестивала и среща Тейлър Суифт, на чийто концерт е подгряващ изпълнител),[23] Джана Нанини и Васко Роси (подгрява и на техни концерти, съответно три и два пъти). Изпълнява италианския химн на „Стадио Олимпико“, където се провежда финала на Купата на Италия по футбол.[24] Изпява две песни на фестивал, посветен на Джорджо Габер. „A me piace così“ пък става двойно платинен.

Sarò Libera и Сан Ремо 2012

На 20 септември 2011 година излиза новият албум на певицата, носещ името „Sarò Libera“, в съдържанието на който се открива сингъл със същото име. Продадени са над 120 000 копия, което прави албума мултиплатинен. През януари 2012 година е обявено, че Ема ще участва на „Сан Ремо 2012“ с песента „Non È L'inferno“. Този път певицата побеждава и в чест на това преиздава последния си албум. Завръща се в „Амичи ди Мария де Филипи“, но в качеството си на треньор (артистичен директор).

„Cercavo Amore“ е следващият издаден от певицата сингъл. Ротатиран по много италиански радиостанции, той се изкачва на първо място и получава платинен сертификат. Любопитен факт е, че „Cercavo Amore“ попада в саундтрака към танцувалната игра „Just Dance 4“, където е единствената песен на италиански език.[25]

През юли 2012 година провежда третото си турне – „Sarò libera“, което приключва през декември; продадени са над
160 000 билети (с изключение на изпълненията със свободен вход) и почти всеки концерт е разпродаден.

2013: Трети албум и Евровизия

За пореден път е треньор в шоуто на Мария де Филипи. Наставляван от нея, участникът Морено става първият рапър спечелил шоуто. В началото на март пуска сингъла си „Amami“ в предпоръчка (pre-order). С излизането на сингъла е обявен третият албум, излязъл на 9 април под името „Schiena“. Той остава три седмици на челната позиция. Последват няколко нови сингъла.

На 21 януари 2014 година от телевизия RAI оповестяват, че Ема ще представи Италия на „Евровизия 2014“.[26] Три дни по-късно става ясна и конкурсната песен, а именно „La mia città“ (Моят град).[27]

Източници

  1. ↑ ((it)) Concerto Emma: voce potente e fan scatenati. Monopolilibera.it. Посетен на 25 януари 2014
  2. ↑ ((it)) Emma Marrone: Forte più che mai, la sua voce sta facendo impazzire il nostro Paese. Mentiinformatiche.com. Посетен на 25 януари 2014
  3. ↑ ((bg)) Неизвестната Ема Мароне спечели „Сан Ремо“. Segabg.com. Посетен на 22 януари 2014.
  4. ↑ ((en)) Emma for Italy in Copenhagen!. Escreporter.com. Посетен на 25 януари 2014.
  5. ↑ ((it)) Emma con la chitarra e il nuovo look. Invidia.it. Посетен на 24 януари 2014
  6. ↑ ((it)) "Se non ora quando": Emma Marrone, Paola Turci e Marina Rei in piazza con le donne. Abruzzo24ore.tv. Посетен на 25 януари 2014.
  7. ↑ ((it)) Emma: ragazzi vi raccontola mia battaglia contro il cancro. Corriere.it. Посетен на 25 януари 2014
  8. ↑ ((it))Emma, tra Vasco e Gianna. Corrierefiorentino.corriere.it. Посетен на 25 януари 2014
  9. ↑ ((it)) 'Dream on show': anche Emma e Alessandra dicono no alla droga. Diregiovani.it. Посетен на 25 януари 2014
  10. ↑ ((it)) EMMA MARRONE e ISHIKAWA insieme a favore dell’Associazione PETER PAN Onlus. Peterpanonlus.it. Посетен на 25 януари 2014
  11. ↑ ((bg)) Ема Мароне ще представя Италия в Копенхаген. Eurovision.bnt.bg. Посетен на 22 януари 2014
  12. ↑ ((it)) Quando Emma abitava a Sesto. L'appello dei vicini: «Torna a trovarci». Corrierefiorentino.corriere.it. Посетен на 24 януари 2014.
  13. ↑ ((it)) Emma Marrone di Amici 9: «Io, ex commessa che si sballa con il vino». Style.it. Посетен на 24 януари 2014.
  14. ↑ ((en)) LS3. Musictory.it. Посетен на 24 януари 2014.
  15. ↑ ((it)) Mjur - Mjur. Metal.it. Посетен на 24 януари 2014.
  16. ↑ ((en)) Oltre. Italiancharts.com. Посетен на 24 януари 2014.
  17. ↑ ((it)) Classifica FIMI 2010. Zonareality.wordpress.com. Посетен на 24 януари 2014.
  18. ↑ ((en)) SWISS CHARTS - ALBUMS TOP 100. Swisscharts.com. Посетен на 24 януари 2014.
  19. ↑ ((en)) Calore. Italiancharts.com. Посетен на 24 януари 2014.
  20. ↑ ((it)) Emma Marrone si commuove ai Wind Music Awards 2010. Gossip.fanpage.it. Посетен на 25 януари 2014.
  21. ↑ ((it)) Venice Music Awards: trionfo di Marco Carta, Emma Marrone, Valerio Scanu e Loredana Errore. Sologossip.com. Посетен на 24 януари 2014.
  22. ↑ ((it)) Sanremo, vince Roberto Vecchioni. Tgcom24.mediaset.it. Посетен на 25 януари 2014.
  23. ↑ ((it)) Emma Marrone aprirà il concerto di Taylor Swift a Milano. Gingergeneration.it. Посетен на 25 януари 2014.
  24. ↑ ((it)) Emma Marrone canta l'Inno d'Italia alla finale di Tim Cup. Tvblog.it. Посетен на 25 януари 2014.
  25. ↑ ((en)) 'Just Dance 4' full track list unveiled. Polygon.com. Посетен на 25 януари 2014.
  26. ↑ ((it)) Ufficiale: Emma all’Eurovision Song Contest 2014 per l’Italia. Eurofestivalnews.com. Посетен на 25 януари 2014.
  27. ↑ ((en)) Italy: Emma will sing La Mia Città. Eurovision.tv. Посетен на 25 януари 2014.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ема_(певица)&oldid=8495034“.