Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Хенри Темпъл се помни най-вече с водената от него британска външна политика в период, в който [[Британска империя|империята]] е в своя апогей. Той служи последователно като държавен секретар по външните работи (министър на външните работи) и премиер-министър. Част от мерките, които той предприема през този период и които получават името ''либерален интервенционизъм'', са доста спорни и се обсъждат и до днес. |
Хенри Темпъл се помни най-вече с водената от него британска външна политика в период, в който [[Британска империя|империята]] е в своя апогей. Той служи последователно като държавен секретар по външните работи (министър на външните работи) и премиер-министър. Част от мерките, които той предприема през този период и които получават името ''либерален интервенционизъм'', са доста спорни и се обсъждат и до днес. |
||
==Министър на външните работи== |
== Министър на външните работи == |
||
⚫ | След като през пролетта на [[1828]] г. се оказва в опозиция, лорд Палмерстън започва да се занимава по-тясно с външнополитически дела. Публичните му речи по въпроса му носят популярност и покана да се завърне в кабинета. Преговорите с премиера [[херцог Уелингтън]] обаче се провалят. През [[1830]] г. министър-председател става [[Чарлс Грей, граф Грей|граф Грей]], който съвсем очаквано кани лорд Палмерстън да стане секретар (министър) на външните работи. Новият първи дипломат започва да работи с много енергия, а влиянието, което постепенно натрупва, го задържа на поста общо 20 години (1830 – 1834, 1835 – 1841 и 1846 – 1851). При преговорите с чужди правителства той често прибягва до заплаха за решаване на спора със сила. |
||
⚫ | След като през пролетта на [[1828]] г. се оказва в опозиция, лорд Палмерстън започва да се занимава по-тясно с външнополитически дела. Публичните му речи по въпроса му носят популярност и покана да се завърне в кабинета. Преговорите с премиера [[херцог Уелингтън]] обаче се провалят. През [[1830]] г. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Първата важна задача за лорд Палмерстън е да се справи с въпроса за Белгийската независимост. По това време територията на днешна Белгия е част от Нидерландия и през [[1830]] г. [[белгийци]]те повеждат гражданска война. По молба на [[Холандия|холандския]] крал Вилем I [[Велики сили|Великите сили]] се събират на конференция в [[Лондон]], за да разрешат въпроса. Разпределението на силите е следното: [[Скандинавия|скандинавските]] страни подкрепят Холандия и изявяват желание да се намесят в нейна полза; от другата страна е [[Франция]], която застава зад белгийците и също е готова да влезе в конфликта. Много от белгийските революционери открито се обявяват за съюз с Франция, което би нарушило баланса на силите в [[Европа]]. При вземането на решение лорд Палмерстън отчита тези фактори заедно с тесния съюз между Франция и Великобритания. Решението му е да се подкрепи независимостта на Белгия, а в случай че несъгласните страни решат да използват сила, те ще срещнат обединената мощ на Франция и Великобритания. Обаче в случай че Франция реши да анексира Белгия, то Обединеното кралство ще оттегли своята подкрепа и французите ще се окажат изолирани и без съюзници. Така потенциалният [[Европа|европейски]] военен конфликт е предотвратен, като е запазен и дотогавашният баланс на силите на континента. Белгия получава своята независимост, а принц [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]], вдовец на британска принцеса, е поставен на белгийския трон. |
Първата важна задача за лорд Палмерстън е да се справи с въпроса за Белгийската независимост. По това време територията на днешна Белгия е част от Нидерландия и през [[1830]] г. [[белгийци]]те повеждат гражданска война. По молба на [[Холандия|холандския]] крал Вилем I [[Велики сили|Великите сили]] се събират на конференция в [[Лондон]], за да разрешат въпроса. Разпределението на силите е следното: [[Скандинавия|скандинавските]] страни подкрепят Холандия и изявяват желание да се намесят в нейна полза; от другата страна е [[Франция]], която застава зад белгийците и също е готова да влезе в конфликта. Много от белгийските революционери открито се обявяват за съюз с Франция, което би нарушило баланса на силите в [[Европа]]. При вземането на решение лорд Палмерстън отчита тези фактори заедно с тесния съюз между Франция и Великобритания. Решението му е да се подкрепи независимостта на Белгия, а в случай че несъгласните страни решат да използват сила, те ще срещнат обединената мощ на Франция и Великобритания. Обаче в случай че Франция реши да анексира Белгия, то Обединеното кралство ще оттегли своята подкрепа и французите ще се окажат изолирани и без съюзници. Така потенциалният [[Европа|европейски]] военен конфликт е предотвратен, като е запазен и дотогавашният баланс на силите на континента. Белгия получава своята независимост, а принц [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]], вдовец на британска принцеса, е поставен на белгийския трон. |
||
Версия от 08:46, 26 юли 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Хенри Темпъл, лорд Палмерстън Henry John Temple, 3. Viscount Palmerston | |
британски политик | |
Роден |
20 октомври 1784 г.
|
---|---|
Починал | 18 октомври 1865 г.
Брокет Хол, Хартфордшър |
Погребан | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания |
Религия | англиканство |
Учил в | Единбургски университет Кеймбриджки университет |
Партия | Виги (1830 г. – 1859 г.) Тори (1830 г.) Либерална партия (1859 г.) |
Работил в | Глазгоуски университет |
Награди | Член на Британското кралско научно дружество Орден на жартиерата |
Семейство | |
Подпис | |
Хенри Темпъл, лорд Палмерстън в Общомедия |
Хенри Джон Темпъл, трети виконт Палмерстън (Шаблон:Lang-en) (1784–1865), известен още като лорд Палмерстън, е английски държавник, дълги години ръководил отбраната и външната политика на страната. На два пъти е министър-председател на Обединеното кралство. От 1807 г. до смъртта си през 1865 г. Хенри Джон Темпъл почти без прекъсване е част от кабинета на правителството. Той започва политическата си кариера като част от торите, но я завършва като либерал.
Хенри Темпъл се помни най-вече с водената от него британска външна политика в период, в който империята е в своя апогей. Той служи последователно като държавен секретар по външните работи (министър на външните работи) и премиер-министър. Част от мерките, които той предприема през този период и които получават името либерален интервенционизъм, са доста спорни и се обсъждат и до днес.
Министър на външните работи
След като през пролетта на 1828 г. се оказва в опозиция, лорд Палмерстън започва да се занимава по-тясно с външнополитически дела. Публичните му речи по въпроса му носят популярност и покана да се завърне в кабинета. Преговорите с премиера херцог Уелингтън обаче се провалят. През 1830 г. министър-председател става граф Грей, който съвсем очаквано кани лорд Палмерстън да стане секретар (министър) на външните работи. Новият първи дипломат започва да работи с много енергия, а влиянието, което постепенно натрупва, го задържа на поста общо 20 години (1830 – 1834, 1835 – 1841 и 1846 – 1851). При преговорите с чужди правителства той често прибягва до заплаха за решаване на спора със сила.
Белгийска независимост
Първата важна задача за лорд Палмерстън е да се справи с въпроса за Белгийската независимост. По това време територията на днешна Белгия е част от Нидерландия и през 1830 г. белгийците повеждат гражданска война. По молба на холандския крал Вилем I Великите сили се събират на конференция в Лондон, за да разрешат въпроса. Разпределението на силите е следното: скандинавските страни подкрепят Холандия и изявяват желание да се намесят в нейна полза; от другата страна е Франция, която застава зад белгийците и също е готова да влезе в конфликта. Много от белгийските революционери открито се обявяват за съюз с Франция, което би нарушило баланса на силите в Европа. При вземането на решение лорд Палмерстън отчита тези фактори заедно с тесния съюз между Франция и Великобритания. Решението му е да се подкрепи независимостта на Белгия, а в случай че несъгласните страни решат да използват сила, те ще срещнат обединената мощ на Франция и Великобритания. Обаче в случай че Франция реши да анексира Белгия, то Обединеното кралство ще оттегли своята подкрепа и французите ще се окажат изолирани и без съюзници. Така потенциалният европейски военен конфликт е предотвратен, като е запазен и дотогавашният баланс на силите на континента. Белгия получава своята независимост, а принц Леополд I, вдовец на британска принцеса, е поставен на белгийския трон.
Вижте също
|