Костадинка Миладинова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29: Ред 29:
| сайт =
| сайт =
}}
}}
'''Костадинка Василева Миладинова''' е известна [[българи|българска]] [[художник|художничка]].
'''Костадинка Василева Миладинова''' е известна [[българи|българска]] [[художник|художничка]], график.


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 20:25, 14 септември 2018

Костадинка Миладинова
българска художничка
Родена
18 март 1940 г. (84 г.)

Националност България

Костадинка Василева Миладинова е известна българска художничка, график.

Биография

Родена е на 18 март 1940 г. в София. Наследничка е по бащина линия на големия стружки род Миладинови, а по майчина – на мияшкия род Фръчкови.

През 1959 г. Миладинова завършва Художествената гимназия, и на следващата година е приета във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“. През 1962 г. заминава за Братислава да следва в Академията за изящни изкуства, където учи графика и илюстрация на книгата при професор Винцент Хложник и асистента му – Албин Бруновски. Дипломира се през 1967 г.

Тя е съпруга на художника Пеньо Вълчанов, племенник на академик Дечко Узунов.

Творчество

Костадинка Миладинова работи в областта на графиката, илюстрацията, екслибриса, литографията, гравюрата и акварелната живопис, а също и с корк. Илюстрирала е над 100 книги за деца и възрастни за издателствата „Български художник“ и „Български писател“. Нейни рисунки са публикивани във вестниците „Пулс“, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“, „Народна култура“, „Работническо дело“ и „Поглед“; в списанията „Септември“ и „Съвременник“. Над 20 години работи в списание „Пламъче“.[1] Носителка е на множество награди[2][3], сред които национални награди на СБХ от общи художествени изложби на графика през 1970, 1976, 1978 г., почетна грамота и диплом „Салон 87“ – Гранд Пале, Париж, награда от белградската асоциация за екслибрис за 2002 година.

Творби на Костадинка Миладинова са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Габрово, Монтана, Плевен и др.[4]

Бележки