Костадинка Миладинова: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''Костадинка Василева Миладинова''' е известна [[българи|българска]] [[художник|художничка]]. |
'''Костадинка Василева Миладинова''' е известна [[българи|българска]] [[художник|художничка]], график. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 20:25, 14 септември 2018
| Костадинка Миладинова | |
| българска художничка | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
Костадинка Василева Миладинова е известна българска художничка, график.
Биография
Родена е на 18 март 1940 г. в София. Наследничка е по бащина линия на големия стружки род Миладинови, а по майчина – на мияшкия род Фръчкови.
През 1959 г. Миладинова завършва Художествената гимназия, и на следващата година е приета във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“. През 1962 г. заминава за Братислава да следва в Академията за изящни изкуства, където учи графика и илюстрация на книгата при професор Винцент Хложник и асистента му – Албин Бруновски. Дипломира се през 1967 г.
Тя е съпруга на художника Пеньо Вълчанов, племенник на академик Дечко Узунов.
Творчество
Костадинка Миладинова работи в областта на графиката, илюстрацията, екслибриса, литографията, гравюрата и акварелната живопис, а също и с корк. Илюстрирала е над 100 книги за деца и възрастни за издателствата „Български художник“ и „Български писател“. Нейни рисунки са публикивани във вестниците „Пулс“, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“, „Народна култура“, „Работническо дело“ и „Поглед“; в списанията „Септември“ и „Съвременник“. Над 20 години работи в списание „Пламъче“.[1] Носителка е на множество награди[2][3], сред които национални награди на СБХ от общи художествени изложби на графика през 1970, 1976, 1978 г., почетна грамота и диплом „Салон 87“ – Гранд Пале, Париж, награда от белградската асоциация за екслибрис за 2002 година.
Творби на Костадинка Миладинова са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Габрово, Монтана, Плевен и др.[4]
Бележки
- ↑ „Сини лодки, люляково вино, как искам да ги нарисувам…“, Дума, 26.01.2008
- ↑ Костадинка Миладинова – художничка, Events.bg
- ↑ Творчество от страсти и съмнения. Изкуството на Костадинка Миладинова, Европа 2001, бр.3, стр.42, година VII 2000 г. (галерия репродукции)
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986
