Добруджанска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:49, 30 септември 2018

Добруджанската революционна организация (ДРО) е комунистическа организация на българите в Южна Добруджа. През септември 1925 във Виена бивши дейци на ВДРО и дейци на БКП, сред които Дочо Михайлов, Петър Вичев, Върбан Петров, Георги Кроснев, Петър Нейчев, Георги Стефанов и Димитър Ганев създават ДРО. Организацията се ползва с подкрепата на Коминтерна, а в периода 1926 – 1928 ДРО се конфронтира с българската ВДРО. За кратко време се създават местни комитети в някои села, като в България организацията се направлява от БКП, а в Румъния от Румънската комунистическа партия.^[1] През 30-те години ДРО приема тезата на Коминтерна за съществуването на добруджанска нация. Постепенно социалните задачи все повече изместват националните. ДРО е против връщането на Южна Добруджа към България.^[2]

След 1934 г. организацията е забранена от военните и дейците ѝ се включват в БРП. Видни дейци на организацията са д-р Петър Вичев, Димитър Дончев, Д. Ганев^[3].

В 1930 – 1931 година издава френскоезичния вестник „Бюлтен дьо л'Органисасион революсионер добруджанез“.^[4]

Бележки

↑ НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА 1878 – 1940, взето от http://www.ndt1.com на 20.03.2010 г.
↑ Липчев, Румен. Противобългарската политика на комунистите в Добруджанското националноосвободително движение, Минало, бр. 1, 2015, с. 79, 82, 86.
↑ Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, София, 1983
↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 50.

Шаблон:История-мъниче Шаблон:България-мъниче Шаблон:Румъния-мъниче

[1] НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА 1878 – 1940, взето от http://www.ndt1.com на 20.03.2010 г.

[2] Липчев, Румен. Противобългарската политика на комунистите в Добруджанското националноосвободително движение, Минало, бр. 1, 2015, с. 79, 82, 86.

[3] Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, София, 1983

[4] Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 50.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Добруджанската революционна организация''' (ДРО) е комунистическа организация на българите в [[Южна Добруджа]]. През септември 1925 във [[Виена]] бивши дейци на [[Вътрешна добруджанска революционна организация|ВДРО]] и дейци на [[БКП]], сред които [[Дочо Михайлов]], [[Петър Вичев]], [[Върбан Петров]], [[Георги Кроснев]], [[Петър Нейчев (комунист)|Петър Нейчев]], [[Георги Стефанов (комунист)|Георги Стефанов]] и [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] създават ДРО. Организацията се ползва с подкрепата на [[Коминтерн]]а, а в периода 1926-1928 ДРО се конфронтира с българската [[ВДРО]]. За кратко време се създават местни комитети в някои села, като в [[България]] организацията се направлява от [[БКП]], а в Румъния от Румънската комунистическа партия.<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20080922113958410 НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА 1878-1940, взето от http://www.ndt1.com на 20.03.2010 г.]</ref> През 30-те години ДРО приема тезата на [[Коминтерн]]а за съществуването на добруджанска нация. Постепенно социалните задачи все повече изместват националните. ДРО е против връщането на Южна Добруджа към България.<ref>Липчев, Румен. Противобългарската политика на комунистите в Добруджанското националноосвободително движение, Минало, бр. 1, 2015, с. 79, 82, 86.</ref>
+'''Добруджанската революционна организация''' (ДРО) е комунистическа организация на българите в [[Южна Добруджа]]. През септември 1925 във [[Виена]] бивши дейци на [[Вътрешна добруджанска революционна организация|ВДРО]] и дейци на [[БКП]], сред които [[Дочо Михайлов]], [[Петър Вичев]], [[Върбан Петров]], [[Георги Кроснев]], [[Петър Нейчев (комунист)|Петър Нейчев]], [[Георги Стефанов (комунист)|Георги Стефанов]] и [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] създават ДРО. Организацията се ползва с подкрепата на [[Коминтерн]]а, а в периода 1926 – 1928 ДРО се конфронтира с българската [[ВДРО]]. За кратко време се създават местни комитети в някои села, като в [[България]] организацията се направлява от [[БКП]], а в Румъния от Румънската комунистическа партия.<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20080922113958410 НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА 1878 – 1940, взето от http://www.ndt1.com на 20.03.2010 г.]</ref> През 30-те години ДРО приема тезата на [[Коминтерн]]а за съществуването на добруджанска нация. Постепенно социалните задачи все повече изместват националните. ДРО е против връщането на Южна Добруджа към България.<ref>Липчев, Румен. Противобългарската политика на комунистите в Добруджанското националноосвободително движение, Минало, бр. 1, 2015, с. 79, 82, 86.</ref>
 След 1934 г. организацията е забранена от военните и дейците и&#768; се включват в БРП. Видни дейци на организацията са д-р Петър Вичев, [[Димитър_Дончев_(революционер)|Димитър Дончев]], Д. Ганев<ref>Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, София, 1983</ref>.
-В 1930 - 1931 година издава френскоезичния вестник „[[Бюлтен дьо л'Органисасион революсионер добруджанез]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 50.]</ref>
+В 1930 – 1931 година издава френскоезичния вестник „[[Бюлтен дьо л'Органисасион революсионер добруджанез]]“.<ref>{{Източник БПП|3|50}}</ref>
 == Бележки ==
@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 {{Български революционни организации след 1878}}
-[[Категория:ДРО]]
 {{история-мъниче}}
 {{България-мъниче}}
 {{Румъния-мъниче}}
+[[Категория:ДРО]]