Ханс Бернд Гизевиус: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Ханс Бернд Гизевиус |
| име = Ханс Бернд Гизевиус |
||
| име-оригинал = Hans Bernd Gisevius |
| име-оригинал = Hans Bernd Gisevius |
||
| категория = политик |
| категория = политик |
||
| описание = германски дипломат |
| описание = германски дипломат |
||
| портрет = Gisevius 2 460426 NARA.jpg |
| портрет = Gisevius 2 460426 NARA.jpg |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в благородно семейство на пруски офицер. Образованието си получава у дома, а след това в |
Роден е в благородно семейство на пруски офицер. Образованието си получава у дома, а след това, между 1924 и 1928 г., в юридическите факултети в Марбург, Берлин и Мюнхен. През 1933 г. той се присъединява към Министерството на вътрешните работи на Прусия, а скоро след това се премества в отдела на [[Гестапо]]. Той поддържа близки приятелства с [[Ялмар Шахт]], [[Ханс Остер]] и [[Артур Небе]].<ref>Conot (1993), ''Justice at Nuremberg'', pp. 390-395.</ref> Стига до заключението за опасността, до която може да стигне Германия, водейки война на два фронта, и става противник на агресивната външна политика на [[нацисти]]те. Той е противник на [[Милитаризъм|милитаризма]]. |
||
=== Втората световна война === |
=== Втората световна война === |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
=== Памет === |
=== Памет === |
||
В съвременна [[Германия]], Гизевиус е считан за една от най-видните фигури на [[Германска съпротива срещу нацизма|антихитлеристката съпротива]]. |
В съвременна [[Германия]], Гизевиус е считан за една от най-видните фигури на [[Германска съпротива срещу нацизма|антихитлеристката съпротива]]. |
||
== Библиография == |
|||
* ''Der Verwendungsanspruch des Besitzers'', Quakenbrück 1929. |
|||
* ''Bis zum bitteren Ende''. Zürich 1946. Erster Band: ''Vom Reichstagsbrand zur Fritsch-Krise''. Zweiter Band: ''Vom Münchner Abkommen zum 20. Juli 1944.'' Fretz & Wasmuth Verlag, Zürich 1946; wieder 1947/48; "vom Verf. auf den neuesten Stand gebrachte Sonderausgabe" in 1. Band, Bertelsmann Lesering 1961; wieder Droemer Knaur, 1987 ISBN 3426036770. |
|||
** ''To the Bitter End''. Boston 1947 (С предговор на [[Алън Дълес]]) |
|||
* ''Adolf Hitler. Versuch einer Deutung.'' Rütten & Loening, München 1963 |
|||
* ''Wo ist Nebe? Erinnerungen an Hitlers Reichskriminaldirektor''. Droemer Verlag, Zürich 1966. |
|||
* ''Der Anfang vom Ende. Wie es mit Wilhelm II. begann.'' Droemer Knaur, Zürich 1971. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 60: | Ред 68: | ||
* Conot, Robert E. ''Justice at Nuremberg''. New York: Carroll & Graf Publishers Inc., 1993. |
* Conot, Robert E. ''Justice at Nuremberg''. New York: Carroll & Graf Publishers Inc., 1993. |
||
⚫ | |||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Гизевиус, Ханс Бернд}} |
|||
[[Категория:Германски дипломати]] |
[[Категория:Германски дипломати]] |
||
[[Категория:Германски политици]] |
[[Категория:Германски политици]] |
||
[[Категория:Германски военни разузнавачи]] |
[[Категория:Германски военни разузнавачи]] |
||
[[Категория:Шпионаж през Втората световна война]] |
|||
[[Категория:Членове на НСДАП]] |
[[Категория:Членове на НСДАП]] |
||
[[Категория:Гестапо]] |
[[Категория:Гестапо]] |
||
[[Категория:Участници в заговора от 20 юли]] |
[[Категория:Участници в заговора от 20 юли]] |
||
[[Категория:Нюрнбергски процеси]] |
[[Категория:Нюрнбергски процеси]] |
||
[[Категория:Родени в Северен Рейн-Вестфалия]] |
|||
⚫ |
Версия от 16:05, 5 октомври 2018
Ханс Бернд Гизевиус Hans Bernd Gisevius | |
германски дипломат | |
Гизевиус свидетелства на Нюрнбергските процеси, 26 април 1946 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 февруари 1974 г.
|
Политика | |
Професия | дипломат |
Партия | НСДАП |
Убеждения | националсоциализъм |
Противник на | Адолф Хитлер |
Семейство | |
Съпруга | Герда Вог |
Ханс Бернд Гизевиус в Общомедия |
Ханс Бернд Гизевиус (Шаблон:Lang-de) е германски дипломат и разузнавач, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.[1]
Биография
Роден е в благородно семейство на пруски офицер. Образованието си получава у дома, а след това, между 1924 и 1928 г., в юридическите факултети в Марбург, Берлин и Мюнхен. През 1933 г. той се присъединява към Министерството на вътрешните работи на Прусия, а скоро след това се премества в отдела на Гестапо. Той поддържа близки приятелства с Ялмар Шахт, Ханс Остер и Артур Небе.[2] Стига до заключението за опасността, до която може да стигне Германия, водейки война на два фронта, и става противник на агресивната външна политика на нацистите. Той е противник на милитаризма.
Втората световна война
По време на полската кампания през 1939 г., полага усилия да отиде в службата в Абвер, под командването на адмирал Вилхелм Канарис, който също е таен противник на Адолф Хитлер. Канарис го изпраща на служба като вицеконсул в германското консулство в Цюрих, където Гизевиус установява контакти с представители на Ватикана и Ален Далес през 1943 г. След завръщането си от Швейцария, той попада под подозрението на Гестапо, но все пак е освободен след дълги разпити.
Разбирайки за провала на заговора от 20 юли, и осъзнавайки неизбежността за ареста му, Гизевиус се скрива в дома на съпругата си, швейцарска гражданка Герда Вог, а през януари 1945 г. още преди края на войната, тайно преминава в Швейцария, където се предава на властите там.
След края на Втората световна война
Гизевиус е един от ключовите свидетели на Нюрнбергските процеси, където свидетелства срещу Херман Гьоринг и други нацистки лидери[3], като в същото време защитава Вилхелм Фрик и Ялмар Шахт.
В началото на 1950-те години за кратко време той живее в САЩ, но след това се връща в Европа, и до смъртта си живее ту в Западна Германия, ту в Швейцария.
Памет
В съвременна Германия, Гизевиус е считан за една от най-видните фигури на антихитлеристката съпротива.
Библиография
- Der Verwendungsanspruch des Besitzers, Quakenbrück 1929.
- Bis zum bitteren Ende. Zürich 1946. Erster Band: Vom Reichstagsbrand zur Fritsch-Krise. Zweiter Band: Vom Münchner Abkommen zum 20. Juli 1944. Fretz & Wasmuth Verlag, Zürich 1946; wieder 1947/48; "vom Verf. auf den neuesten Stand gebrachte Sonderausgabe" in 1. Band, Bertelsmann Lesering 1961; wieder Droemer Knaur, 1987 ISBN 3426036770.
- To the Bitter End. Boston 1947 (С предговор на Алън Дълес)
- Adolf Hitler. Versuch einer Deutung. Rütten & Loening, München 1963
- Wo ist Nebe? Erinnerungen an Hitlers Reichskriminaldirektor. Droemer Verlag, Zürich 1966.
- Der Anfang vom Ende. Wie es mit Wilhelm II. begann. Droemer Knaur, Zürich 1971.
Източници
Литература
- Reitlinger, Gerald. The SS: Alibi of a Nation, 1922-1945. New York: Da Capo Press, 1989.
- Conot, Robert E. Justice at Nuremberg. New York: Carroll & Graf Publishers Inc., 1993.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гизевиус, Ханс Бернд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|