Лора Каравелова: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място= [[София]], [[България]] |
| починал-място= [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Лора Петкова Каравелова''' е дъщеря на [[България|българския]] [[политик]] [[Петко Каравелов]] и видната общественичка [[Екатерина Каравелова]] |
'''Лора Петкова Каравелова''' е дъщеря на [[България|българския]] [[политик]] [[Петко Каравелов]] и видната общественичка [[Екатерина Каравелова]]. Лора Каравелова е племенница на големия български писател и революционер [[Любен Каравелов]] и жена на поета [[Пейо Яворов]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 19:07, 5 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелова.
Лора Каравелова | |
дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови | |
Снимка на Лора Каравелова, 1911 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Родена | Лора Петкова Каравелова
|
---|---|
Починала | 30 ноември 1913 г.
|
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Семейство | |
Баща | Петко Каравелов |
Майка | Екатерина Каравелова |
Братя/сестри | Радка Каравелова Виола Каравелова |
Съпруг | Пейо Яворов (1912) |
Други роднини | Любен Каравелов (чичо) |
Лора Каравелова в Общомедия |
Лора Петкова Каравелова е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова. Лора Каравелова е племенница на големия български писател и революционер Любен Каравелов и жена на поета Пейо Яворов.
Биография
След завършване на гимназиалното си образование в София тя се обучава в католическия пансион „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж, Франция, а по-късно – в Антверпен, Белгия.
Към 1905 г. между Лора Каравелова и дипломата и публициста Петър Нейков започва връзка, продължила с прекъсвания до 1910 г. въпреки категоричното противопоставяне от страна на влиятелната майка Екатерина Каравелова.[1][2]
През 1907 година под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков. В 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко. Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г.
На 19 септември 1912 г. тя се омъжва за поета Пейо Яворов. Познанството ѝ с големия български поет датира от 1906 г., а от 1911 г. започва тяхната връзка, оказала се фатална и за двамата. Красива, високо интелигентна, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод.
Постепенно бракът им навлиза в критична фаза. Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен – Дора Конова, която, опитвайки се да флиртува с поета, допълнително разпалва ревността на Лора. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им. Малко след това, шокиран, прави опит да се самоубие и самият Яворов, но бива спасен.
В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии – тази за самоубийството на Лора и тази за убийството ѝ от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание, най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора, се налага втората версия, и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.
Наследила емоционалния характер и честността на баща си, както и влечението към изкуството и литературата от майка си, Лора Каравелова е впечатлявала дълбоко всеки, който я е познавал отблизо. В края на нейния кратък, но изпълнен с превратности житейски път, съдбата ѝ се преплита ярко и завинаги с тази на големия поет Пейо Яворов. На нея са посветени и част от лирическите произведения на поета, сред които „На Лора“, „Проклятие“ и други. Любовната драма между Каравелова и Яворов е сюжет на драматичната пиеса на Константин Илиев „Нирвана“ (1982).
Външни препратки
- "Проблемата Лора Каравелова - Яворова", публикувано във в. "Литературен глас", брой 299-306, София, 1936 година
Източници
- ↑ Петър Нейков, „Спомени“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1990, стр. 104–148.
- ↑ Искра Ценкова, „Забранена любов“, сп. „Тема“. Посетен на 13.06.2017.