Лора Каравелова

Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелова.

---

Лора Каравелова
дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови
Снимка на Лора Каравелова, 1911 г. Източник: ДА „Архиви“
Родена	Лора Петкова Каравелова 8 ноември 1886 г. София, България
Починала	30 ноември 1913 г. София, България
Погребана	Централни софийски гробища, София, Република България
Семейство
Баща	Петко Каравелов
Майка	Екатерина Каравелова
Братя/сестри	Радка Каравелова Виола Каравелова
Съпруг	Пейо Яворов (1912)
Други роднини	Любен Каравелов (чичо)
Лора Каравелова в Общомедия

Лора Петкова Каравелова е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова. Лора Каравелова е племенница на големия български писател и революционер Любен Каравелов и жена на поета Пейо Яворов.

Биография

След завършване на гимназиалното си образование в София тя се обучава в католическия пансион „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж, Франция, а по-късно – в Антверпен, Белгия.

Към 1905 г. между Лора Каравелова и дипломата и публициста Петър Нейков започва връзка, продължила с прекъсвания до 1910 г. въпреки категоричното противопоставяне от страна на влиятелната майка Екатерина Каравелова.

Екатерина Каравелова с дъщеря си Лора на гости на Наталия Каравелова и втория ѝ съпруг Авксентий Авксентиев, Белград 1901 г.

През 1907 година под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков. В 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко. Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г.

На 19 септември 1912 г. тя се омъжва за поета Пейо Яворов. Познанството ѝ с големия български поет датира от 1906 г., а от 1911 г. започва тяхната връзка, оказала се фатална и за двамата. Красива, високо интелигентна, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод.

Постепенно бракът им навлиза в критична фаза. Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен – Дора Конова, която, опитвайки се да флиртува с поета, допълнително разпалва ревността на Лора. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им. Малко след това, шокиран, прави опит да се самоубие и самият Яворов, но бива спасен.

В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии – тази за самоубийството на Лора и тази за убийството ѝ от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание, най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора, се налага втората версия, и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.

Наследила емоционалния характер и честността на баща си, както и влечението към изкуството и литературата от майка си, Лора Каравелова е впечатлявала дълбоко всеки, който я е познавал отблизо. В края на нейния кратък, но изпълнен с превратности житейски път, съдбата ѝ се преплита ярко и завинаги с тази на големия поет Пейо Яворов. На нея са посветени и част от лирическите произведения на поета, сред които „На Лора“, „Проклятие“ и други. Любовната драма между Каравелова и Яворов е сюжет на драматичната пиеса на Константин Илиев „Нирвана“ (1982).

Външни препратки

• "Проблемата Лора Каравелова - Яворова", публикувано във в. "Литературен глас", брой 299-306, София, 1936 година