Пиер Фурние: Разлика между версии
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Пиер Фурние''' ({{lang-fr|Pierre Fournier}}, [[24 юни]] [[1906]] |
'''Пиер Фурние''' ({{lang-fr|Pierre Fournier}}, [[24 юни]] [[1906]] – [[8 януари]] [[1986]]) е изтъкнат [[Франция|френски]] [[виолончело|виолончелист]] и педагог. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Фурние е роден в [[Париж]]; син е на генерал от френската армия. Майка му го учи да свири на [[пиано]], но след боледуване от [[полиомиелит]] Фурние среща затруднения при използването на педалите на пианото и се ориентира към друг инструмент — [[виолончело]]. |
Фурние е роден в [[Париж]]; син е на генерал от френската армия. Майка му го учи да свири на [[пиано]], но след боледуване от [[полиомиелит]] Фурние среща затруднения при използването на педалите на пианото и се ориентира към друг инструмент — [[виолончело]]. |
||
Завършва Парижката консерватория през 1923 г., на 17-годишна възраст. Неговата виртуозност и техника на свирене печелят положителни отзиви. Фурние набира популярност след като свири с оркестъра ''Edouard Colonne Orchestra'' през 1925 г. Фурние предприема турне в цяла Европа, свири с някои от най-изтъкнатите музиканти за това време, записва камерна музика от [[Йоханес Брамс|Брамс]] и [[Франц Шуберт|Шуберт]] за [[Би Би Си]]. За неговите записи на [[сюита|сюитите]] за виолончело на [[Йохан Себастиан Бах|Бах]] се счита, че са сред най-добрите записи на тези сюити. |
Завършва Парижката консерватория през 1923 г., на 17-годишна възраст. Неговата виртуозност и техника на свирене печелят положителни отзиви. Фурние набира популярност след като свири с оркестъра ''Edouard Colonne Orchestra'' през 1925 г. Фурние предприема турне в цяла Европа, свири с някои от най-изтъкнатите музиканти за това време, записва камерна музика от [[Йоханес Брамс|Брамс]] и [[Франц Шуберт|Шуберт]] за [[Би Би Си]]. За неговите записи на [[сюита|сюитите]] за виолончело на [[Йохан Себастиан Бах|Бах]] се счита, че са сред най-добрите записи на тези сюити. |
||
Фурние преподава в Екол Нормал дьо Мюзик (''École Normale de Musique'') в Париж и в Парижката консерватория от 1937 до 1949 г. Прави първото си турне в [[САЩ]] през 1948 г. и печели успехи в [[Ню Йорк]] и [[Бостън]]. |
Фурние преподава в Екол Нормал дьо Мюзик (''École Normale de Musique'') в Париж и в Парижката консерватория от 1937 до 1949 г. Прави първото си турне в [[САЩ]] през 1948 г. и печели успехи в [[Ню Йорк]] и [[Бостън]]. |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== Награди == |
== Награди == |
||
Заедно с [[Артур Рубинщайн]] и [[Хенрик Шеринг]] Фурние два пъти печели награда [[Грами]] за най-добро изпълнение на камерна музика |
Заедно с [[Артур Рубинщайн]] и [[Хенрик Шеринг]] Фурние два пъти печели награда [[Грами]] за най-добро изпълнение на камерна музика – мъже: през 1975 и през 1976 г. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 20:46, 17 ноември 2018
Пиер Фурние Pierre Fournier | |
френски виолончелист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Научна дейност | |
Област | Педагогика |
Пиер Фурние в Общомедия |
Пиер Фурние (Шаблон:Lang-fr, 24 юни 1906 – 8 януари 1986) е изтъкнат френски виолончелист и педагог.
Биография
Фурние е роден в Париж; син е на генерал от френската армия. Майка му го учи да свири на пиано, но след боледуване от полиомиелит Фурние среща затруднения при използването на педалите на пианото и се ориентира към друг инструмент — виолончело.
Завършва Парижката консерватория през 1923 г., на 17-годишна възраст. Неговата виртуозност и техника на свирене печелят положителни отзиви. Фурние набира популярност след като свири с оркестъра Edouard Colonne Orchestra през 1925 г. Фурние предприема турне в цяла Европа, свири с някои от най-изтъкнатите музиканти за това време, записва камерна музика от Брамс и Шуберт за Би Би Си. За неговите записи на сюитите за виолончело на Бах се счита, че са сред най-добрите записи на тези сюити.
Фурние преподава в Екол Нормал дьо Мюзик (École Normale de Musique) в Париж и в Парижката консерватория от 1937 до 1949 г. Прави първото си турне в САЩ през 1948 г. и печели успехи в Ню Йорк и Бостън.
След 1956 г. се премества в Женева със семейството си и заживява там, но никога не се отказва от френското си гражданство. През 1963 г. става член на френския Почетен легион.
Продължава дейността си като изпълнител до 2 години преди смъртта си през 1986 г. Също така продължава и да дава уроци в дома си в Женева. Сред неговите ученици е британският виолончелист Джулиан Лойд Уебър.
Синът на Фурние, Жан-Пиер става пианист.
Награди
Заедно с Артур Рубинщайн и Хенрик Шеринг Фурние два пъти печели награда Грами за най-добро изпълнение на камерна музика – мъже: през 1975 и през 1976 г.
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Fournier в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |