Бал с маски: Разлика между версии
буква |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
Действието се развива в края на [[17 век|XVII век]] в [[Бостън]]. Операта е написана през [[1857]] г. върху сюжета на френския драматург [[Йожен Скриб]] ''„Густав III“'' или ''„Бал с маски“''. Скриб е вдъхновен от събитията около убийството на шведския крал [[Густав III]] през 1792 г. Верди написва плана-сценарий и го изпраща на [[Антонио Сома]], който се задоволява да преведе либретото на Йожен Скриб на [[италиански език|италиански]]. След множество скандали и неприятности са направени известни промени в текста и премиерата преминава с успех в театър [[„Аполо“]] в [[Рим]] на [[17 февруари]] [[1850]] г. След това [[Франческо Пиаве]] прави последна преработка на текста. |
Действието се развива в края на [[17 век|XVII век]] в [[Бостън]]. Операта е написана през [[1857]] г. върху сюжета на френския драматург [[Йожен Скриб]] ''„Густав III“'' или ''„Бал с маски“''. Скриб е вдъхновен от събитията около убийството на шведския крал [[Густав III]] през 1792 г. Верди написва плана-сценарий и го изпраща на [[Антонио Сома]], който се задоволява да преведе либретото на Йожен Скриб на [[италиански език|италиански]]. След множество скандали и неприятности са направени известни промени в текста и премиерата преминава с успех в театър [[„Аполо“]] в [[Рим]] на [[17 февруари]] [[1850]] г. След това [[Франческо Пиаве]] прави последна преработка на текста. |
||
[[ |
[[Файл:Caruso et al - È scherzo od è follia.ogg|ляво|мини|Песента „È scherzo od è follia“ от операта „Бал с маски“ в изпълнение на [[Енрико Карузо]], Фрида Хемпел, Мария Дюшен, Андрес де Сегурола и Леон Ротие през 1914 година]] |
||
„Бал с маски“ е една от оперите на Верди, предизвикала най-много спорове. Докато траела композицията, цензурата искала обширни промени, като в крайна сметка тя искала повече изменения отколкото Верди бил съгласен да направи. По тази причина той прекратил договора си, но театърът го дал под съд. Верди им отговорил като ги дал под съд за клевета. Резултатът от съдебните процеси бил, че театърът оттеглил обвиненията си, а Верди обещал да довърши работата си върху операта. Преди премиерата в Рим обаче, мястото на действието било принудително променено от [[Стокхолм]] в [[Бостън]], а крал Густав станал граф Уоруик. |
„Бал с маски“ е една от оперите на Верди, предизвикала най-много спорове. Докато траела композицията, цензурата искала обширни промени, като в крайна сметка тя искала повече изменения отколкото Верди бил съгласен да направи. По тази причина той прекратил договора си, но театърът го дал под съд. Верди им отговорил като ги дал под съд за клевета. Резултатът от съдебните процеси бил, че театърът оттеглил обвиненията си, а Верди обещал да довърши работата си върху операта. Преди премиерата в Рим обаче, мястото на действието било принудително променено от [[Стокхолм]] в [[Бостън]], а крал Густав станал граф Уоруик. |
Версия от 22:17, 2 декември 2018
Бал с маски | |
Композитор | Джузепе Верди |
---|---|
Либретист | Йожен Скриб, Антонио Сома |
Действия | 3 |
Създаване | 1859 |
Премиера | театър Аполо в Рим на 17 февруари 1850 |
Действащи лица | |
Граф Ричард Уоруик – губернатор на Бостън – тенор Ренато – креол офицер, приятел и секретар на Ричард – баритон | |
По-важни представления | |
Софийската народна опера през 1926 г. | |
Бал с маски в Общомедия |
Бал с маски е опера, написана от италианския композитор Джузепе Верди.
Действието се развива в края на XVII век в Бостън. Операта е написана през 1857 г. върху сюжета на френския драматург Йожен Скриб „Густав III“ или „Бал с маски“. Скриб е вдъхновен от събитията около убийството на шведския крал Густав III през 1792 г. Верди написва плана-сценарий и го изпраща на Антонио Сома, който се задоволява да преведе либретото на Йожен Скриб на италиански. След множество скандали и неприятности са направени известни промени в текста и премиерата преминава с успех в театър „Аполо“ в Рим на 17 февруари 1850 г. След това Франческо Пиаве прави последна преработка на текста.
„Бал с маски“ е една от оперите на Верди, предизвикала най-много спорове. Докато траела композицията, цензурата искала обширни промени, като в крайна сметка тя искала повече изменения отколкото Верди бил съгласен да направи. По тази причина той прекратил договора си, но театърът го дал под съд. Верди им отговорил като ги дал под съд за клевета. Резултатът от съдебните процеси бил, че театърът оттеглил обвиненията си, а Верди обещал да довърши работата си върху операта. Преди премиерата в Рим обаче, мястото на действието било принудително променено от Стокхолм в Бостън, а крал Густав станал граф Уоруик.
В България операта е поставена от Софийската народна опера през 1926 г. с диригент Венедикт Бобчевски и режисьор Илия Арнаудов.
Външни препратки
|