Очна ябълка: Разлика между версии
източници |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
'''Очната ябълка''' ({{lang-la|bulbus oculi}}) има трислойна обвивка, а вътрешността ѝ е заета от ''[[стъкловидно тяло]]''. |
'''Очната ябълка''' ({{lang-la|bulbus oculi}}) има трислойна обвивка, а вътрешността ѝ е заета от ''[[стъкловидно тяло]]''. |
||
Ред 5: | Ред 4: | ||
Външна (фиброзна или влакнеста) обвивка ({{lang-la|tunica fibrosa bulbi}}) на [[око]]то – дели се на [[склера]] и [[роговица]]. |
Външна (фиброзна или влакнеста) обвивка ({{lang-la|tunica fibrosa bulbi}}) на [[око]]то – дели се на [[склера]] и [[роговица]]. |
||
* |
* Склерата представлява 5/6 от външната обвивка на окото. Изградена е от плътна влакнеста тъкан. Има [[бял цвят]] при младите и жълтеникав при възрастните хора. Не пропуска [[светлина]], дебелината ѝ е от 0.5 до 1.5 мм. Най-дебела е в задната част на очната ябълка. Върху нея има отвори, през които преминават [[кръвоносен съд|кръвоносни съдове]] и [[нерв]]и. В задната си част, склерата преминава в т.н. ''решетъчна пластинка''. През отворите на тази пластинка влакната на зрителният нерв напускат очната ябълка. Склерата определя формата на окото и оказва механична защита на подлежащите тъкани. Към склерата са закрепени външните очни [[мускул]]и. |
||
* |
* Роговицата представлява предната 1/6 от външната обвивка на очната ябълка. Обикновено тя е асферична, като хоризонталният размер е 11.5 мм, а вертикалният е 11 мм. Роговицата е вискоеластична, нормално е прозрачна и гладка, няма кръвоносни съдове, храни се от съдовата мрежа, разположена около нея. Тя е силно изпъкнала, има [[радиус]] на кривината около 8 мм. Изградена е от пет слоя, част е от оптичната система на окото, пропуска и пречупва светлинните лъчи, защитава окото от [[ултравиолетови лъчи|UVB лъчите]]. |
||
== Средна обвивка == |
== Средна обвивка == |
||
Средната обвивка ({{lang-la|tunica vasculosa bulbi}}) се нарича още ''[[увея]]'' или ''съдова обвивка''. Състои се от три части: съдовица, ресничесто (или цилиарно) тяло и [[ирис|дъговица]]. |
Средната обвивка ({{lang-la|tunica vasculosa bulbi}}) се нарича още ''[[увея]]'' или ''съдова обвивка''. Състои се от три части: съдовица, ресничесто (или цилиарно) тяло и [[ирис|дъговица]]. |
||
* |
* Съдовицата е частта от съдовата обвивка, която се намира над склерата. Има малка дебелина – около 0.5 мм. Представлява тъмно кафява ципа, изградена е от кръвоносни съдове и силно [[пигментация|пигментирана]] [[съединителна тъкан]]. Тя осигурява хранителни вещества за очната ябълка. С тъмния си цвят създава тъмна камера и регулира количеството светлина, което навлиза в окото през зеницата. |
||
* |
* Ресничестото тяло е продължение на съдовицата, намира се в предната част на окото. В него се намират цилиарните мускули, които с помощта на цилиарните нишки свиват и разпускат [[леща]]та на окото. Състои се от два слоя – вътрешен и външен. Външният слой е мускулен и е прилежащ към склерата, а вътрешният слой е съдов и е продължение на хориоидеята. Вътрешната повърхност на цилиарното тяло е силно нагъната, от малките израстъци на ресничестото тяло се отделя [[вътреочно налягане|вътреочна течност]]. |
||
* |
* Дъговицата представлява индивидуално оцветен [[диск]] с отвор в средата наречен [[зеница]] (''пупила''). Състои се от два слоя – преден (изграден от кръвоносни съдове и съединителна тъкан) и заден (продължение на вътрешната обвивка на окото). Предната, видна повърхност на ириса не е гладка, тя има определен релеф. Върху предната повърхност се различават по-светла и по-тъмна част. В ириса се намират два мускула, единият свива зеницата, другият я разширява. Чрез зеницата се регулира количеството светлина, което влиза в окото. |
||
== Вътрешна обвивка == |
== Вътрешна обвивка == |
||
Вътрешната обвивка ({{lang-la|tunica interna bulbi}}) на окото се нарича |
Вътрешната обвивка ({{lang-la|tunica interna bulbi}}) на окото се нарича ретина. Тя се намира под съдовата обвивка. Разделя се на оптична и сляпа част. Оптичната част е тази върху която се получават изображенията, т.е. функционално активната част. Сляпата част на ретината лежи и се намира под ресничестото тяло. От друга страна вътрешната обвивка се разделя на два слоя – вътрешен и външен. Външният слой се нарича пигментен слой, той е плътно свързан с хориоидеята, играе важна роля в процеса на гледането. Вътрешният пласт се нарича ретина и представлява прозрачна, гладка, много тънка ципа. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Маждракова-Чалманова И. (ред.), |
* Маждракова-Чалманова И. (ред.), „Учебник по очни болести“ // Болид, 2008, 352 стр. |
||
* |
* „Basic and Clinical Scinence Course“, American Academy of Ophthalmology, years 2005 – 2018 |
||
[[Категория:Офталмология]] |
[[Категория:Офталмология]] |
||
[[Категория:Око]] |
[[Категория:Око]] |
Версия от 15:47, 30 януари 2019
Очната ябълка (Шаблон:Lang-la) има трислойна обвивка, а вътрешността ѝ е заета от стъкловидно тяло.
Външна обвивка
Външна (фиброзна или влакнеста) обвивка (Шаблон:Lang-la) на окото – дели се на склера и роговица.
- Склерата представлява 5/6 от външната обвивка на окото. Изградена е от плътна влакнеста тъкан. Има бял цвят при младите и жълтеникав при възрастните хора. Не пропуска светлина, дебелината ѝ е от 0.5 до 1.5 мм. Най-дебела е в задната част на очната ябълка. Върху нея има отвори, през които преминават кръвоносни съдове и нерви. В задната си част, склерата преминава в т.н. решетъчна пластинка. През отворите на тази пластинка влакната на зрителният нерв напускат очната ябълка. Склерата определя формата на окото и оказва механична защита на подлежащите тъкани. Към склерата са закрепени външните очни мускули.
- Роговицата представлява предната 1/6 от външната обвивка на очната ябълка. Обикновено тя е асферична, като хоризонталният размер е 11.5 мм, а вертикалният е 11 мм. Роговицата е вискоеластична, нормално е прозрачна и гладка, няма кръвоносни съдове, храни се от съдовата мрежа, разположена около нея. Тя е силно изпъкнала, има радиус на кривината около 8 мм. Изградена е от пет слоя, част е от оптичната система на окото, пропуска и пречупва светлинните лъчи, защитава окото от UVB лъчите.
Средна обвивка
Средната обвивка (Шаблон:Lang-la) се нарича още увея или съдова обвивка. Състои се от три части: съдовица, ресничесто (или цилиарно) тяло и дъговица.
- Съдовицата е частта от съдовата обвивка, която се намира над склерата. Има малка дебелина – около 0.5 мм. Представлява тъмно кафява ципа, изградена е от кръвоносни съдове и силно пигментирана съединителна тъкан. Тя осигурява хранителни вещества за очната ябълка. С тъмния си цвят създава тъмна камера и регулира количеството светлина, което навлиза в окото през зеницата.
- Ресничестото тяло е продължение на съдовицата, намира се в предната част на окото. В него се намират цилиарните мускули, които с помощта на цилиарните нишки свиват и разпускат лещата на окото. Състои се от два слоя – вътрешен и външен. Външният слой е мускулен и е прилежащ към склерата, а вътрешният слой е съдов и е продължение на хориоидеята. Вътрешната повърхност на цилиарното тяло е силно нагъната, от малките израстъци на ресничестото тяло се отделя вътреочна течност.
- Дъговицата представлява индивидуално оцветен диск с отвор в средата наречен зеница (пупила). Състои се от два слоя – преден (изграден от кръвоносни съдове и съединителна тъкан) и заден (продължение на вътрешната обвивка на окото). Предната, видна повърхност на ириса не е гладка, тя има определен релеф. Върху предната повърхност се различават по-светла и по-тъмна част. В ириса се намират два мускула, единият свива зеницата, другият я разширява. Чрез зеницата се регулира количеството светлина, което влиза в окото.
Вътрешна обвивка
Вътрешната обвивка (Шаблон:Lang-la) на окото се нарича ретина. Тя се намира под съдовата обвивка. Разделя се на оптична и сляпа част. Оптичната част е тази върху която се получават изображенията, т.е. функционално активната част. Сляпата част на ретината лежи и се намира под ресничестото тяло. От друга страна вътрешната обвивка се разделя на два слоя – вътрешен и външен. Външният слой се нарича пигментен слой, той е плътно свързан с хориоидеята, играе важна роля в процеса на гледането. Вътрешният пласт се нарича ретина и представлява прозрачна, гладка, много тънка ципа.
Източници
- Маждракова-Чалманова И. (ред.), „Учебник по очни болести“ // Болид, 2008, 352 стр.
- „Basic and Clinical Scinence Course“, American Academy of Ophthalmology, years 2005 – 2018