Велко Палин: Разлика между версии

Велко Палин
	Велко Палин
военен деец, генерал-полковник
Роден	30 септември 1921 г. Димово, България
Починал	2009 г. (87 г.) ?
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия; Военна академия „Фрунзе“
	Народен представител в:; V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:40, 14 февруари 2019

Велко Иванов Палин е български партиен и военен деец, генерал-полковник.

Биография

Велко Палин е роден на 30 септември 1921 година в с. Александрово, днес град Димово, Видинско. Член на РМС от 1937 г., на БРП (к) от 1942 г. През 1941 г. става член на Окръжния комитет на РМС във Видин.

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Политически затворник (1942 – 1944).

Участва във войната срещу Германия като помощник-командир на 2-ра дружина на 15-и пехотен Ломски полк от 12 септември 1944 г., а от 6 ноември 1944 г. на полка. Награден с Орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.

След войната служи в БНА. Завършва Военната академия „Фрунзе“ и Висшата военна академия на ГЩ на съветската армия.^[1] До 1952 г. временно изпълнява длъжността командир на двадесет и четвърта мотострелкова дивизия, а след това стана началник-щаб на първа армия^[2]. Началник на Военната академия „Георги Сава Раковски“ (1962 – 1964). През 1965 година участва в разкриването на Заговора на Горуня – за демонстрираната лоялност диктаторът Тодор Живков го издига за началник на Главното политическо управление на българската армия (1966 – 1971) и завеждащ Военноадминистративния отдел на ЦК на БКП (1971 – 1989).^[3] От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.^[4]^[5] Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“. Умира през 2012 година.

Източници

↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 109
↑ Протокол № 75 от 31 май 1952 г.
↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 176.
↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
↑ ген.Велко Палин

[1] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 109

[2] Протокол № 75 от 31 май 1952 г.

[христов-3] Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 176.

[4] Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина

[5] ген.Велко Палин

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Участва във войната срещу [[Германия]] като помощник-командир на 2-ра дружина на [[петнадесети пехотен ломски полк|15-и пехотен Ломски полк]] от 12 септември 1944 г., а от 6 ноември 1944 г. на полка. Награден с Орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.
-След войната служи в БНА. Завършва Военната академия „Фрунзе“ и Висшата военна академия на ГЩ на съветската армия.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 109</ref> Началник на Военната академия „Георги Сава Раковски“ (1962 – 1964). През 1965 година участва в разкриването на [[Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)|Заговора на Горуня]] - за демонстрираната лоялност диктаторът [[Тодор Живков]] го издига за началник на Главното политическо управление на българската армия (1966 – 1971) и завеждащ [[Отдел „Военен“ при ЦК на БКП|Военноадминистративния отдел на ЦК на БКП]] (1971-1989).<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 176}}</ref> От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref><ref>[http://www.vidin-online.com/voyni/gen-velko-palin ген.Велко Палин]</ref> Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“. Умира през 2012 година.
+След войната служи в БНА. Завършва Военната академия „Фрунзе“ и Висшата военна академия на ГЩ на съветската армия.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 109</ref> До 1952 г. временно изпълнява длъжността командир на [[двадесет и четвърта мотострелкова дивизия]], а след това стана началник-щаб на първа армия<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3484---75--31--1952-- Протокол № 75 от 31 май 1952 г.]</ref>. Началник на Военната академия „Георги Сава Раковски“ (1962 – 1964). През 1965 година участва в разкриването на [[Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)|Заговора на Горуня]] – за демонстрираната лоялност диктаторът [[Тодор Живков]] го издига за началник на [[Главно политическо управление на българската народна армия|Главното политическо управление на българската армия]] (1966 – 1971) и завеждащ [[Отдел „Военен“ при ЦК на БКП|Военноадминистративния отдел на ЦК на БКП]] (1971 – 1989).<ref name="христов">{{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1 | pages = 176}}</ref> От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref><ref>[http://www.vidin-online.com/voyni/gen-velko-palin ген.Велко Палин]</ref> Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“. Умира през 2012 година.
 == Източници ==