Жул Перо: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x заглавие-стил, 2x тире, 9 интервала (ползвайки Advisor) |
м замяна на месец на бг.; козметични промени |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
'''Жул-Жозеф Перо''' (фр. ''Jules-Joseph Perrot'', 18 август 1810 |
'''Жул-Жозеф Перо''' (фр. ''Jules-Joseph Perrot'', 18 август 1810 – 29 август 1892) е френски [[балет]]ист и [[хореография|хореограф]], [[балетмайстор]] на [[Мариински театър|Мариинския театър]] в [[Санкт Петербург]]. Автор на едни от най-известните балетни постановки от 19 век, след които „Па де катр“, „[[Есмералда (балет)|Есмералда]]“, „[[Ондин]]“ и „[[Жизел]]“ (съвместно с [[Жан Корали]]). |
||
== Ранни години == |
== Ранни години == |
||
Известно време Перо си партнира с [[Мария Тальони]], но тяхното сътрудничество е краткотрайно. Перо напуска [[Парижка опера|Парижката опера]] през 1835 г. и гастролира из европейските театри в Лондон, Милано, Виена и Неапол, където среща талантливата [[Карлота Гризи]]. През 1836 г. двамата танцуват в Лондонския Кралски театър (''King's Theatre''). <ref>Review: ''King's Theatre'', in ''The Times'', Wednesday 13 |
Известно време Перо си партнира с [[Мария Тальони]], но тяхното сътрудничество е краткотрайно. Перо напуска [[Парижка опера|Парижката опера]] през 1835 г. и гастролира из европейските театри в Лондон, Милано, Виена и Неапол, където среща талантливата [[Карлота Гризи]]. През 1836 г. двамата танцуват в Лондонския Кралски театър (''King's Theatre''). <ref>Review: ''King's Theatre'', in ''The Times'', Wednesday 13 април 1836, p. 5, column C.</ref> |
||
[[ |
[[Файл:OperaPolka byBouve Sharp LC.jpg|мини|ляво|Полка, Карлота Гризи и Жул Перо, Бостън, ок. 1840 г.]] |
||
След успеха му с „Жизел“, през 1842 г. Перо създава хореографията на ''Alma'' ou ''La Fille du Feu'' в Лондон, с който жъне критичен успех. През седващите шест години, редовно работи в Театъра на Нейно Величесто (''Her Majesty's Theatre'') в Лондон, където поставя „Ондин“ (1843 г.), „Есмералда“ (1844), „Съдът на Парис“ (1846 г.) и „Па де катр“ (12 юли 1845 г.) В последната творба той успява да убеди четирите най-големи романтични балерини на времето – [[Люсил Гран]], Карлота Гризи, [[Фани Черито]] и Мария Тальони – да се появят заедно на сцената на Театъра на Нейно Величество. |
След успеха му с „Жизел“, през 1842 г. Перо създава хореографията на ''Alma'' ou ''La Fille du Feu'' в Лондон, с който жъне критичен успех. През седващите шест години, редовно работи в Театъра на Нейно Величесто (''Her Majesty's Theatre'') в Лондон, където поставя „Ондин“ (1843 г.), „Есмералда“ (1844), „Съдът на Парис“ (1846 г.) и „Па де катр“ (12 юли 1845 г.) В последната творба той успява да убеди четирите най-големи романтични балерини на времето – [[Люсил Гран]], Карлота Гризи, [[Фани Черито]] и Мария Тальони – да се появят заедно на сцената на Театъра на Нейно Величество. |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
Почти всички балети, създадено от Перо, са по музика на [[Цезар Пуни]]. |
Почти всички балети, създадено от Перо, са по музика на [[Цезар Пуни]]. |
||
[[ |
[[Файл:Degas- La classe de danse 1874.jpg|мини|300px|дясно|{{center|Клас по балет. [[Едгар Дега]]. 1874. Класът на Жул Перо в „[[Пале Гарние]]“}}]] |
||
Перо се сгодява за балерина от Мариинския театър. По-късно става балетмайстор в Мариинския, където остава до 1858 г. В Петербург се жени за Капитолина Самовская, ученичка в школата на Имперския балет, с която има две деца. След пенсионирането си се завръща в Париж. |
Перо се сгодява за балерина от Мариинския театър. По-късно става балетмайстор в Мариинския, където остава до 1858 г. В Петербург се жени за Капитолина Самовская, ученичка в школата на Имперския балет, с която има две деца. След пенсионирането си се завръща в Париж. |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
{{DEFAULTSORT:Perrot, Jules}} |
{{DEFAULTSORT:Perrot, Jules}} |
||
[[Категория:Френски балетисти]] |
[[Категория:Френски балетисти]] |
||
[[ |
[[Категория:Френски балетмайстори]] |
Версия от 14:53, 20 февруари 2019
Жул Перо Jules Perrot | |
Френски балетмайстор | |
ок. 1850 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Работил в | Ла Скала |
Семейство | |
Уебсайт | |
Жул Перо в Общомедия |
Жул-Жозеф Перо (фр. Jules-Joseph Perrot, 18 август 1810 – 29 август 1892) е френски балетист и хореограф, балетмайстор на Мариинския театър в Санкт Петербург. Автор на едни от най-известните балетни постановки от 19 век, след които „Па де катр“, „Есмералда“, „Ондин“ и „Жизел“ (съвместно с Жан Корали).
Ранни години
Известно време Перо си партнира с Мария Тальони, но тяхното сътрудничество е краткотрайно. Перо напуска Парижката опера през 1835 г. и гастролира из европейските театри в Лондон, Милано, Виена и Неапол, където среща талантливата Карлота Гризи. През 1836 г. двамата танцуват в Лондонския Кралски театър (King's Theatre). [1]
След успеха му с „Жизел“, през 1842 г. Перо създава хореографията на Alma ou La Fille du Feu в Лондон, с който жъне критичен успех. През седващите шест години, редовно работи в Театъра на Нейно Величесто (Her Majesty's Theatre) в Лондон, където поставя „Ондин“ (1843 г.), „Есмералда“ (1844), „Съдът на Парис“ (1846 г.) и „Па де катр“ (12 юли 1845 г.) В последната творба той успява да убеди четирите най-големи романтични балерини на времето – Люсил Гран, Карлота Гризи, Фани Черито и Мария Тальони – да се появят заедно на сцената на Театъра на Нейно Величество.
Почти всички балети, създадено от Перо, са по музика на Цезар Пуни.
Перо се сгодява за балерина от Мариинския театър. По-късно става балетмайстор в Мариинския, където остава до 1858 г. В Петербург се жени за Капитолина Самовская, ученичка в школата на Имперския балет, с която има две деца. След пенсионирането си се завръща в Париж.
Умира на почивка в Параме на 29 август 1892 г.
Източници
- ↑ Review: King's Theatre, in The Times, Wednesday 13 април 1836, p. 5, column C.