Тутракан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Robot: Automated text replacement (-([^\.\=0-9][0-2][0-9])\.([0-5][0-9][^\.0-9]) +\1:\2)
Ред 67: Ред 67:
== Културни забележителности ==
== Културни забележителности ==


Тутракан е сред [[Стоте национални туристически обекта]] - [[Военно гробище (Тутракан)]], работно време - няма; Музей на Дунавския риболов и лодкостроене и градски музей, 08.00-17.00 ч. почивни дни събота и неделя, има печат.
Тутракан е сред [[Стоте национални туристически обекта]] - [[Военно гробище (Тутракан)]], работно време - няма; Музей на Дунавския риболов и лодкостроене и градски музей, 08:00-17.00 ч. почивни дни събота и неделя, има печат.


=== Музеи ===
=== Музеи ===

Версия от 16:04, 20 април 2007

Шаблон:Град 2

Герб на Тутракан
Герб на Тутракан

Тутракан е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е разположен на брега на река Дунав. Градът е втори по големина в областта след Силистра и е административен център на община Тутракан.


География

  • В най-западната част на Крайдунавска Добруджа се извисява един град на стръмния хълмна древната река. Къщите му, издигащи се амфитеатрално по високия склон, се оглеждат в тихите води на Дунава. Тутракан – град единствен и неповторим със своята история, традиции и дух.
  • Географски Тутракан е разположен на 26°36' източна дължина и 44°03' северна ширина.
  • Надморската височина е 13 м. от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 м. от реката, достига 126 м.
  • Тутракан е общински център с 15 населени места и 440 км. площ и население 22 748 души.
  • Градът отстои на 58 км източно от град Русе, на 62 км западно от град Силистра и на 74 км северно от град Разград, а и удобното пристанище, улесняващо комуникациите, определят значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.

Повече информация виж [1]

Население

Тутракан е с население от 11 516 души. (13/09/2005)

История

Файл:Voenno grobishte Tutrakan.JPG
Национален мемориал "Военно гробище" край Тутракан
Паметник на загиналите български воини за свободата на България край Тутракан

Градът в своето развитие наброява през 1910 г. 10 471 души население, през 1930 г. – 11 175 души; засегнат силно от големите изселнически процеси, съгласно Крайовския договор, през 1941 г. наброява 5 600 души, за да достигне днес 12 621 души население.

Религии

Следните религии са застъпени в Тутракан:

  • християнство - над 90 % от населението;
  • ислям - слабо представен - в града има турска махала, като турците не се турчеят, не говорят с акцент; има и цигани мюсюлмани, част от тях се турчеят.
  • алиани - в самия град няма такива - главно в с. Преславци на около 15 км южно.
  • адвентисти - около 100 души.

Политика

Икономика

Обществени институции

Културни забележителности

Тутракан е сред Стоте национални туристически обекта - Военно гробище (Тутракан), работно време - няма; Музей на Дунавския риболов и лодкостроене и градски музей, 08:00-17.00 ч. почивни дни събота и неделя, има печат.

Музеи

  • Исторически музей - адрес - пл."Суворов"1, тел.0857/61235
  • Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене"- единствен на Балканския полуостров
  • Експозиция "Тутраканска епопея"
  • Мемориален комплекс "Военна гробница - 1916 г."

Архитектурни резервати

  • Рибарска махала - намира се до църквата "св.Николай" на брега на р. Дунав в североизточния край на града.

Природни забележителности

  • Защитена местност "Калимок - Бръшлен" - разположена западно от гр. Тутракан на площ от 60 000 дк. Орнитологично важно място с международно значение BG30. За повече информация...
  • Защитена местност "Пожаревски острови" - разположена източно от гр. Тутракан. Обхваща о-в Малък Пожарево и източната част на о-в Голям Пожарево. Смесена чаплово-корморанова колония. Орнитологично важно място с международно значение BG31.
  • Защитена местност "Сая кулак" - разположена източно от гр. Тутракан в землището на с. Дунавец. Историческо място. Тук са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Таньо войвода. Всяка година от тук тръгва младежки поход "По стъпките на Таньо Войвода".
  • ОВМ "Стената" - разположено югозападно от гр. Тутракан. Льосова стена дълга около сто метра. Най-голямата колония в България на пчелояди. Орнитологично важно място с международно значение BG32.

Редовни събития

  • По пътя на четата на Таньо Стоянов - 29.5.2006
  • Кайсиева фиеста - юли
  • Всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориален комплекс "Военна гробница -1916 г." се провеждат възпоминателни тържества, панхида, с които почитаме паметта на воините, загинали в епична битка за Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г.
  • Празник на река Дунав - август
  • Културен календар на Община Тутракан

Личности

Паметник на ген. Пантелей Киселов, ръководител на Тутраканската битка
  • ДОБРИ НЕМИРОВ /Добри Хараламбиев Зарафов/

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан с Решение на Тутраканското градско общинско управление от 3 ноември 1941 г., Протокол № 8.Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в гр. Тутракан, но израства в гр. Русе. Още през 1898 г. се изявява като поет - сатирик, а от 1902 г. започва да публикува в периодичния печат с псевдонима Добри Немиров. През 1914 г. излиза първата му книга "Разкази", а малко преди това през 1913 г. когато се основава Съюза на българските писатели той е избран за негов секретар. През 1929 г. е вече е подпредседател на Съюза на българските писатели, а на 1 февруари 1937 г. е избран за негов председател. Посещава два пъти Добруджанския край. Първият път през 1930 г. без да посети Тутракан и втория път след Възвръщането на Добруджа през 1941 г. есента, като посещава и родния си град. В резултат на тези посещения издава книга под надслов "'По равната земя. Из Добруджа" /1942 г./. Книгата е един затрогващ разказ за националната трагедията на Добруджанския край. Умира на 30 септември 1945 г. в София.


  • АНГЕЛ СТОЯНОВ ЧЕШМЕДЖИЕВ

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан с Решение на Тутраканското градско общинско управление на 12 юли 1943. Ангел Стоянов е роден в град Тутракан на 5 ноември 1880 г. През 1895 г. учи в гимназията в гр. Русе като стипендиант на общината. След завършване на гимназията продължава образованието си в Букурещ и през 1900 г. завършва финансово-икономически науки. Известно време работи като финансов инспектор в гр. Сливен и в други градове, последователно работи в като подначалник отделение в Министерството на просветата и началник отделение в Министерството на правосъдието и началник на държавно-стопанския отдел на Св. Синод. През 1908 г. се оженва за Женика /Жана/ Д. Газуркова, дъщеря на бившия тутракански ; кмет Димитър Газурков.След окупирането на Ю. Добруджа дълги години е председател на Съюза на културно-просветните дружества "Добруджа", а непосредствено преди смъртта си и подпредседател на Добруджанския културен институт. Народен представител в XXV Народно събрание от Кубратска околия. Ангел Стоянов е един от изтъкнатите ръководители на добруджанското освободително движение. При бомбардировката на София на 10 януари 1944 г. той и семейството му загиват. Веднага след смъртта му се учредява комитет за увековечаване паметта на А. Стоянов. Решава се да издаде том с неговите речи и публикации и да се направят бюстове в София и Русе, а в Тутракан да се издигне паметник. Народния съд посмъртно го осъжда на смърт. С решение на Общинският съвет в гр. Тутракан ул. Свищов" е преименувана на "Ангел Стоянов".



  • АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВИЧ МАРЕСИЕВ

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан с Решение № 77 от 25 юни 1973 г., Протокол № 10 на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - Тутракан, като му е връчен и почетния знак на града. Алексей Маресиев е роден на 7 май 1916 г. гр.Москва. Летец-изтребител, майор от Съветската армия, Герой на Съветския съюз. В армията е от 1937 г. През март 1942 г. самолета му е свален на територия завзета от германските войски и в продължение на 18 денонощия пълзейки се е добрал до линията на фронта. Вследствие на това раняване са ампутирани и двата му крака. Много бързо, благодарение на силната си воля успява, въпреки протезите си, през 1943 г. отново да лети на изтребител и да участвува до победния край на войната. Писателят Борис Полевой описва неговия подвиг в книгата "Повест за истинския човек" /1957г./. През 1973 г. посещава Тутракан.

  • ПАВЕЛ ИВАНОВИЧ ДЕРЖАВИН

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан на извънредно заседание на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на 6 септември 1979 г., Протокол № 8. Връчен му е почетния знак на града. Павел Державин е роден в град Нови Петергоф, Санктпетербургска област на 27 февруари 1904 г.. По време на Втората световна война е командир на бригада Керченски бронекатери от Дунавската флотилия. За участието му в героичната отбрана на Одеса е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. На 4 септември 1944 г.сутринта бронекатер № 214 на Державин акостира на пристанището на гр. Тутракан с цел задоволяване с продоволствие, посрещнат от началника на пристанището, коменданта и кмета Кирил Захариев, които веднага откликват на молбата и доставят необходимото продоволствие. Това събитие е регистрирано с изграждането на паметника "Катер". Павел И. Державин е капитан I ранг. През 1979 г. посещава Тутракан.


  • АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСЕЕВИЧ ЯКОВЛЕВ

Обявен за почетен гражданин на град Тутракан на извънредно заседание на ИК на Общинския народен съвет от 6 септември 1979 г.,Протокол № 8. Александър Яковлев е роден в Санкт Петербург. На 8 септември влиза с 8-ми гвардейски Нижне-Днестровски полк с командир подп. Панченко в Тутракан. Няколко пъти посещава Тутракан, последния път през 1989 г. Връчен му е почетния знак на града.


  • ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ КОЗЛОВ

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан на извънредно заседание на ИК на Общинския народен съвет от 23 септември 1985 г., Решение № 80, Протокол № 14. Владимир Ал. Козлов е роден на 13 април 1937 г. в гр. Каменец-Подолск, Хмелницка област на Украйна. Завършва строително инженерство. Осем години е председател на Градския съвет на депутатите на трудещите се, а по-късно Първи секретар на ГК на УКП - гр. Каменец-Подолск. Понастоящем работи в Републиканския комитет по опазване на околната среда. Град Каменец- Подолск е град-побратим на гр. Тутракан.


  • Д-Р ИНЖ. ПАНТЕЛЕЙ ГЕОРГИЕВ КИСЕЛОВ

Обявен за почетен гражданин на гр. Тутракан с Решение на Общинския съвет от 4 септември 1996 г. Протокол № 9, решение №76 на основание, чл. 21,ал.1 от ЗМСМА. Връчен му е ключът на гр. Тутракан Д-р П.Киселов е роден на 28 август 1930 г. в София. Внук е на генерал Пантелей Киселов - командващ обединените сили на българската армия срещу Тутраканската крепост. Завършва немско училище и V мъжка гимназия в София, а през 1958 г. Висшия лесотехнически институт. През 1969 г. защитава дисертация в Политехниката Мюнхен. Работи последо­ вателно като технолог и гл.инженер в завод "Победа", гара Септември, в Комитета за наука и технически прогрес. От 1965 г. е научен асистент при Института по технология на дървесината в Мюнхенския университет. През 1969-86 г. е технически директор на фирмата "Бауверк" в Швейцария. От 1987 г. самостоятелен консултант за дърво­обработващата промишленост. По настоящем живее в Сант-Маргретен - Швейцария. Ежегодно гостува в града и го подпомага.


  • МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КИСЕЛОВА

Обявена за почетен гражданин на гр. Тутракан с решение на Общинския съвет от 4 септември 1996 г.Протокол № 9, решение № 76, на осн. чл.21, ал.1 от ЗМСМА. Връчен й е ключът на гр. Тутракан. М. Киселова е родена на 15 май 1929 г. в София. Внучка е на генерал Пантелей Киселов. Завършва немското училище и френския колеж "Свети Йосиф" в София.През 1948 г. заминава за Милано и до 1956 г. работи в Британското училище на Милано. През 1956 г. работи и живее в Ню Йорк като работи в представителството на Алиталия. От 1962 г. живее в Рим. Ежегодно гостува в Тутракан заедно с брат си П. Киселов.


"СТАРИЯТ ТУТРАКАН" /история на Тутраканската градска община/ с автор ПЕТЪР БОЙЧЕВ, първо издание 1999 г.

Литература

  • "Тутракан" - Борис Илиев
  • "Тутракан", "Добруджа в живота и творчеството на Добри Немиров" - Рачо Змеев
  • "Старият Тутракан", "Тутраканската епопея" - Петър Бойчев
  • "Просветното дело в Тутраканско" - Енчо Йорданов
  • "Тутракан - разкази и етническа памет" - сб. Николай Ненов
  • "Тутракан в историческото развитие на Добруджа" - сб.
  • "60 години Крайовски договор" - сб.
  • "Участието на тутраканци във войните"
  • "Вечният Тутракан" - Румяна Капинчева

Други

Кухня

Външни препратки