Тайната доктрина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
Ред 25: Ред 25:
'''Тайната доктрина''' (с пълно заглавие ''Тайната доктрина. Синтез на [[наука]], [[религия]] и [[философия]]''<ref>[http://www.theosociety.org/pasadena/sd/sd-hp.htm {{икона|en}} Тайната доктрина]</ref>) е книга от [[Елена Блаватска]]<ref> Община. Издателство Астрала 1996 г</ref>, приемана за един от основните ѝ трудове<ref>[http://www.slovopedia.com/6/193/770228.html {{икона|ru}} Блаватская, Елена Петровна.]</ref>. Книгата излиза на английски в два тома през 1888 г. Първият том е наречен „Космогенезис“, а втория „Антропогенезис“. След смъртта на Блаватска е публикуван и трети том — „Езотерика“, под редакцията на [[Ани Безант]]. Авторът характеризира труда си като „[[езотеризъм|езотеричен]] [[будизъм]]“<ref>Esoteric Buddhism Sinnett, A. P. (Alfred Percy), London: Trübner & Co.1883</ref>, като такъв не съществува според преобладаващото сред изследователите на будизма мнение.<ref>Edkins, Joseph, Chinese Buddhism: a volume of sketches, historical, descriptive, and critical, London, K. Paul, Trench, Trübner & co. ltd 1893</ref><ref>Сарвепалли Радхакришнан. Основи на будистката философия. 1996 Библиотека Индика изд. Евразия</ref>
'''Тайната доктрина''' (с пълно заглавие ''Тайната доктрина. Синтез на [[наука]], [[религия]] и [[философия]]''<ref>[http://www.theosociety.org/pasadena/sd/sd-hp.htm {{икона|en}} Тайната доктрина]</ref>) е книга от [[Елена Блаватска]]<ref> Община. Издателство Астрала 1996 г</ref>, приемана за един от основните ѝ трудове<ref>[http://www.slovopedia.com/6/193/770228.html {{икона|ru}} Блаватская, Елена Петровна.]</ref>. Книгата излиза на английски в два тома през 1888 г. Първият том е наречен „Космогенезис“, а втория „Антропогенезис“. След смъртта на Блаватска е публикуван и трети том — „Езотерика“, под редакцията на [[Ани Безант]]. Авторът характеризира труда си като „[[езотеризъм|езотеричен]] [[будизъм]]“<ref>Esoteric Buddhism Sinnett, A. P. (Alfred Percy), London: Trübner & Co.1883</ref>, като такъв не съществува според преобладаващото сред изследователите на будизма мнение.<ref>Edkins, Joseph, Chinese Buddhism: a volume of sketches, historical, descriptive, and critical, London, K. Paul, Trench, Trübner & co. ltd 1893</ref><ref>Сарвепалли Радхакришнан. Основи на будистката философия. 1996 Библиотека Индика изд. Евразия</ref>


Блаватска твърди в книгата си, че съдържанието ѝ е било написано от нея съвместно с [[махатма]] Кут Хуми Лал Сингх и също така махатма Мориа, с които е обсъждала съдържанието по [[телепатия|телепатичен]] път, че тя съдържа познанията за духовната история на човечеството, за [[знание]]то, и че е вече възможно да се открие това скрито знание за мирозданието. Когато ''Егото'' позволи на Божеството да се изяви, тогава разликата между Човек, Божество и Вселена се заличава. Човекът става „Познаващ“ („Дживанмукта“&nbsp;— освободена въплътена душа)<ref>Том III „Езотерика“ раздел XLIII, XLIV</ref>. Като основен метод в този процес Блаватска сочи наречената от нея „Доктрина на Сърцето“, в която твърди, че то е единствения меродавен <!-- какво --> по отношение истинността на всяко придобито знание, за разлика от „Доктрината на Окото“, тоест на външното, показното.<ref>Том III „Езотерика“ раздел LI</ref> Така Блаватска разпределя теченията и в науката и в религията, а дори и в изкуството и културата. В „Тайната доктрина“ се твърди, че има точни, старателно картографирани и описани наблюдения в продължение на 855&nbsp;360 г. (33 периода на прецесия), според Блаватска наследени от астронома Асурамая, съхранени и доразвити от брамините Тирувалура в Индия.<ref>Том I „Космогенезис“, раздел XLI</ref>
Блаватска твърди в книгата си, че съдържанието ѝ е било написано от нея съвместно с [[махатма]] Кут Хуми Лал Сингх и също така [[махатма Мория]], с които е обсъждала съдържанието по [[телепатия|телепатичен]] път, че тя съдържа познанията за духовната история на човечеството, за [[знание]]то, и че е вече възможно да се открие това скрито знание за мирозданието. Когато ''Егото'' позволи на Божеството да се изяви, тогава разликата между Човек, Божество и Вселена се заличава. Човекът става „Познаващ“ („Дживанмукта“&nbsp;— освободена въплътена душа)<ref>Том III „Езотерика“ раздел XLIII, XLIV</ref>. Като основен метод в този процес Блаватска сочи наречената от нея „Доктрина на Сърцето“, в която твърди, че то е единствения меродавен <!-- какво --> по отношение истинността на всяко придобито знание, за разлика от „Доктрината на Окото“, тоест на външното, показното.<ref>Том III „Езотерика“ раздел LI</ref> Така Блаватска разпределя теченията и в науката и в религията, а дори и в изкуството и културата. В „Тайната доктрина“ се твърди, че има точни, старателно картографирани и описани наблюдения в продължение на 855&nbsp;360 г. (33 периода на прецесия), според Блаватска наследени от астронома Асурамая, съхранени и доразвити от брамините Тирувалура в Индия.<ref>Том I „Космогенезис“, раздел XLI</ref>


Томовете „Космогенезис“ и „Антропогенезис“ представляват обстоен коментар на фолиантите Киу-те написани на древния сензар, и книгата Дзиан (на [[санскрит]] Дхиан) - на [[тибетски език]].<ref>Edkins, Joseph, Chinese Buddhism: a volume of sketches, historical, descriptive, and critical, London, K. Paul, Trench, Trübner & co. ltd 1893</ref> В том „Езотерика“, включен в българското издание<ref>Тайната доктрина Астрала 2005 ISBN 9545620161</ref> продължава поставеното в „[[Разбулената Изида]]“ начало на съвременната [[теософия]]. Томът е незавършен, поради смъртта на автора. Това издание съдържа и включените от Ани Безант лекции на Елена Блаватска, публикувани в сп. „Луцифер“ от 1887&nbsp;г., както и кратък речник на [[термин]]ите. В цялата книга е вплетена нишката с анализите на Блаватска за приликите и различиията между теософията от една страна и основните [[Религия|религии]], [[Философия|философски]] течения, [[кабала]], както и интерпретациите на [[Наука|научните]] открития от това време, от друга страна. За непосредствен продължител на делото на Блаватска е прието<ref>Рьорих, Николай. Седемте велики тайни на космоса. Отворените двери. Гуторанов и Син 2008 ISBN 9789545072055</ref><ref>Богомил Райнов.Тайното учение, ИК “Христо Ботев“ 2003 ISBN 55042</ref> да се смятат [[Елена Рьорих]] и [[Жива Етика]].<ref>Елена Рьорих не подписва Агни Йога като свое произведение, и не претендира за авторство.</ref><ref>Агни йога. Издателство Астрала 1996 г</ref> — преводачът на „Тайната доктрина“ от [[Английски език|английски]] на [[руски език]]
Томовете „Космогенезис“ и „Антропогенезис“ представляват обстоен коментар на фолиантите Киу-те написани на древния сензар, и книгата Дзиан (на [[санскрит]] Дхиан) - на [[тибетски език]].<ref>Edkins, Joseph, Chinese Buddhism: a volume of sketches, historical, descriptive, and critical, London, K. Paul, Trench, Trübner & co. ltd 1893</ref> В том „Езотерика“, включен в българското издание<ref>Тайната доктрина Астрала 2005 ISBN 9545620161</ref> продължава поставеното в „[[Разбулената Изида]]“ начало на съвременната [[теософия]]. Томът е незавършен, поради смъртта на автора. Това издание съдържа и включените от Ани Безант лекции на Елена Блаватска, публикувани в сп. „Луцифер“ от 1887&nbsp;г., както и кратък речник на [[термин]]ите. В цялата книга е вплетена нишката с анализите на Блаватска за приликите и различиията между теософията от една страна и основните [[Религия|религии]], [[Философия|философски]] течения, [[кабала]], както и интерпретациите на [[Наука|научните]] открития от това време, от друга страна. За непосредствен продължител на делото на Блаватска е прието<ref>Рьорих, Николай. Седемте велики тайни на космоса. Отворените двери. Гуторанов и Син 2008 ISBN 9789545072055</ref><ref>Богомил Райнов.Тайното учение, ИК “Христо Ботев“ 2003 ISBN 55042</ref> да се смятат [[Елена Рьорих]] и [[Жива Етика]].<ref>Елена Рьорих не подписва Агни Йога като свое произведение, и не претендира за авторство.</ref><ref>Агни йога. Издателство Астрала 1996 г</ref> — преводачът на „Тайната доктрина“ от [[Английски език|английски]] на [[руски език]]

Версия от 13:52, 7 март 2019

Тайната доктрина
The Secret Doctrine
АвторЕлена Блаватска
Създаване1884 г.
Първо издание1888 г.
Британска империя
Оригинален езиканглийски
Жанртеософия - наука, религия, философия, езотеричен будизъм

бележки
Тайната доктрина в Общомедия

Тайната доктрина (с пълно заглавие Тайната доктрина. Синтез на наука, религия и философия[1]) е книга от Елена Блаватска[2], приемана за един от основните ѝ трудове[3]. Книгата излиза на английски в два тома през 1888 г. Първият том е наречен „Космогенезис“, а втория „Антропогенезис“. След смъртта на Блаватска е публикуван и трети том — „Езотерика“, под редакцията на Ани Безант. Авторът характеризира труда си като „езотеричен будизъм[4], като такъв не съществува според преобладаващото сред изследователите на будизма мнение.[5][6]

Блаватска твърди в книгата си, че съдържанието ѝ е било написано от нея съвместно с махатма Кут Хуми Лал Сингх и също така махатма Мория, с които е обсъждала съдържанието по телепатичен път, че тя съдържа познанията за духовната история на човечеството, за знанието, и че е вече възможно да се открие това скрито знание за мирозданието. Когато Егото позволи на Божеството да се изяви, тогава разликата между Човек, Божество и Вселена се заличава. Човекът става „Познаващ“ („Дживанмукта“ — освободена въплътена душа)[7]. Като основен метод в този процес Блаватска сочи наречената от нея „Доктрина на Сърцето“, в която твърди, че то е единствения меродавен по отношение истинността на всяко придобито знание, за разлика от „Доктрината на Окото“, тоест на външното, показното.[8] Така Блаватска разпределя теченията и в науката и в религията, а дори и в изкуството и културата. В „Тайната доктрина“ се твърди, че има точни, старателно картографирани и описани наблюдения в продължение на 855 360 г. (33 периода на прецесия), според Блаватска наследени от астронома Асурамая, съхранени и доразвити от брамините Тирувалура в Индия.[9]

Томовете „Космогенезис“ и „Антропогенезис“ представляват обстоен коментар на фолиантите Киу-те написани на древния сензар, и книгата Дзиан (на санскрит Дхиан) - на тибетски език.[10] В том „Езотерика“, включен в българското издание[11] продължава поставеното в „Разбулената Изида“ начало на съвременната теософия. Томът е незавършен, поради смъртта на автора. Това издание съдържа и включените от Ани Безант лекции на Елена Блаватска, публикувани в сп. „Луцифер“ от 1887 г., както и кратък речник на термините. В цялата книга е вплетена нишката с анализите на Блаватска за приликите и различиията между теософията от една страна и основните религии, философски течения, кабала, както и интерпретациите на научните открития от това време, от друга страна. За непосредствен продължител на делото на Блаватска е прието[12][13] да се смятат Елена Рьорих и Жива Етика.[14][15] — преводачът на „Тайната доктрина“ от английски на руски език

Книгата Дзиан

Елена Блаватска твърди, че книгата "Дзиан" е древен текст с тибетски произход, който тя е видяла в подземен тибетски манастир, запомнила и възпроизвела по спомени и с мистична телепатична помощ от махатма[16]. Строфите (стансите) му формират основата за „Тайната доктрина“. Представянето ѝ от Блаватска пред света поражда много противоречия относно произхода, значението и тълкуването на трудните, често неразбираеми текстове. Предполагаемо преминала през сложна транслитерация и превод с помощта на китайски и санскритски еквиваленти на термините, книгата Дзиан би била само фолклор, без да е придружена от коментари[17][18]. Според Блаватска именно те я превръщат във философско, космологическо, религиозно и научно творение, съизмеримо с Ведите, Упанишадите и Дао Дъ Дзин. Ето какво казва тя по въпроса[19]: „Например, ако превеждахме на руски език, ползвайки само съществителните и техническите термини, употребени в един от тибетските и сензарски текстове, първият стих би трябвало да се чете така:

Tho-og в Zhi-gyu спало семъ Khorlo. Zodmanas-zhiba. Все Nyng лоно; Kopch-hog нет; Thyan-Kam нет;

Lha-Chohan нет; Tepbrel Chugnyi нет; Dharmakaya прекратиласъ; Tgen-chagn не стало; Barnang и Ssa в Ngobonyidj; лишъ единьій Tho-og Yinsin в ночи Утзт в ночи Sunchan и Yong-Grub (Паранишпанна)

Това би звучало като чиста абракадабра“.

В томовете „Космогенезис“ и „Антропогенезис“ са представени именно тези коментари. В том "Езотерика" се съдържат кратки животоописания за Сидхарта Гаутама, Дже Дзонкапа, Симон Влъхва, Аполоний Тиански, както и някои, макар и в начален стадий на разработка окултни теми.

Основни принципи

Тайната Доктрина установява три фундаментални, базови положения:[20]

  1. Вечен, Вездесъщ, Безкраен и Непрекъснат Принцип, за който е невъзможно никакво разсъждение, поради това че той превишава човешкото разбиране и всеки опит да бъде изразен или уподобен, води само до неговото умаляване. За да станат по-ясни тези идеи на обикновеният читател, ще му предложим да започне с постулата за съществуването само на Единна, Абсолютна Реалност, която предшества цялото проявено и обусловено Битие. Тази Безкрайна и Вечна Причина е Безкоренен Корен на „всичко, което е било, е, и което ще бъде” [21].
  2. Вечност на Вселената като цялостна и периодична[22] „арена на безчислени вселени, непрестанно проявяващи се и изчезващи”, наричани в "Тайната долтрина" „проявяващи се звезди” и „искри на вечността”. Периодичността в смяната деня и нощта, живота и смъртта, съня и бодърстването, разпространеността на тази периодичност абсолютно навсякъде, без никакви изключения, прави от него един от най-абсолютните и фундаментални Закони на Вселената[23].
  3. Основополагаща тъждественост на всички души със Световната Свръх-Душа, която сама е един от аспектите на Неизповедимият Корен; неизбежно странстване за всяка душа – искра на Свръх-Душата – чрез цикъл на въплъщения (или „необходимостта”), в съгласие със закона на цикличността и кармата, в продължението на целият срок. С други думи, нито една божествена душа не може да има независимо (съзнателно) съществуване, преди искрата, отлетяла от Свръх-Душата,
а) не премине през всяка първична форма на феноменалният свят… и
б) не добие индивидуалност: отначало по силата на вроден импулс, а след това посредством лични и целенасочени усилия (контролирани от нейната карма), издигайки се по такъв начин по всички степени на разума, от низшият до висшият манас [24], от минерала и растението до висшият архангел[25] (Дхиани-Буда).
В езотерическата философия неизменно се отрича наличието на каквито и да било други привилегии или особени дарования у човека, освен тези, които са достигнати от чисто неговите лични усилия и заслуги в продължението на редица метемпсихози и перевъплъщения[26] Седем свещени стихии (таттви): Ади таттва, Анупадака таттва, Акаша таттва, Тейджас таттва, Ваю таттва, Апас таттва, Притхиви таттва.[27]

Външни препратки

Източници

  1. ((en)) Тайната доктрина
  2. Община. Издателство Астрала 1996 г
  3. ((ru)) Блаватская, Елена Петровна.
  4. Esoteric Buddhism Sinnett, A. P. (Alfred Percy), London: Trübner & Co.1883
  5. Edkins, Joseph, Chinese Buddhism: a volume of sketches, historical, descriptive, and critical, London, K. Paul, Trench, Trübner & co. ltd 1893
  6. Сарвепалли Радхакришнан. Основи на будистката философия. 1996 Библиотека Индика изд. Евразия
  7. Том III „Езотерика“ раздел XLIII, XLIV
  8. Том III „Езотерика“ раздел LI
  9. Том I „Космогенезис“, раздел XLI
  10. Edkins, Joseph, Chinese Buddhism: a volume of sketches, historical, descriptive, and critical, London, K. Paul, Trench, Trübner & co. ltd 1893
  11. Тайната доктрина Астрала 2005 ISBN 9545620161
  12. Рьорих, Николай. Седемте велики тайни на космоса. Отворените двери. Гуторанов и Син 2008 ISBN 9789545072055
  13. Богомил Райнов.Тайното учение, ИК “Христо Ботев“ 2003 ISBN 55042
  14. Елена Рьорих не подписва Агни Йога като свое произведение, и не претендира за авторство.
  15. Агни йога. Издателство Астрала 1996 г
  16. Никълъс Гуудрик-Кларк. Окултните корени на нацизма // New York University press, 1985. Посетен на 12.04.2011. (на английски)
  17. Авторът спазва традицията възприета в школите на Адвайта Веданта и Висищадвайта основният труд да бъде придружен от коментари.Виж Бхагават Гита с коментарите Рамануджа, Шанкара или Т.Субба Роу. Основният труд в нашият случай е книгата Дзиан.
  18. Шанкара Ачаря, Божествената Йога-Бхагавадгита-бхашя.ИК "Евразия".София.1996
  19. Тайната доктрина. Космогенезис Том 1 Кн.1стр.54
  20. Рьорих, Николай. Седемте велики тайни на космоса. Отворените двери. Гуторанов и Син 2008 ISBN 9789545072055
  21. ТД1, 42
  22. Астрономически речник. Вселената – Всичко, което съществува. Посетен на 19.09.2012.
  23. ТД1, 44
  24. МАНАС (Санскр.) Букв. „ум“, ментална способност, превръщаща човека в разумно и нравствено същество и отличаващо го от простото животно; синоним на „махат”. Езотерически, обаче, това означава в широкоият смисъл „Висше Аз“ или чувстващят и перевъплъщаващ се принцип в човека. В тесен смисъл теософите го наричат „будхи-манас“ или „духовна душа”, в противоположност на отражението му в човека— „кама-манас”.
  25. АРХАНГЕЛ (Гръцки) Върховен, висш ангел.
  26. ТД1, 45
  27. Том 3 Езотерика Эзотерическая и тантрическая таблицы таттв
  • Тайната доктрина (на руски)
  • Тайната доктрина Астрала 2005 ISBN 9545620161
  • Богомил Райнов.Тайното учение, ИК “Христо Ботев“ 2003 ISBN 55042
  • От пещерите и дебрите на Индустан. Издателство “Славена”, Варна, 2001. ISBN 954-579-165-9*
  • "Тайная доктрина" Елены Блаватской в некоторых понятиях и символах.Издателство: Амрита-Русь 2006 ISBN 5-9900590-1-9
  • Николай Рьорих.Седемте велики тайни на космоса. Отворените двери. Гуторанов и Син 2008 ISBN 9789545072055
  • Сарвепалли Радхакришнан.Основи на будистката философия.1996 Библиотека Индика изд. Евразия
  • Т. Субба Роу Оккультная философия. Издательство Духовной Литературы 2001 ISBN 5-93975-033-8
  • Сарвепалли Радхакришнан. Основи на будистката философия 1996 Библиотека Индика изд. Евразия
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Secret Doctrine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

.