Миле Неделковски: Разлика между версии
м →top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (2) редактирано с AWB |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| категория = писател |
| категория = писател |
||
| портрет = Mile Nedelkovski near Tetovo.JPG |
| портрет = Mile Nedelkovski near Tetovo.JPG |
||
| описание = писател от |
| описание = писател от Северна Македония |
||
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Кралство Югославия]] |
| роден-място = [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Кралство Югославия]] |
||
}} |
}} |
||
'''Миле Неделковски''' е виден [[писател]], [[поет]] и [[драматург]] от [[ |
'''Миле Неделковски''' е виден [[писател]], [[поет]] и [[драматург]] от [[Северна Македония]], с [[българи|българско]] национално самосъзнание. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 08:26, 9 март 2019
| Миле Неделковски Mile Nedelkoski | |
| писател от Северна Македония | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Миле Неделковски е виден писател, поет и драматург от Северна Македония, с българско национално самосъзнание.
Биография
Неделковски е роден през 1935 година в Прилеп и учи в български училища в Тополчани, Загорани и Прилеп. На два пъти е изключван от гимназията „Мирче Ацев“ в Прилеп поради отказ да говори „на служебен език“. Продължава образованието си в Битолската гимназия „Йосип Броз Тито“, от която също е изключен. В 1958 година завършва задочно училище за зъботехници. Работи две години като зъботехник в Прилеп, след което се мести в Скопие, където живее и до днес. По това време е следен от югославските тайни служба УДБ-а, а срещу него доноси пише писателят Паскал Гилевски[1].
Творчество
Миле Неделковски е автор на няколко книги: романът „Пепелаши“ (1968), стихосбирката „Еротикон-еротикон“ (1969), спечелила наградата на фестивала Стружки вечери на поезията и наградата „Кочо Рацин“, пиесата „Смъртта на божия човек“, романите „Пъдар“ (1982), „Подковицата на смъртта и надеждата“ (1986), за който печели българската награда за литература Димитър Талев, „Подкованият врабец“ (1988), „Logomahia V Адресирани фрустрации“ (2006). По неговия роман „Подгряване на вчерашния обед“ е заснет едноименният българо-македонски филм[2].
