Медресе

Медресе в Самарканд

Медресе (на арабски: مدرسة – мадраса, буквално: „място, където се учи“) е мюсюлманско средно или висше училище, подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища (мектеби), а също така и държавни служители в някои страни от Близкия изток.

История

Медресетата се разпространяват през 9-13 век в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва исляма. Обикновено се откриват към големите джамии. В учебната им програма влизат арабски език, теологически, юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През Средновековието медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.

Образователна система

Във връзка с реорганизацията на образователната система през 1960-те години в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета:

• със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и
• от религиозен тип (с основен предмет е изучаване на Корана), които подготвят мюсюлмански духовници.

Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовните действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на Корана е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в университет.

Архитектура

Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през 10-12 век (медресето „Фарджек“ в Бухара от 10 век, незапазено; „Низамие“ в Харгирда, Иран от 12 век). През 12-13 век медресета започват да се строят и в Близкия изток (медресето „Ан-Нурия ал-Кубра“ в Дамаск от 12 век, „Мустансирия“ в Багдад от 13 век), от 13-14 век – в Северна Африка (медресето „Сафарин“ във Фес от 13 век и „Хасана“ в Кайро от 14 век).

Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор джамия и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В Средна Азия джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в Сирия и Египет те заемат откритото пространство в двора. В Мала Азия дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка – заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето „Бу-Инания“ във Фес (от 14 век), „Улугбек“ в Самарканд (от 15 век) и „Мири-Араб“ в Бухара (от 16 век).