Китан Петров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Китан Петров |
| име = Китан Петров |
||
| категория = архитект |
| категория = архитект |
||
| портрет = |
|||
| портрет-описание = |
|||
| описание = български строител и резбар |
| описание = български строител и резбар |
||
| роден-място = [[Папрадище (община Чашка)|Папрадище]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Папрадище (община Чашка)|Папрадище]], [[Османска империя]] |
Версия от 11:50, 27 септември 2019
Китан Петров | |
български строител и резбар | |
Роден | Китан Петров Ангелков
1793 г.
|
---|---|
Починал | 1866 г.
|
Семейство | |
Род | Ангелкови |
Деца | Андон Китанов |
Китан Петров Ангелков е български строител и дърворезбар от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
Роден е в 1869 година и принадлежи към големия строителен и зографски род Ангелкови. И баща му Петър и дядо му Ангелко са строители и резбари. Китан оглавява собствена тайфа от 50 - 60 души и строи църкви, манастирски конаци и други сгради. Занимава се с дърворезба и усвоява и иконописния занаят. Негово дело са църкви в Бер и Воден и една от църквите в Сяр. Църквите „Свети Георги“ в Семалто, в Мъклен и Енидже също са негово дело. Автор е на църквата „Свети Димитър“ в Крива паланка. Подпомага Дамян Янкулов Рензовски при строежа на църквата „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп, завършена в 1838 година. Китан Петров е автор на сградата, резбите на иконостаса и иконите в Слепченския манастир. Умира в 1866 година в родното си село.[1]
Родословие
Ангелко | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петър Ангелков | Илия Ангелков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Китан Петров (1793 - 1866) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Андон Китанов (1829 - 1914) | Петър | Никола | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Андонов (1859 - 1954) | Ангелко Андонов | Велян Андонов | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.