Ислямски календар: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{обработка|форматиране, правопис, препратки}}

{{Ислям}}
{{Ислям}}
'''Ислямският календар''', наричан също '''хиджра''' или '''егира''' (на [[арабски език|арабски]]: <span dir="ltr" lang="ar">التقويم الهجري القمري</span>) е [[календар]] в употреба главно в [[Ислям|мюсюлманските]] страни и използван от [[мюсюлмани]]те по света за определяне на ислямските празници.
'''Ислямският календар''' ({{lang|ar|التقويم الهجري القمري}}), наричан също по отправното му събитие '''хиджра''' или '''хеджира''' и (местно) '''егира''', е [[лунен календар]], използван главно в мюсюлманските страни, както и от [[мюсюлмани]]те по света за определяне на [[ислям]]ските празници.


Той започва в лунната година, в която пророк [[Мохамед]] се преселва от [[Мека]], където бил подложен на гонения, в [[Медина]], където получил признание. На арабски „преселване“ е [[хиджра]], откъдето идва и името на мюсюлманския календар.
Неговата отправна начална дата е [[16 юли]] [[622]] година (петък), на която пророкът [[Мохамед]] от [[Мека]], където е подложен на гонения, се преселва (последван от негови поддръжници) в [[Медина]], където получава признание. Това събитие на арабски е наречено ''[[хиджра]]'' (оттегляне, преселване), откъдето идва неофициалното (и неточно) име на мюсюлманския календар.


Хиджра е [[лунен календар]] и годината в него има продължителност точно 12 оборота на [[Луна]]та около [[Земя]]та, тоест в него има 354 (355) дни. 33 години по Хиджра са около 32 слънчеви години.
Тъй като е лунен календар, годината в него има продължителност точно 12 оборота на [[Луна]]та около [[Земя]]та, тоест общо 354 (355) дни. 33 лунни години се равняват на около 32 слънчеви години.

За начало на календара е избрана датата 16 юли 622 година (петък).


== Месеци ==
== Месеци ==
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
! № !! Име !! Арабски !! Значение !! Бележки
! № !! Дни !! Име (български) !! Име (арабски) !! Значение !! Бележки
|-
|-
| 1 || '''Мухаррам''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|مُحَرَّم}} || забранен || Нарича се така, защото битки и всякакъв вид ловуване са забранени („харам“) по време на този месец. Мухаррам включва [[Ашура|деня Ашура]].
| 1 || 30 дни || '''Мухаррам''' || style="direction:rtl;" | مُحَرَّم || забранен || Всякакви битки и ловуване са забранени (от „харам“ забрана). Включва деня [[Ашура]].
|-
|-
| 2 || '''Сафар''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|صَفَر}} || празнота || Преполага се, че е наречен така, защото предислямските арабски къщи са били празни по това време на годината, докато обитателите им събирали храна.
| 2 || 29 дни || '''Сафар''' || style="direction:rtl;" | صَفَر || празнота || В предислямския месец арабските къщи са празни, докато обитателите им събират храна.
|-
|-
| 3 || '''Рабия ал-Ауал''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|رَبيع الأوّل}} || първата пролет ||
| 3 || 30 дни || '''Рабиа' ал-Ауал''' || style="direction:rtl;" | رَبيع الأوّل || първата пролет ||
|-
|-
| 4 || '''Рабия ал-Тани''' </br> '''Рабия ал-Ахир''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|رَبيع الثاني}} <br/> {{lang|ar|رَبيع الآخر}} || втората/последната пролет ||
| 4 || 29 дни || '''Рабиа' ал-Тани''' </br> '''Рабиа' ал-Ахир''' || style="direction:rtl;" | رَبيع الثاني <br/> رَبيع الآخر || втората пролет / последната пролет ||
|-
|-
| 5 || '''Джумада ал-Ула''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|جُمادى الأولى}} || ? || Често се счита за преислямското „лято“.
| 5 || 30 дни || '''Джумада ал-Ула''' || style="direction:rtl;" | جُمادى الأولى || първата суша || Често е считан за ислямското „предлято“.
|-
|-
| 6 || '''Джумада ал-Тания''' </br> '''Джумада ал-Ахира''' || style="direction:rtl;" | {{nowrap|{{lang|ar|جُمادى الثانية}} <br/> {{lang|ar|جُمادى الآخرة}}}} || ? ||
| 6 || 29 дни || '''Джумада ал-Тания''' </br> '''Джумада ал-Ахира''' || style="direction:rtl;" | {{nowrap|جُمادى الثانية <br/> جُمادى الآخرة}} || втората суша / последната суша ||
|-
|-
| 7 || '''Раджаб''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|رَجَب}} || уважение, чест || Това е още един свещен месец, в който борбата е забранена.
| 7 || 30 дни || '''Раджаб''' || style="direction:rtl;" | رَجَب || уважение, чест || Също свещен месец, в който войната е забранена.
|-
|-
| 8 || '''Ша'абан''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|شَعْبان}} || разпръснат || Маркира времето на годината, когато арабските племена се разпръснали, за да намерят вода.
| 8 || 29 дни || '''Ша'абан''' || style="direction:rtl;" | شَعْبان || разпръснат || В предислямския месец арабските племена се разпръскват, за да търсят вода.
|-
|-
| 9 || '''[[Рамазан (месец)|Рамадан]]''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|رَمَضان}} || горящ || Рамадан е най-почитаният месец от хиджра календара. През това време, мюсюлманите трябва да постят от изгрев до залез слънце и трябва да се грижат за бедните.
| 9 || 30 дни || '''[[Рамадан]]''' || style="direction:rtl;" | رَمَضان || горящ || Най-почитаният месец. Мюсюлманите постят от изгрев до залез слънце и се грижат за бедните.
|-
|-
| 10 || '''Шаууал''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|شَوّال}} || повишен ||
| 10 || 29 дни || '''Шаууал''' || style="direction:rtl;" | شَوّال || повишен ||
|-
|-
| 11 || '''Ду ал-Ка'да''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|ذو القَعْدة}} || този на примирието || Поредният месец, в който войната е забранена.
| 11 || 30 дни || '''Ду ал-Ка'да''' || style="direction:rtl;" | ذو القَعْدة || този на примирието || Поредният месец, в който войната е забранена.
|-
|-
| 12 || '''Ду ал-Хиджа''' || style="direction:rtl;" | {{lang|ar|ذو الحِجّة}} || този на поклонение || Месеца, в който се осъществява годишниото мюсюлманин поклонение в [[Мека]], ''[[хадж]] ''. Войната е забранена.
| 12 || 29 или 30 дни || '''Ду ал-Хиджа''' || style="direction:rtl;" | ذو الحِجّة || този на поклонение || Месецът за ''[[хадж]]'' (годишното голямо поклонение в [[Мека]]). Войната също е забранена.
|}
|}


== Преобразуване ==
=== Продължителност на месеците: ===
Тъй като хиджра годината е по-кратка с 11 дни от [[Грегориански календар|грегорианската]], поради което ислямската [[Нова година]] (като начална дата в годината) се мести ежегодно напред,<ref>[https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclop%C3%A6dia_Britannica/Hejira 1911 Encyclopædia Britannica/Hejira]</ref> няма точно съответствие на годините. Следват 2 формули за приблизително превръщане на хиджра (ХГ) година в грегорианска (ГГ) и обратно:<ref>[http://www.classicalislam.com/pages/history/dating.htm Islamic and Christian Dating Systems]</ref><ref>{{cite book |last1= Clark |first1= Malcolm |title= Islam for dummies |date= 2013 |publisher= John Wiley & Sons |location= Hoboken, N.J. |isbn= 1118053966 |page= 489 |url= https://books.google.com/books?id=zPXu561ZpvgC&pg=PT489}}</ref><ref>{{cite book |last1= Hodgson |first1= Marshall G. S. |title= The venture of Islam conscience and history in a world civilization |date= 1977 |publisher= University of Chicago Press |location= Chicago |isbn= 0226346862 |page= 21 |url= https://books.google.com/books?id=18b-K9AMLlwC&pg=PA21}}</ref>
1)-30 дни;<br>

2)-29 дни;<br>
ХГ = 1.030684 × (ГГ − 621.5643)
3)-30 дни;<br>
CE = 0.970229 × ХГ + 621.5643
4)-29дни;<br>
или
5)-30 дни;<br>
ХГ = (ГГ − 622) × 33 ÷ 32
6)-29 дни;<br>
ГГ = ХГ + 622 − (ХГ ÷ 32)
7)-30 дни;<br>

8)-29 дни;<br>
== Източници ==
9)-30 дни;<br>
<references />
10)-29 дни;<br>
11)-30 дни;<br>
12)-29 или 30 дни.


[[Категория:Ислямска култура|Календар]]
== Дни на седмицата ==
== Важни дати ==
== Преобразуване на дати ==
== Външни препратки ==
== Вижте също ==
[[Категория:Календари]]
[[Категория:Календари]]
[[Категория:Ислямска култура|календар]]

Версия от 11:24, 7 октомври 2019

Ислямският календар (на арабски: التقويم الهجري القمري), наричан също по отправното му събитие хиджра или хеджира и (местно) егира, е лунен календар, използван главно в мюсюлманските страни, както и от мюсюлманите по света за определяне на ислямските празници.

Неговата отправна начална дата е 16 юли 622 година (петък), на която пророкът Мохамед от Мека, където е подложен на гонения, се преселва (последван от негови поддръжници) в Медина, където получава признание. Това събитие на арабски е наречено хиджра (оттегляне, преселване), откъдето идва неофициалното (и неточно) име на мюсюлманския календар.

Тъй като е лунен календар, годината в него има продължителност точно 12 оборота на Луната около Земята, тоест общо 354 (355) дни. 33 лунни години се равняват на около 32 слънчеви години.

Месеци

Дни Име (български) Име (арабски) Значение Бележки
1 30 дни Мухаррам مُحَرَّم забранен Всякакви битки и ловуване са забранени (от „харам“ – забрана). Включва деня Ашура.
2 29 дни Сафар صَفَر празнота В предислямския месец арабските къщи са празни, докато обитателите им събират храна.
3 30 дни Рабиа' ал-Ауал رَبيع الأوّل първата пролет
4 29 дни Рабиа' ал-Тани
Рабиа' ал-Ахир
رَبيع الثاني
رَبيع الآخر
втората пролет / последната пролет
5 30 дни Джумада ал-Ула جُمادى الأولى първата суша Често е считан за ислямското „предлято“.
6 29 дни Джумада ал-Тания
Джумада ал-Ахира
جُمادى الثانية
جُمادى الآخرة
втората суша / последната суша
7 30 дни Раджаб رَجَب уважение, чест Също свещен месец, в който войната е забранена.
8 29 дни Ша'абан شَعْبان разпръснат В предислямския месец арабските племена се разпръскват, за да търсят вода.
9 30 дни Рамадан رَمَضان горящ Най-почитаният месец. Мюсюлманите постят от изгрев до залез слънце и се грижат за бедните.
10 29 дни Шаууал شَوّال повишен
11 30 дни Ду ал-Ка'да ذو القَعْدة този на примирието Поредният месец, в който войната е забранена.
12 29 или 30 дни Ду ал-Хиджа ذو الحِجّة този на поклонение Месецът за хадж (годишното голямо поклонение в Мека). Войната също е забранена.

Преобразуване

Тъй като хиджра годината е по-кратка с 11 дни от грегорианската, поради което ислямската Нова година (като начална дата в годината) се мести ежегодно напред,[1] няма точно съответствие на годините. Следват 2 формули за приблизително превръщане на хиджра (ХГ) година в грегорианска (ГГ) и обратно:[2][3][4]

ХГ = 1.030684 × (ГГ − 621.5643)
CE = 0.970229 × ХГ + 621.5643 

или

ХГ = (ГГ − 622) × 33 ÷ 32
ГГ = ХГ + 622 − (ХГ ÷ 32)

Източници

  1. 1911 Encyclopædia Britannica/Hejira
  2. Islamic and Christian Dating Systems
  3. Clark, Malcolm. Islam for dummies. Hoboken, N.J., John Wiley & Sons, 2013. ISBN 1118053966. с. 489.
  4. Hodgson, Marshall G. S. The venture of Islam conscience and history in a world civilization. Chicago, University of Chicago Press, 1977. ISBN 0226346862. с. 21.