Шпионаж: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Право, ползвайки HotCat |
м Вмъкване изображение - Картина „Шпионинът“ на Alphonse de Neuville, 1880 г. |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{дописване}} |
{{дописване}} |
||
[[Файл:Knopflochkamera.jpg|мини|Миниатюрна шпионска камера, използвана от [[Щази]], тайната полиция на [[Източна Германия]]. Камерата е скрита в облеклото, а за да се прикрие обектива са поставя подходящо копче.]] |
[[Файл:Knopflochkamera.jpg|мини|Миниатюрна шпионска камера, използвана от [[Щази]], тайната полиция на [[Източна Германия]]. Камерата е скрита в облеклото, а за да се прикрие обектива са поставя подходящо копче.]] |
||
[[Файл:L'espion - Alphonse de Neuville - 1880.jpg|мини|Заловен френски шпионин през [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] ''Картина „Шпионинът“ на Alphonse de Neuville, 1880 г.'']] |
|||
'''Шпионаж''' или '''шпиониране''' е процес, чиято цел е сдобиване с [[Класифицирана информация|класифицирана]] или поверителна [[информация]] за държава, организация и пр. по таен начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията. |
'''Шпионаж''' или '''шпиониране''' е процес, чиято цел е сдобиване с [[Класифицирана информация|класифицирана]] или поверителна [[информация]] за държава, организация и пр. по таен начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията. |
||
Версия от 19:49, 6 декември 2019
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Шпионаж или шпиониране е процес, чиято цел е сдобиване с класифицирана или поверителна информация за държава, организация и пр. по таен начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията.
За разлика от други разузнавателни дейности, шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие.
Практикуването на шпионаж по дефиниция е нежелано и в много случаи е незаконно и наказуемо от закона.
Един от най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е чрез внедряването във „врежеските“ редици. Това е дейността на шпионин. Шпионите могат да дават информация относно големината и силата на вражеските войски, например. Те могат да откриват и дисиденти сред вражеските войски и да ги убедят да дезертират.[1]
Във времена на криза, шпионите крадат технологии и саботират врага по множество начини.
Контраразузнаването е практиката по осуетяване на вражеския шпионаж и разузнаване.
Всички суверенни държави имат строги закони, касаещи шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това, облагодетелстването от шпионажа често е толкова голямо, че повечето правителства и големи корпорации го използват.
Видове шпионаж
Съществуват следните видове шпионаж[2]:
- икономически шпионаж;
- военен шпионаж;
- политически шпионаж;
- научно-технически шпионаж;
- шпионаж за чужда държава;
- корпоративен шпионаж.
Шпионаж за чужда държава и измяна (предателство)
Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.[3]
Източници
- ↑ Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156.
- ↑ Балев, Трифон. Шпионаж. ИК Труд, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.
- ↑ Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“