Държавен дълг

Държавен дълг на страните по света през 2010 година като дял от БВП

Държавният дълг, наричан също национален дълг, публичен дълг или суверенен дълг, са всички финансови задължения на дадена държава, включително на централното правителство и на регионалните подразделения и местни власти. Правителствата обикновено поемат дълг чрез издаване на държавни ценни книжа, а при страни с ниска платежоспособност – и чрез преки заеми от международни финансови институции и дори отделни банки.

Държавният дълг може да се категоризира като вътрешен (задължения към кредитори в държавата) или външен (задължения към кредитори извън границите на страната). Друга честа категоризация на държавния дълг е по срока на изплащане. За краткосрочен дълг обикновено се счита този със срок на изплащане от една година или по-малко, а за дългосрочен този със срок на ирплащане по-дълъг от десет години. Средносрочните дългове са със срок на изплащане между двата други. По-обща дефиниция на държавния дълг може да смята всички държавни задължения, включително бъдещи пенсионни плащания и плащания за стоки и услуги, които правителството е договорило но все още не е платило.

Правителствата създават дълг, издавайки държавни облигациr и бонове. Страните с по-нисък кредитен рейтинг понякога взимат директно от наддържавни учреждения като Световната банка.

В монетарно независими държави като САЩ, Обединеното кралство и повечето останали, държавния дълг във местна валута представлява спестовните сметки в централната банка. Това прави този „дълг“ много по-различен от този натрупан в семейство, ограничено от доходите си. Монетарно независимите правителства печатат собствена валута и нямат нужда от такива приходи за да финансират разходите си.

Правителство със собствена валута може да плаща за номиналните си разходи като печата нови пари, въпреки че в повечето случаи създаването на пари е оставено на централните банки. В такъв случай правителството издава държавни ценни книжа не за да събере пари, а вместо това да премахне излишния банков резерв (причинен от държавни разходи, надвишаващи приходите от данъци) и създава недостиг на резерви на пазара, за да може системата като цяло да се обърне към Централната банка за ликвидност.

История

Създаването на Английската Банка през 1694 г.

По време на ранния модернизъм, Европейските монарси често не изпълняват плащанията по кредитите си или произволно се отказват от тях. Това кара мнозинството от финансистите да бъдат предпазливи в предоставянето на средства за крале и финансите на страни, които често водят война са изключително несигурни.

Създаването на първата централна банка в Англия- институция предназначена за да заема пари на правителството- първоначално служи за финансирането на войната на Уилям III срещу Франция. Той въвлича синдикат от градски търговци и продавачи в предлагането на правителствен дълг за продажба. Синдикатът скоро се превръща в Английската Банка, която впоследствие финансира войните на Херцога на Марлборо и по-късни имперски завоевания.

Основаването на Английската Банка революционализира сферата на публичните финанси и слага край на отказите от платеж като този през 1672 г., когато Чарз II прекратява плащанията по задълженията си. От този момент Британското правителство винаги изплаща задълженията към кредиторите си. В последвалите векове, други европейски държави създават подобни финансови институций за управление на правителствения дълг.

През 1815 г., в края на Наполеоновите войни, дълга на Британското правителство достига над 200% от БВП на страната.

През 2018г, глобалния правителствен дълг достига еквивалента на 66$ трилиона или около 80% от глобалния БВП.

Правителствени и неправителствени ценни книжа

Публичния дълг като процент от БВП, еволюция за САЩ, Япония и основните икономики на ЕС.

Правителствените ценни книжа са такива печатани от национално правителство. Такива ценни книжа са най-често деноминирани в местната валута. Почти 70% от всичкия дълг през 2000г. е в Американски долари. Държавните ценни книжа понякога се смятат за безрискови облигации, защото ако е необходимо националните правителства могат да създават нови пари и да изкупуват облигациите в собствената си валута при падежа. Въпреки че законите в много страни възпрепятстват директното създаване на пари от страна на правителството (тази функция е предадена на централната банка), централните банки могат да осигурят финансиране като купуват държавни облигации в процедура понякога наричана монетизиране на дълга.

Държавния дълг може да бъде издаван в местна или чужда валута. Инвеститори в държавни облигации деноминирани в чужда валута имат ниво на валутния риск: чуждата валута може да намали стойноста си спрямо местната. Соверени издаващи дълг деноминиран в чужда валута може впоследствие да нямат достъп до въпросната валута за да обслужват дълга. По време на Гръцката финансова криза дългът на страната е в Евро и едно от предложените решения е Гърция да се върне към печатането на собствената си Гръцка драхма. Това предложение се отнася само за бъдещи задължения, оставяйки съществена част от съществуващия дълг, деноминиран в чужда валута и потенциално удвоявайки стойността му.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Government debt в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​